Иванка Могилска (1981) се занимава с писане и пътуване. Автор е на две стихосбирки, „ДНК” и „Иначе казано”, и два романа – „Места за загубване” и „Внезапни улици”. Книгите й са награждавани в няколко национални литературни конкурса. Части от тях са превеждани на английски, френски и унгарски.

“Всички преки пътеки за бягство се събират в дългия път към дома.” Снимка: Александър Абрашев

***

Пуска тревогите си по водата.
Затова не смее да гледа новини –
страхува се от съобщения за потънали кораби.

***

Всички преки пътеки за бягство
се събират в дългия път към дома.

***

Шепне си, че всичко ще е наред
и се плаши от ехото.

***

Косите му оредяват като илюзиите –
незабележимо в началото,
безжалостно бързо към края.
И само опашката му
остава да се вее на тила.

***

Тя се опитва да му обясни
каква е разликата
между „смирение” и „примирение”.
„Три букви” – казва,
забравила,
че говорят на различни езици.

Хиляди години по-късно

Често застава встрани
и наблюдава загрижено
лутащото се свое тяло –
вече поизносена машина,
която не спира да се блъска
в коридорите на някоя важна задача,
в оградата на някоя незначителна любов,
а най-често –
в неравните хълмове
“имам да свърша толкова значими неща”.
Всеки път забелязва
нови одрасквания,
пукнатини,
вдлъбнатини.
Въздъхва,
внимателно слага
каската, ръкавиците, наколенките.
Влиза обратно в него,
разочарована, че още не може
да му покаже
изящните пътища на простотата.

***

Кажете на следващите,
ако за вас, струва ви се, е късно:
пукнатините са по-страшни от взривовете,
раните зарастват по-добре на открито,
тъмното е третото око на света.