След свободата: Рене Карабаш

Рене Карабаш (1989) живее в гр. София. Завършва Ловешката езикова гимназия, след което учи Приложна лингвистика във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. В момента завършва магистратура по театрална режисура. Отличена е с първа награда за белетристика на Националния студентски литературен конкурс-Шумен (2015). Нейни стихотворения и разкази са публикувани в “Литературен вестник”, Liternet, Литературен клуб и др.  Първата й поетична книга “Хълбоци и пеперуди” предстои.

Снимка: Александър Станишев/stanishev.tumblr.com

***

винаги идвам гладен

тънките ти пръсти не засищат

но Боже

как ухаеш

на гозба и тъга

няма по-богата трапеза

от теб

***

тя спи толкова тихо

че сутрин

когато се събудя първа

чувам как косата ми расте

увива я в пашкул

който първото слънце прорязва

събужда се

нощната ми пеперуда

две думи симетрично

излизат от устата ни

добро утро

блъскат се в стените

и косата ми започва да расте

навътре

 ***

отсъствие на ехо е смъртта

излизам от пещерата й

вадя тубичка лепило

от черната кутия

и залепям устата си

трябваше да оставя

тези думи на кърт

да се трупат във мен

тогава щях да бъда

тяло пълно с топла пръст

та когато се завърна в нея

и липсата на ехо ме пореже

да се изсипя през стомаха

от мен все нещо щеше да поникне

***

още преди вграждането

камъкът знае:

реката ще срути моста

но вижте го само

как се намества

сред другите камъни

като топла носачка

която ще измъти

най-здравото си яйце

***

наблюдавам го всяка вечер

на отсрещния балкон

пали цигара

втренчва се в единствената

светлина в градината

и това му е достатъчно:

гаси цигарата

лампата

себе си

влиза в стаята

и свети там

до сутринта

наблюдава ме всяка вечер

от отсрещния балкон

пали цигара

втренчва се в мен

и това му е достатъчно

***

лентата в супермаркета

е линията на живота му:

замразена пица

мента глог валериан

паста против кървене

на венците

храна за котки

одеколон

и въже