Обида или клевета: случаят с Борислав Сандов

Как българският еко активист Борислав Сандов бе осъден заради изказване във Фейсбук

Борислав Сандов

Едно събитие разтърси общността, макар и малка, на социалните активисти или поне солидарните на социалните активисти във Фейсбук. Еко активистът Борислав Сандов бе осъден на втора инстанция заради Фейсбук статус, като решението излезе окончателно на 29 юни в последния ден от срока за оповестяването му. То потвърди от първа инстанция, че Сандов е виновен за обида и невинен за клевета поради това, че е нарекъл „олигарх“ и „отровител“ изпълнителния директор на „Асарел Медет“ Лъчезар Цоцорков.

Сигурно сте чували за случая, ако поне малко се интересувате от екология и свързаните с нея събития на черноморието и планините ни. Сандов е български политик, активист и учен, организирал едни от най-големите екологични протести в скорошната българска история, някои от които срещу ГМО; срещу проучванията и добива на шистов газ; застрояването на черноморието; приетите поправки в закона за горите през 2012 г., известни още като „поправката Цеко Минев“ . Член на партия „Зелените“, Сандов съвсем не е политик в съвременния смисъл на думата – той разследва подаващите се като миша опашка обществени проблеми, които видимо го вълнуват и спрямо които предприема не само словесна позиция, но и действия.

През февруари 2016 г. 33-годишният еко активист получи присъда на първа инстанция заради статус, споменаващ изпълнителния директор на една от най-големите минни компании в страната. Двата епитета „олигарх“ и „отровител“ са част от по-голям коментар, разказващ за съдебна сага между „Зелените“ и медната мина. Според Сандов мината на Цоцорков на два пъти да е отравяла водите на реката край Панагюрище през 2014 г. Преди време Сандов участва в разследване на нивата на замърсяване на околната среда в района на мината „Асарел Медет“ и предполагаеми инвестиционни намерения за увеличение размера на мината. Според него впоследствие бива „възнаграден“ за усилията си.

На база съдържанието на поста Цоцорков инициира дело срещу Сандов на три основания – едно за обида, и две – за клевета. Решението на първа инстанция гласи, че Сандов е невинен по обвиненията за клевета, но виновен за обида. Съдът заключава, че в момента на писане на статуса, е имало достатъчно основания да бъдат засегнати съдържащите се в статуса твърдения. Според адвоката на Сандов, Калин Ангелов, това може да се възприеме като успех. Съдът същевременно постановява, че коментарите на Сандов са унижили достойноството и честта на Цоцорков, тъй като обидата е била публична и разпространена чрез социалните медии. Решението потвърждава глобата, като има и допълнителни разходи.

„Още не знам цялата разходна част, но трябва да заплатя около 6000 лв. И допълнителни – за делото в Страсбург“, коментира Сандов.

Страсбург е единствената възможност в един такъв случай, „когато в дадена държава са изчерпани инструментите на съдебната система“, добавя той, наричайки решението на съда „позорно“. Случаят още на първа инстанция привлече внимание върху потенциалната лабилност на понятието свобода на изразяване в България. Местни медии изразиха подкрепа по време на хода на делото. Френският посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан например демонстрира солидарност, публикувайки в Туитър статус „Аз съм Борислав Сандов“ в стил на формулата за съпричастност „Je suis Charlie”.

Преди време Сандов разказа пред „Баница“ за това откъде произлиза принципно смелостта му:

“Не се притеснявам да наричам проблемите с истинските им имена, дори когато застрашават мен самия. Скоро срещу мен започва дело от един друг олигарх, който е собственик на една огромна мина, неговото предприятие на няколко пъти отравя местната река. Това е Лъчезар Цоцорков, собственик на „Асарел Медет” Панагюрище, притежаващ голяма минна компания за мед и злато. Ние водихме дело на две инстанции за причинено замърсяване и спечелихме и на двете. Това е вече четиригодишна битка, която накрая се превърна в лична вендета срещу мен и сега е повдигнато обвинение в обида, защото във Фейсбук съм нарекъл този човек „отровител“. Това показва, че тези хора не се спират пред нищо. Практиката показва, че Фейсбук е мое лично пространства, но въпреки това има заведено дело.“

Обида или критика

Казусът повдига важния въпрос за свободата на словото и на изразяване по обществено важни теми и това защо социалната мрежа Фейсбук може да подлежи на санкция като срещу медия. В по-ранна статия относно това дали случаят прецедент, „Капитал“ заключава, че всеки в България, който се чувства обиден или жертва на клевета може да иницира дело, независимо дали това касае Фейсбук, Туитър, или друга социална медия.

По повод казуса със Сандов, “Капитал“ цитира и Бойко Боев, българин, базиран в Лондон:

„Не е ненормално да има дела, които са предмет на публикации във Фейсбук. Законът никъде не казва, че Фейсбук е място, където всеки може да пише, каквото си иска“, обяснява Бойко Боев, медиен юрист, практикуващ в Лондон, но същевременно добавя:„Проблемът е, че за разлика от други държави, в България липсва подход в съдебната система към изразяването в интернет“, като е нужно „да бъде преосмислено законодателството в България и как ще се прилага по отношение на социалните мрежи, как трябва да се разглеждат делата от съдии и прокурори“.

За адвоката ако публикацията е написана с цел да се помогне на обществото, тогава тя е някак по-оправдана. В публикация в блога си, озаглавена „Обида или критика: дискусията“, експертът по медийно право Нели Огнянова, също разсъждава върху случая. Тя посочва, че според международните стандарти, подобна политическа реч, свързана с важни публични дебати в съвременното общество, би следвало да има най-високото ниво на защита. За съжаление това очевидно не важи в България. Солидарност със Сандов (solidaritysandov‬) е новият надслов, който плахо си проправя път и вероятно е осъден да замре. Според него обаче самото обрисуване на подобен финал звучи пораженчески и той е против подобна предварителна нагласа. Може би трябва да се заразим от неговия борбен оптимизъм.