Свобода на изразяване, израз на свобода

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

-Волтер

Продължаваме… надолу

Правото да разговаряме помежду си свободно и да споделяме своите мисли, намерения и разбирание лежи в основата на едно справедливо и стабилно общество. На хартия повечето държави в света подкрепят и отстояват тези принципи на свобода на словото, но реалността често пъти не е черно-бяла. Правото ни да търсим, получаваме и споделяме информация, без страх или заплахи, е фундаментално за нашето ценностно развитие и изразстването ни като личности. Това не е само лично право, но и обществено, особено що се отнася до журналистическата професия и вратите, които тя отваря към други битки за равнопоставеност и справедливост.

За последните 14 години България се срина с 79 позиции в „Индекса на свободата на пресата”, подготвян от международната организация “Репортери без граници”. През 2016 г. страната ни падна до 113-то от общо 180 места и отново е последна в Европейския съюз. В Европа след нас остават единствено Македония, Русия, Турция и Беларус. За сметка на това съседните на нас страни като Румъния (49), Сърбия (59), Албания (82), Гърция (89) и Косово (90) убедително ни изпреварват.

В Годишния си доклад за правата на човека през 2015 г. БХК също отчете влошаване на положението със свободата на изразяване и по-специално със свободата и етичните стандарти за упражняване на журналистическата професия.

Проблемите

Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ – България) за свободата на словото през 2015 г., осъществено онлайн сред 143-ма журналисти на национално ниво, непрозрачната собственост (65,7%), монополизирането на медийната среда (82,5%) и сливането на политически и икономически интереси в управлението на медиите (83,9%) са трите най-често споменавани проблема на българските медии.

Сред тях се откроява най-вече „концентрацията на собственост, особено в ръцете на „Нова българска медийна група“, чийто събственик е депутатът Делян Пеевски – човек, за когото се знае недвусмислено, че подкрепя партия, която е на власт“.

Според проучване на „Капитал” участието на Делян Пеевски в сайтовете pik.bg и blitz.bg се защитава от редакционния екип, ръководен от Славка Бозукова (гл. ред. на „Стандарт“), която е и член на създадения от депутата Български медиен съюз. През останалото време медиите са контролирани от собственика на „Пик“ Недялко Недялков, чийто личен ангажимент е двата сайта “да осигуряват медиен комфорт на правителството и да защитават интересите на Делян Пеевски“. Държавата помага на сайтове като „Пик“ и „Блиц“ като им предоставя ексклузивно информация, давайки им по този начин предимство пред останалите медии. Медиите, близки до Пеевски, очаквано се оказват предпочитани за платена политическа реклама.

Както „Капитал“ написа в свое разследване по темата, медии (като dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com, bradva.bg) се цитират едни други, „много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой); смесват фалшиви новини с шокиращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на сайтовете „Блиц“ и „Пик“.  

Справка в регистрите на Софийския районен и Софийския градски съд (където се гледат делата срещу националните медии) показва, че за последните пет години най-често срещаните ответници са т.нар. “жълти медии” – сайтовете „Блиц“ и „Пик“, „Всеки ден“, както и вестниците „Уикенд“, „Шоу“, „Телеграф“, „Монитор“, „Галерия“.

Отличните си контакти с властта „Пик“ афишира в края на 2014 г., когато приемът за рождения ден на агенцията бе почетен от депутати и представители на партийните елити, а в поздравително писмо главният прокурор Сотир Цацаров дори подчерта нейния „професионализъм“.

Същевременно в началото на 2015 г. Комисията за финансов надзор наложи на „Икономедиа“, компанията – издател на „Капитал“, „Капитал Daily“ и „Дневник“, безпрецедентната глоба от 150 000 лева. Отделно КФН наложи още 10 000 лева глоба заради отказа на журналистите да издадат източниците си на информация. През март месец Софийски градски съд отмени по-голямата част от нея на първа инстанция.

През септември Софийската градска прокуратура прекрати и друго досъдебно производство – това срещу главния редактор на разследващия сайт „Биволъ“ Атанас Чобанов. Делото беше за набеждаване на бившия министър от кабинета „Орешарски“ Иван Данов, но в последствие отменено с аргумент, че няма основания да се търси наказателна отговорност от журналиста. Натискът срещу „Биволъ“ започна още в края на 2014 г., след публикации, с които медията поиска БНБ да провери има ли основания да се смята, че ПИБ се източва, както е била източвана КТБ.

