След свободата: Наталия Иванова Наталия ИвановаJuly 15, 2015713 views Наталия Иванова е родена през 1992 г. в град София. През 2015 г. завършва журналистика в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на блекаут поезия и участник във фестивала „София диша” през 2013 г. Отличена е с трета награда в конкурса за кратка проза на онлайн списанията eRunsMagazine и Liternet (2014). Има публикации в онлайн издание “Кръстопът”, както и в медийни (онлайн издания, телевизия и радио) експерименти с цел представяне на изкуство и културни алтернативи. Снимка: Иво Цолов Metus откакто Рози си отиде тaка внезапно у дома най-внимателно и тихо се взимат мерките на думите преди прекрачване на изхода Veritatem dies aperit Колко глупаво й се виждаше това вълнение от допира на старото й тяло с младата ръка на слизане от градския транспорт може би защото й припомняше за времето, когато това вълнение единствено й отиваше. по Гринуич (до досверяване) когато си взела стрелките на всички часовници и ги увиваш около очите си в панически ужас от забравяне на дома, на улиците на всички красиви сгради, които не успя да снимаш и да обитаваш на нощите, размазани по ръкавите ти, не бързай да наместваш циферблатите – стрелките ти ще те сверят по Гринуич по-бързо от желанието да не забравяш в крайна сметка докато не вземеш лошия късмет от улицата и преди ужаса, че мяучи в хола ти, го кръстиш Мери, Фифи или Иван, няма да избягаш от никое суеверие (дори да си умел в заобикалянето) *** Когато оставиш търпението да ферментира го налей добре отлежало в онези високи чаши, които се използват винаги за вино или повод да си самотен, а после изчакай няколко глътки преди да решиш за втората чаша Златната църква Велики Преслав Липсата на купол, разпната на небето, се превръща в кръст. на него е увиснала единствено причина да не искаш вече куполи. младост тиктака реципрочното й тяло денят расте с извивките му Кокошката и яйцето Ще попита най-важния въпрос в тромавия делник на трамвая когато никой не очаква друго освен пълнена чушка и монолога на телевизора. Кое е първо: виното или човекът, защото аз съм повече вино, отколкото човек, след малко ще се превърна в краката, танцували по гроздето виното е смях на момичета виното е разговорът под асмата виното е как я гледам през чашата ти виждал ли си жена през чаша вино? И ето как в онзи момент, когато краткият периметър на общуването се скъсява, всеки знае отговора, но никой не иска да го чуе. Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest