Яна Копчева (1985, Враца) работи и живее в София. Дебютната ѝ стихосбирка „и всички въпроси“ е публикувана през лятото на 2012 г. Занимава се любителски с фотография.

Снимка. Снимка: Яна Копчева

гравитация

думите, които не могат да опишат
космическата тишина.
предпочитам тихото отпускане
като носене по течение в дълбоки води
като дъжд, който вали в океана
като песен без вслушване в текста.
мир и спокойствие.

демоните да спят, всичко да е тихо и бяло

безкрайна пустота или вечността на един миг

не се сбъдват тези сънища.
не се събуждам в бели чаршафи
нито са чисти прозорците ми.
когато нощем от далечно ехо
прокънтява музика
часът е 3 и двадесет и четири
и облаците падат от небето.

не се сбъдват тези сънища.
не се спомнят
имат само чужди имена
и сини очи.

диви гори, които нощем блестят.
възглавници с пух.

котки и коси

кристални кости. прозвъняване в тъмното.
спускам се по невидими водопади.
гръмотевични бури увивам около кръста си.
премествам часовника на дясната си ръка. събирам изпадали секунди в стъкленици.
нощем огледалото ми потрепва и скърца
чудя се кой или какво се опитва да излезе от него.

кристални коси.
кристални котки.

Отзад-напред. Снимка: Яна Копчева

или може би е обратното

камъни на очите.
семена в сърцето.
или може би обратното.

затварям светлината в косите ти, в миглите ти, в дъното на това, в което се гмуркам.
пръстите ми стискат омачканата хартия, на която някога съм изписвала името ти.
хиляда начина. моето име. твоето име. моето име.
колко пъти съм подстригвала косата си докато те чаках.
колко пъти съм измивала лицето си. съм прехапвала устните си.
кръвта е сладка. кръвта е солена.
или може би обратното.

да те ревнувам
от всички минали жени.
не от гърдите или ръцете им
а от твоите докосвания, които те са имали
от устните ти, с които си ги целувал
от погледа, от усмивките ти.
от начина, по който си им казвал лека нощ
от топлината на твоята половина в леглото.
от миризмата на възглавницата ти, която те никога не са и усещали
от начина, по който си прокарвал пръсти през косата си, а те не са забелязвали.
от дъха ти по прозореца в студена утрин.
от музиката, която си споделял с тях
от музиката, която не си.

думите като стрели

думите като стрели.
опънати до крайност лъкове
стихване и после звънът на тетивата.

способността ми да забравям, която ме спасява ежедневно.
блокирането на мислите, подтискане на страховете.
гняв е което се заражда с годините, не мъдрост
загубата на вяра, не откриването на истини.
красотата в самотните вечери
и може би безразличието.