След Свободата: Ренета Бакалова

Ренета Бакалова е родена през 1991 г. в гр. Пловдив, където завършва ЕГ “Иван Вазов”. В момента учи Философия в СУ “Свети Климент Охридски”. Печелила е редица награди в различни конкурси, сред които награди за поезия и проза в Националния студентски конкурс Шумен през 2014 г. и Националния литературен конкурс на името на Добромир Тонев през 2014 г. През 2009 г. е издадена нейната първа стихосбирка “Сънят на цигулките”.

Снимка: Катарина Забова, katarinaszabo.tumblr.com

***

Бъди  така добра
да се преструваш на испанка,
защото майка ми
харесва такива момичета:
смеят се високо
слагат много подправки
и знаят как се обича
– казва той,
а тя иска само да знае
дали в сериалите на майка му
казват колко седмици не спира да вали
когато една жена си тръгва.

***

рядко лакира ноктите си
но когато го прави
е винаги с повод
винаги в червено

така е готова
а дали ще я целуват
или ще се сбогуват
няма значение
защото всички смърти
държат на гардероба си

***

най-големият страх на мъжа
който никога не й казва че я обича
е да не би някога
да се качат в разминаващи се влакове
а тя изпраща цветя до себе си
проверява
в кой вагон е
и избира следващия

***

Кръщава всичките си малки смърти
по това
как пият кафето си сутрин…

а най- голямата от тях се случва,
когато котката
няма ничии стъпки за разпознаване..

***

Тъгата, Лорен
не е в самото сбогуване,
защото
сетивата привикват на тихо,

но да няма
кому
да споделяш огъня
е не просто тихо,
а ослепяващо…

***

Когато се учи да го обича
така прекланя глава,
че се беси
в липсващите коридори на очите му…

***

Това е просто една игра.
Аз съм мъжът.
Ти момичето.
На всяка среща си разменяме книги.
Потрепват пръстите ти по кориците.
Като любовник се спускам по страниците.
Разменяме си любовни изречения…
Една нощ ще разбера,
че ти си жена,
която не иска да пише стихове за художник,
който рисува с чужди бои…

***

смъртта няма собствено име
защото
от другата страна на безкрая
всичко е жест

***

дали жените
които берат череши рано сутрин
са добри майки
щом всяка пролет се учат
да не оставят кръв по ръцете си

***

От малък предусещаше,
че има нещо нередно в това
да се рее сред парфюмите на майка си,
да чете настроението
на продавача на гевреци
по уханието на стоката му
и да колекционира мъртви цветя.

Един ден поиска да узнае
как мирише студа,
попита дори къде живеят всички чудовища
и не е ли виждал някой Грьонуй*-
толкова противен и прекрасен,
по нещо си приличат, по нещо не-
и двамата обсебени от музите си,
от червенокоси жени
и смърт,
само че единият никога не е убивал плътта,
но точно той трябваше да знае,
че студа ухае на Нищо.