Обещай ми светло минало

Аз не съм тук. Епитафия 1989

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

Раздават покани за Народния съд, билети за революцията вече няма, а който може да пише, изписва имена на руски или поне приблизително на руски върху френския махагон на университетите

от високо, в зелено се спускат кентаври със саби, спомнящи си за онзи април отпреди години, а моряците на Свети Никола изоставят свещите и причакват западния прилив

баба Куконка все още не знае дали образа на Сталин, дали Ленин, дали Бай Ганьо да сложи в гостилницата на село Сладун, че дойде ли Бащата и слънцето трябва да е в готовност

и Победа, и Война, и Борба се готвят от съседното след закуска с квас и с Роза Люксембург да направят пустошта и Младостта различими само по номера: 1 2 3 4

единственият шум, след като спря и радиото, е бетоненото море от Дружба, та даже и най-старите селяци се заслушаха, прибраха добитъка, стегнаха багажа и яхнаха вълната на младостта

и само артистите от Карнобат си останаха да репетират древногръцки трагедии, докато чакат ден за представлението си пред Пилат Понтийски, но той така и не дойде

а на улицата в София деца в редици, хванати за ръце по ред прескачат Чарли Чаплин, чакащ без глас и дом часа когато съседката от съседната сграда ще му сготви боб

кой да им каже на бъдещите младежи, че и да копаят и да не копаят в строй и с пушки от тук до Бургас съкровища няма да намерят, а и малебито замръзва от студа през зимата

а дори и тези, които гледат едва-едва към Ягодовата долина рано или късно разбират, че дори и доматите са отровни и водата е отровна, отровени казват от онзи облак от североизток

По пътя за Монтана на стоп пеша причакват Пушкин и приятел поддържан прав от сив балон без да знаят, че Елвис Пресли и Чуби Чекър са ги подминали преди около час

и сега са в мазето на милицията, която всъщност е бръснарница и с леко пошляпване на ръцете на милиционера на тъмно се борят за дългите си коси и бакембарди

кой би повярвал, че в един друг свят по едно друго време най-накрая ще се засекат поне с Пол Маккартни на стълбите на Ню Йорк, за си кажат: „минете вие“

През нощта орлите отлитат и целият град от плакати е разкъсван докато от Дома на Ужасите на моста с лъвовете тъхомълком изхвърлят още някоя секретарка с тайни

и разкъсва се нелетящата летяща чиния, а изгнилите й основи се надвикват подир избягалия художник с вестници на колело, тръгнал да пренаписва бъдещето ни, където Свободата не е статуя и Айфеловата кула не е термометър

К. Кински

* За пръв път текстът е публикуван  в сп. “Хритика и хуманизъм”; “Младежки култури на социализма и постсоциализма”, кн. 43, брой 1-2/2014. Заглавието “Обещай ми светло минало” е заимствано от едноименната пиеса на писателя Петър Анастасов.