Пролетен Панаир на книгата 2016: с най-доброто от най-новото

Тъй като за всички „книжни плъхове“ седмицата от 24-ти до 29-ти май беше времето, посветено на дръзновено обикаляне из щандовете, изложени по препълнените етажи на НДК, а после и на интимното потапяне в омагьосващата притегателност на чакащото между кориците на избраното и закупеното, ще започнем подобаващо разглеждането на заглавията, хванали най-много жадни очи в благородния си капан. Представяме ви 10-те книги, които впечатлиха екипа ни в Banitza на тазгодишния “Пролетен панаир на книгата” в НДК.

Снимка: Стефани Гончарова

Джоан Харис, „Различен клас“ (изд. Прозорец, в превод на Ирина Манушева)

Какво свързва един учител по латински с вълненията, които ще доведат до убийства в провинциално английско градче? Мъжката гимназия, разбира се, и тънката нишка на изплуващи мрачни тайни, която пръстите на Джоан Харис предат с майсторски финес по ръба на локалната интрига. Още едно от децата на писателката-вълшебница, което бързо ще порасне в бестселър, сигурни сме.

Снимка: Стефани Гончарова

Ромен Гари, „Чародеите“ (изд. Леге Артис, в превод на Зорница Китинска)

Русия по времето на Екатерина  Велика. Едно младо момче и неговата невъзможна, но безпределна любов към червенокоса странстваща артистка, която знае, че хората търсят не истината, а илюзията. Авторът – литературен мистификатор и единственият двукратен лауреат на „Гонкур“, романът – заслужаващ внимание. 

Стане ли дума за щастие не вярвам в тайни глъбини. Щастието е на повърхността, то се ужасява от натрупани пластове и загадъчното никак не му отива – то е като фльонга на рокля. И се храни с мимолетност.”

Хъмфри Карпентър, „Дж. Р. Р. Толкин. Биография.“ (изд. Колибри, в превод на Стела Джелепова)

Той бе вътре в езика“, но какво бе вътре в него – (по)читателите на фентъзи гиганта Дж. Р. Р. Толкин имат възможността да дръпнат завесите на любопитството си и да научат повече за живата на писателя от неговия биограф и пишещ събрат Хъмфри Карпентър. “И от всеки ред ни гледа мъжът с проницателен поглед, тънка усмивка и неизменната лула, изобретател на странни езици, на собствена митология и вълшебна вселена.”

Снимка: Стефани Гончарова

Данило Киш, „Градина, пепел“ (изд. Факел Експрес, в превод на Людмила Миндова)

Защото сладкишите с мак означават пътуване.“ Детето в стремеж към семейна идилия, пронизана от Холокоста. Една лирична стилистика, гъдел по сетивата на спокойството, която рисува миналото като усещане.

Книгата е автобиографична (не)завършеност на едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век – Данило Киш. Роден през 1935 г. в Суботица, баща му е унгарски евреин, а майка му – от Черна гора. Детството си прекарва в Нови Сад, но през 1942 г. е принуден да избяга в Унгария при роднини на баща си. Тъй като през 1939 г. родителите му го покръстват, той успява да се спаси от Холокоста, но през 1944 г. баща му е депортиран в Освиенцим. След войната завършва литературознание в Белград и започва да превежда от унгарски, френски и руски. Публикува стихове, есета и разкази, по-късно романи и сборници разкази. От 1979 г. живее в Париж, където умира през 1989 г.

Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер, „Изследване върху хистерията“ (изд. Критика и хуманизъм)

За първи път на български можем да разгледаме психоаналитичния труд върху „странния“ случай на пациентката и госпожица Анна О., един от петте класически примера на сътрудничещите си автори, редом до Човекът-вълк, Малкият Ханс, Човекът плъх и Дора. ”Трябва да бъдем справедливи с Фройд. [При него] има нещо повече от дълбочината на едно откритие… Фройд се заема с лудостта на нивото на нейния език… Той ще възстанови възможността за диалог с безумието… В психоанализата става дума… за опит за безумието, в чието замаскиране е бил смисълът на модерната психология.” (М. Фуко)

Нулев том от 5-томната мини поредица: Зигмунд Фройд, „5-те случая”; превод Анастасия Рашева, цялостен дизайн: Яна Левиева

Януш Рудницки, „Смъртта на чешкото куче“ (изд. СОНМ, в превод на Правда Спасова)

Сборник с разкази, центрирани около общочовешки проблематики, блъскащи се в стените на социума. Първото преведено на български произведение на поляка Януш Родницки. Книгата стига до финала на Литературната награда „Нике“ (2010), до полуфинала на Литературната награда на Централна Европа „Ангелус“ и на „Гаранциите на Култура“ на полската телевизия Култура.

“В своите провокативни, дръзки и гротескни истории от сборника „Смъртта на чешкото куче“ Рудницки описва реалността на емигранта и човека от малкия град, озовал се в мегаполис, както и на несретния писател, стъпка по стъпка, отхвърляйки всякакви социални и естетически конвенции. Неговите герои изглеждат прости, но чувствителни хора, нелишени от човешки странности. Те говорят и мислят за обикновените неща по необичаен начин.”

“Смъртта на чешкото куче”, изд. “СОНМ”, превод Правда Спасова.

е.е.къмингс, „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ (изд. Жанет 45, в превод на Манол Пейков)

Многолик сборник със стихове на американския авангардист Едуард Естлин Къмингс и думите му, които говорят право на душата. Прекрасна полиграфска изработка, скъпоценност за домашните полици. “Болезнена и същевременно стопляща поезия. Абсолютна непримиримост с условностите.”

едно не е наполовина две. А

събрани две едно са:в този сбор

смърт няма, той величина не е; а

от всички изброими най е пò

от всеки безсърдечен ум невеж за

таз чудна истина—пази се ти

(целувката със скалпел ще разреже;

мечтата алчно ще обезмечти)

едно е химн на ангел и на демон:

две—подлата лъжа на всяка тленност.

Ще вехнете лъжци, назаем живи;

(родени смъртни) ние ще порастваме

и помним: любовта възсяда своята
година.

Губиш всичко, имаш цялост

1944

“сърцето ти нося (в сърцето си го нося)”; изд. “Жанет 45”; илюстрация и оформление: Люба Халева

Марин Бодаков, „Битката за теб“ (изд. ДА)

„Две три точно неказани думи се целуват върху кожата, скрита от къдриците на скръбта“ или откъс от седмата стихосбирка на българския филолог, поет и журналист Марин Бодаков.

Още си мляко,

рано е да си дадеш сметка,

че битката за реда е отдавна изгубена.

Колкото и да премиташ есента пред витрината,

красотата, червена и златна, ще продължава да пада сред теб,

да те саботира.

“Битката за теб” (2016), Издателство за поезия “Да” в лицето, илюстратор на корицата: Кирил Златков

Камелия Спасова, „Кеносис“ (изд. Жанет. 45)

Стихосбирката помирява ежедневното с философското и загатва какво (не) правим с обезчувствяването като осъзнатост чрез един актуален стил на поетическо изразяване. “Кеносис е отказът от всичко, намаляването на живота, изтощаването до смърт. Това е процес на себеизпразване, самоизчерпване, себеотнемане, то е протяжното изтощаване на смисъла, призивът обезслави се. Кеносис е и точката, в която залозите са празни и нищо не може да се промени. Кеносис е книга на празнотата. (Камелия Спасова)

но поезията се

размотава раздробява

разсича разтича

и се дави сред

множеството маниери

модернизми манифести манифак-

тури манипулации мистификации

без центро-брежни сили

се дави

да си го кажа правата:

моето е просто

подражание

“Кеносис” (2016), изд. “Жанет 45”, оформление: Христо Гочев.

Не пропускайте да ни споделите и вашите намерeни съкровища от тазгодишния панаир – какво и защо ви е впечатлило и си струва да проечетем. Пишете ни на join@banitza.net или във Facebook!