Белослава Димитрова е родена през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Българското национално радио. Дебютира през 2012 г. в „Литературен вестник“. Има публикации и в литературните списания “Страница” и “Гранта”. Нейната първа книга “Начало и край” (2012) е издадена в поредицата „Нова проза и поезия” на издателството на СУ„Св. Климент Охридски”. Втората книга на Белослава Димитрова – “Дивата природа” (2014, изд. Deja Book) бе номинирана за Национална награда за поезия “Иван Николов” и бе удостоена с едно от двете поощрителни отличия.

Не късай цветята. Снимка: Гергана Динева

Герда

не се шепнат истини
стъклото се хлъзва
то гледа
инструментите сe вадят
бавно след цезарово сечение
любовта се ражда трудно
през зимата

Антидепресанти

всичко може да бъде
сторено докато те няма
краката под ъгъл
прилепени към мен
възглавницата свита
все едно е твоето тяло
обгърната с две ръце
не мисля и не сънувам
миналото както обещах
рецитирам само чужда поезия
изпълнявам всички препоръки
желания мнения себе си
и няма да напиша
това стихотворение
за да не те нарани

Неуспешно

в най-скоро време ще убия човек
и ще го излежа
докато спя до теб
но не се страхувай
няма да си ти
ми каза

***

нося  зъбите на баба
каня се да провися
претопеното злато
не съм знаела  че
пази такива съкровища
бъдещи накити
поклащат се нежно
над раменете
странно е
не мислиш
за материята за живото месо
за подбора за общата маса
приемаш предаваш
съветите мъките кръвта
дървото броеницата живота
докато гледам златните отблясъци
не правя ритуали за успокоение
мисля за стореното дотук
и съм притихнала