За Раздела

Какво е София? Къде е твоята София? Съществува ли тя изобщо? Как се отразява настоящето върху облика и пространството на града? Този раздел, София – открит град, е една малка и скромна стъпка в опита да се предложат различни перспективи по въпроса, да се представи една артистична и критична документация на нашето съвремие.

Малко предистория…

За добро или лошо #ДАНСwithme остана протестът на София, този на жълтите павета, площад Независимост, Софийски и Орлов. Един от безспорните му успехи бе този, че градските пространства започнаха да възвръщат своето предназначение, да си отвоюват свободата и първоначално заложения смисъл в тях. Примерите за това са много, но най-ключови от тях остават следните: от транзитно кръстовище и една от основните и най-натоварени пътни артерии в центъра на София площад Независимост отново влезе в ролята си на площад. За пръв път именно на това място, в самото сърце на столицата, се събраха хиляди, които заявиха, че са решени да отвоюват своя град и бъдещето си. Празното пространство срещу Царския дворец, което все още наричаме Мавзолея, дни наред посрещаше множеството от протестиращи, отправило се към площад Народното събрание. Орлов мост бе многократно блокиран, а Софийският университет – окупиран. От трибуна за честване на русофилски прояви, пиене на бира и каране на скейт, паметникът на Съветската армия се превърна в платно за различните прояви на протеста.

Усвояването на точно тези (а и редица други) места в града не е случайно. Тези пространства бяха изгубили своя съдържателен смисъл, бяха се превърнали в част от всекидневието, фрагмент от забързания градски живот на столицата. Година по-късно София е чувствително по-открит град – намерен, извоюван и (о)свободен. Битката, разбира се, трудно може да бъде приета за окончателна или спечелена, но е начало на път, който може да бъде извървян единствено от нас.

Снимка: Гергана Динева

Българската (модерна) история е белязана от прекъсвания, разкъсване, заглушаване и колективна амнезия. В нея, за жалост, но не случайно, няма ясно начало или край. Тоталитарният режим и всичките микропрактики за овлядяване на обществото, както и годините на демократизацията достигнаха и измениха всички аспекти на българското общество. Тези промени имат материалност, те са като белези върху лицето на града, стига човек да има нагласата и погледът да ги забележи.

Градът не е неутрално пространсво без смисъл и значение. Напротив, той е олицетворение на най-различни, борещи се за постоянство и идентичност и разкази. Той е съвкупност от принадлежности. Той е въображаем.

Не пропускайте и рубриката ни “Нашите улици – посоки и пътища”. В нея нашият редактор Мартин Райчинов ще ви отведе на една историческа разходка из софийските улици в търсене на скритите символи и истории на миналото. Кой е Иван Денкоглу? Кои са Леге и Позитано и пресичат ли се техните и нашите съдби? Кой е Луй Айер и защо е оставил такава диря в историята, че тези дни ще гледаме премиерата на филм за неговия живот и принос, подготвен отново от „Българска история“? И най-вече – важно ли е всичко това за нас днес? Може ли да ни ориентират тези имена в безпътицата днес? Важните истории на миналото могат да бъдат чути и днес. Очакваме техните слова.