Наталия Иванова е родена през 1992 г. в град София. През 2015 г. завършва журналистика в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на блекаут поезия и участник във фестивала „София диша” през 2013 г. Отличена е с трета награда в конкурса за кратка проза на онлайн списанията eRunsMagazine и Liternet (2014). Има публикации в онлайн издание “Кръстопът”, както и в медийни (онлайн издания, телевизия и радио) експерименти с цел представяне на изкуство и културни алтернативи.

Снимка: Иво Цолов

Metus

откакто Рози си отиде
тaка внезапно
у дома
най-внимателно
и тихо
се взимат мерките
на думите преди
прекрачване на изхода

Veritatem dies aperit

Колко глупаво й се виждаше
това вълнение
от допира на старото й тяло
с младата ръка
на слизане от градския транспорт

може би защото
й припомняше
за времето, когато
това вълнение
единствено й
отиваше.

по Гринуич (до досверяване)

когато си взела стрелките
на всички часовници
и ги увиваш около очите си
в панически ужас от забравяне
на дома,
на улиците
на всички красиви сгради, които не успя да снимаш
и да обитаваш
на нощите, размазани по ръкавите ти,

не бързай да наместваш циферблатите –
стрелките ти ще те сверят по Гринуич
по-бързо от желанието
да не забравяш

в крайна сметка

докато не вземеш
лошия късмет
от улицата
и преди ужаса,
че мяучи в хола ти,
го кръстиш Мери, Фифи или Иван,
няма да избягаш
от никое суеверие

(дори да си умел в
заобикалянето)

***

Когато
оставиш търпението
да ферментира
го налей
добре отлежало
в онези високи чаши,
които се използват винаги
за вино
или повод да си самотен,
а после изчакай
няколко глътки

преди да решиш
за втората чаша

Златната църква Велики Преслав

Липсата на купол,
разпната на небето,
се превръща в кръст.

на него е увиснала
единствено
причина да не искаш вече
куполи.

младост

тиктака
реципрочното й тяло
денят расте с извивките му

Кокошката и яйцето

Ще попита най-важния въпрос
в тромавия делник на трамвая
когато никой не очаква
друго освен
пълнена чушка
и монолога на телевизора.
Кое е първо: виното или човекът,
защото аз съм повече вино,
отколкото човек,
след малко ще се превърна в краката,
танцували по гроздето
виното е смях на момичета
виното е разговорът под асмата
виното е как я гледам през чашата
ти виждал ли си жена през чаша вино?

И ето как в онзи момент,
когато краткият периметър на общуването
се скъсява,
всеки знае отговора,
но никой не иска
да го чуе.