Съдебна реформа или деформация за всички

Преди два дни правосъдният министър Христо Иванов подаде оставка в реакция на приетите от Народното събрание промени в Конституцията, а съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев оттегли подкрепата си за правителството. Събитията бяха последвани от порой безразборни медийни изказвания и протести на няколко стотин души в София. От малкия брой участници в протестите и липсата на подкрепя за тях е видно, че  за повечето българи причините за тези политически действия и значението им остават неясни, а още по-лошо – маловажни. Липсата на енергична реакция сама по себе си е проблем, защото оставката на министъра и нейният контекст за важни за всеки от нас.

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

Как се стигна дотук?

През м. юли депутатите внесоха проект за промени в Конституцията, който, макар да представляваше силно окастрен вариант на предложението на министъра на правосъдието, съдържаше две много важни точки, върху които да стъпи съдебната реформа. На първо място – разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, и на второ място – разпределяне на квотите в колегиите и правомощията им.

Така предложените промени бяха гаранция за спазването на най-важния принцип, върху който се крепи съдебната система – независимостта на съдиите.  От една страна те ще имат собствена колегия, която самостоятелно да решава движението на кадрите по йерархията, да налага наказания и да избира административни ръководители. От друга страна съдийската общност ще има мнозинство в собствената си колегия чрез избраните от нея членове. Идеята в прокурорската квота беше огледална – там членовете, избрани от Народното събрание са повече от тези, избрани от прокурорската общност. Именно това съотношение е изключително важно с оглед решаването на най-големия проблем в прокуратурата – пълната централизация и зависимост от главния прокурор, който от своя страна не отговаря пред никого.

Какво се случи в Парламента?

Изключително важното гласуване на народните представители започната с грозна проява на антидемократичност – решението дебатите да не се излъчват по националното радио и телевизия. Когато депутатите стигнаха до ключовия момент с разпределението на квотите за членовете в прокурорската колегия, по предложение на ДПС и АБВ, внесено между двете четения, 204 народни представители (всички без Реформаторския блок) се съгласиха да променят съотношението, което вече беше съгласувано през месец юли. В сегашния си вариант прокурорската колегия се състои от 11 члена, от които 5 се избират от парламента, 5 – от прокурорската общност, и последният член е главният прокурор. Важна подробност е, че съгласно Конституцията всички прокурори в системата (включително и бъдещите 5 члена на колегията) са му пряко подчинени, което автоматично значи, че той разполага с мнозинството във ВСС. Практически депутатите гласуваха главният прокурор да продължава да е напълно неконтролируем, да държи изцяло в подчинение прокуратурата и „Над него да е само Господ”.

Достатъчни ли са две разменени цифри за оставка и протести?

Категорично ДА. Защото зад подменената квота на прокурорите стоят тежки въпроси с болезнени отговори. Първият от тях е защо 204 депутата се подписват под текст, който подменя на 180 градуса идеята, за която са се съгласили няколко месеца по-рано, и дали са получили от избирателите си мандат да се отметнат от решението и ангажимента за съдебна реформа?

Вторият въпрос е дали партиите, формирали правителството, имат политическа воля за истинска промяна в съдебната система. Цялата демагогия, изсипана през медиите в последните месеци представлява нагъл опит да се оправдае и прикрие неистовото желание на всички нива на управление да запазят така нареченото статукво. С други думи – моделът за контрол на съдебната власт, използван за прикриване на грабежа, който политическият елит извършва през последните 25 години.

Третият въпрос е дали след поетапното осакатяване на съдебната реформа още в Конституцията може да се очакват истински положителни резултати в системата на правосъдието.

Загърбването от депутатите на поетите от тях ангажименти идва в момент, в който всички в България чуха директно от устата на висши магистрати как премиерът и  главният прокурор, слушайки „Делян”, шефът на върховен съд и „техните хора” във ВСС заедно дърпат конците на цялата съдебна система. Засегнатите в скандала говорят за световна конспирация, а всички останали ги оправдават като първолаци. На фона на изтеклата информация  съдът оправдава Христо Бисеров по всички повдигнати обвинения, обвиняеми по дела с огромен обществен интерес биват стреляни с гранатомети, а свидетели по други такива дела умират при инциденти в един и същ ден.

От друга страна наблюдаваме много важна реакция – съдии, облечени в тоги,  излязоха на протест пред Съдебната палата. Нито аз си спомням, нито в интернет намерих резултати за друг протест на съдийската общност в последните години. Съюзът на съдиите излиза с отворено писмо, в което открито заявява, че политическите партии не желаят независима съдебна система. Председателят на ВКС изнася реч по повод годишнина от създаването на съда, в която призовава всички да извикаме „Стига толкова!”

Ден втори пред Съдебната палата. Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

Какво значи това за всички нас?

Едно общество се нуждае от граници, които не трябва да се преминават. Точките на кипене, които предизвикват реакция в България, са много трудни за достигане, и  почти винаги са свързани с бъркане в джоба на обикновения гражданин – дали с по-скъп ток или винетки, или с орязване на социалните му придобивки.

Ако за българите съдебната реформа е далечна, неясна или безсмислена – това е сериозен проблем. Когато обаче спъването й става на фона на безпрецедентен скандал, който директно разкрива напълно недопустим контрол над съда от страна на главния прокурор и министър-председателя, липсата на реакция е симптом на мъртво гражданско общество. Всеки, у който има останала гражданска съвест, е длъжен по някакъв начин – виртуално, реално, сред близки, на работа или на площада да заяви подкрепата си за протеста на съдиите и за всяка публична личност, която настоява за независимо разследване и резултат от изтеклите разговори, както и за промяна в съдебната власт, която да гарантира независимостта на съдиите и отговорността на главния прокурор.

Противното означава един безвъзвратно изпуснат опит България да поеме по пътя на демократична европейска държава, в която има истинска законност и справедливост.