През декември заместник-председателят на парламента Димитър Главчев призова медии да бъдат проверявани за това как са се сдобили с информация. През ефира на телевизия „Канал 3“ Главчев се обърна към специалните служби, посочвайки конкретно ДАНС, да извършат проверка, насочена срещу сайта Mediapool заради твърдяно „разклащане на институции“. АЕЖ – България коментира, че подобен призив, отправен от орган на власт към специална служба, имаща контраразузнавателни функции, и насочен срещу издание, е „недопустим в едно демократично общество, в което свободата на медиите е призната от властите ценност“, и отбеляза, че може да наложи атмосфера на сплашване и да провокира автоцензура.  

С подвита (свинска) опашка

В сутрешния си блок на 13 април „Нова телевизия” показа видеокарикатурата на Чавдар Николов, посветена на Бойко Борисов и гражданските отряди, които станаха популярни през последните седмици със задържането на бежанци по границата ни с Турция посредством т.нар. „свински опашки”. Часове по-късно телевизията премахна карикатурата както от сайта си, така и от  видеоплатформата за споделяне vbox7.com. Те отявлено осмиваха патриотизма на министър-предсетаделя Бойко Борисов и готовността му да подпомогне с каквото е необходимо т.нар.  „граждански отряди”, за които редица юристи и организации реагираха, че са противозаконни.

„Никой не ме е предупреждавал, че ще изтрият карикатурите ми. Нямам никакво обяснение. Изтриха над 90 карикатури. По обяд бяха свалени половината, след това за минути бяха изтрити всички останали”, коментира Чавдар Николов пред Offnews.bg.

След организиран протест в подкрепа на илюстратора под надслов #СтигаВечеСвинщини „Нова броудкастинг груп” върна обратно карикатурите на сайта си с обяснението, че причината за тяхното премахване не е политическа, а е свързана с изтичане на договора между карикатуриста и телевизията. „Репортери без граници” коментира, че това обяснение е „гротескно” и е „неприемлив акт на цензура”.

Бойко Борисов обясни, че случаят всъщност е направил услуга на карикатуриста, който скоро се е сдобил с нов договор за 4700 лв. и ще взима повече пари от самия него. „Сигурно ще започне и с коса да ме рисува”. Чавдар Николов отвърна в коментар, че е научил за новия си договор от премиера. Само седмица по-рано турският президент Реджеп Ердоган поиска наказателно преследване на немския комедиант заради сатиричен видеоклип, в който той бива осмян.

Това е един от най-скорошните примери, който за пореден път доказва, че българският демократичен модел е готов с усмивки и закачки да смита под килима неудобните за него истини.

Добрият пример

И докато в България продължаваме да разговаряме за свински опашки под ударите на “медийни бухалки”, на други места темата е същата, но прочетена по различен начин. Безспорният победител в тазгодишните награди на Американската награда „Пулицър” в раздела за фотожурналистика са бежанците и техният път към Европа – нерядко завършващ с трагичен край.

Фоторепортерите на Reuters, сред които е и българинът Стоян Ненов, спечелиха наградата  в категорията “снимки от горещи новини” за 2015 г. Те бяха отличени за работата си по отразяването на съдбата на стотиците хиляди имигранти, пристигащи в Европа или загубили живота си или свои близки по пътя към континента.

Автор: Стоян Ненов/Reuters

Снимката, на която полицай опитва да спре бежанец да се качи на влака през прозореца, е заснета на 15 август 2015 г. на железопътната гара в Гевгелия, Македония, в близост до границата с Гърция.

Изводи

Всички, които достигат до тези редове със сигурност знаят кои медии са част от #KОЙ модел. Както скоро беше казал доц. д-р Кристиан Таков,

„България се събужда ужасно бавно, но слънцето вече е изгряло… Ще се става!“

Това е важна стъпка в проронването на фалшивите фасади, които ображдат тъмните медийни обръчи през последните 14 години. Рухването на свободата на пресата се усеща и качествено и количествено, независимо колко независими онлайн медии се появяват с цел да разбутат статуквото, като най-скоро дойде и terminal3.bg.

Единствения извод е, според нас от Banitza, че всички ние, които участваме в сформирането на онлайн медийното пространство на България, трябва да продължим да го правим с ясната цел, че независима журналистика съществува не с цел да бъде бизнес или да дърпа по-голяма публика. Независимата журналистика съществува като основна институция на едно демократично общество.

Следователно, трябва да продължим да доказваме, че сме журналисти.