В задния двор на Ереван, Армения

Добре дошли. Снимка: Зофия Балдига.

Центърът на Ереван – столицата на Армения – е чист и спретнат. В голяма степен изглежда така сякаш е построен за една нощ или е дело на велик архитект. Разбира се, това е преувеличение, но в действителност зад подредбата на Ереван стои един велик ум – Александър Таманян, архитект от руски произход, живял и творил в началото на миналия век.

В центъра на Ереван изглежда, че всичко си има свое определено място. Улиците са широки, тротоарите – изметени. Общественото пространство е някак изпълнено. Напълно организирано.

Или това е само фасада?

Погледни вътре. Снимка: Зофия Балдига.

Нека да минем през алеите, да надникнем в задните дворове на Ереван. Спираме изненадани. Нищо не е подредено. Натъкваме се на най-странните скрити скъпоценности на (де)конструкцията. Забелязваме, че в задните дворове времето отдавна е спряло и няма по-важен момент от подготвянето на дъската за игра на табла.

Неофициално. Снимка: Зофия Балдига

Тези дворове са микрокосмоси. Миниатюрни градчета в хибридния град. Или може би самият, истинският град – но може и това да е прекалено.

Кола. Врата. Будка. Снимка: Зофия Балдига

Центърът на Ереван е чист и спретнат. Да се изгубим тук е почти невъзможно. Е, освен ако не се мотаем прекалено много през задните дворове. Някои от тях са свързани помежду си и ни водят по сенчести пътеки зад официално означените улици.

Стъпка извън реда.

Проблем да се присъединя? Снимка: Зофия Балдига

Някои от тях имат магазини и кафенета. По други можем да открием единични жилища. Много от тях изглеждат сякаш са напълно превзети от деца, което е добър знак – знак за младост и глътка свеж въздух.

Площадки за игра. Снимка: Зофия Балдига

Уличните художници поемат оттам, откъдето децата са спрели, и установяват царството си.

Площадка за игра. Рисунка. Стълба. Снимка: Зофия Балдига

Потапяме се в атмосферата на тези задни дворове. Аз се влюбих мигновено в мозайката от различни материали, в анархията на фигури, форми и цветове. Фотографска мечта.

Докато се разхождах наоколо и търсех подходящи места за снимки, забелязах хора да седят по входовете и да разговарят. Те просто ме караха да се чувствам сякаш няма нужда да си тръгвам въобще. Може би трябваше да остана там.

Текст: Зофия Балдига

Превод от английски: Симеон Младенов