За визуализацията на поезия

Първата ми стихосбирка „Асфодел“ (СОНМ, 2012) се превърна в повод за среща между артисти от различни изкуства и място за свободно експериментиране. В самото начало книжното издание целеше постигане на общо внушение от смесването между поетични текстове и тяхната свободна интерпретация  в илюстрации, дело на Борис Праматаров.  Литературните четения около стихосбирката откриха развитие в едноименния мултимедиен пърформънс, съчетаващ музика, авторско изпълнение на текстове и проекция на образи. През 2015 г. приключи и едногодишната работа по проекта „ЩРИХ и СТИХ“ на Компот Колектив, обединяващ изразните средства на поезията и анимацията в обща художествена форма, наречена условно „визуална поезия“. В основата на филма на Борис Праматаров „Постиндъстриал“ се превърна едноименното ми стихотворение от „Асфодел“. В тази посока на търсене е и „Страната на няма“(2016), документален късометражен филм по първия текст от дебютната ми стихосбирка. Оператор е  младия български художник и аниматор Димитър Овчаров, диктор е актьорът Петър Мелтев, тонрежисьор: Валерия Попова. Филмът е създаден с ценната подкрепа на Омега филмс и ще бъде част от изложбата “Черно на бяло”, организирана  в Депо за изкуство “Червената точка” от кураторката  Мариета Ценова (9.06.- 30.06. 2016).

 

В страната на Няма три през нощта е котешки очи
и етажерките в кухнята са запълнени с квадратни „не-та“.
Прахта подправка е, тесто-пръстта,
а аз самият съм мая, останала да втаса.
В страната на Няма има само луна,
животът заспал е дълбоко, разпнат на операционна маса,
и прибори проблясват със зловеща светлина.
В страната на Няма консуматор съм на ценните неща.
В страната на Няма мотая се в комплекса на раждането и смъртта.
Ще извадя с ръцете си желязната болка на дните си,
за да направя скиптри и тронове, и ще ги поставя в двореца на суетата:
зачервени, навъглеродени, закалени.
Ще удрям в транс с нагорещени чукове стените на лабиринтите
и ще търся отговори в меките туптящи слепоочия на спящите.
Като мъничко дете, като малка котка… Ще съм гонг, ще съм гняв,
ще извадя очите на някого, а след това уморен ще плача,
скрит дълбоко в парното, и ще се разтварям бавно във врялата вода,
ще изклокоча и ще изчезна.
Ще замина в страната на Никъде, ще повтарям единствено „Няма“.

 

Калоян Праматаров (*1984) е поет и преводач. Автор на стихосбирките „Асфодел“ (2012), издадена с подкрепата на Национален фонд „Култура“, “Casual Nobody” (прев. на англ. Марта Савова, 2013) и мултимедийния поетичен пърформънс „Слънцестоения над Черната река“ (2014). Носител на наградата „Елена Мутева“ на Съюза на преводачите в България за художествен превод (2014) и втора награда на Националния конкурс за поезия „Константин Павлов“ (2015). Негови творби са публикувани в „Литературен вестник“, сп. „Но поезия“, сп. „Съвременник“, различни български сайтове за литература.