Нова Генерация: завинаги отвъд смъртта

“Ние сме нова генерация завинаги!
И въпросите са ни към цяла нация – завинаги!”

Това са те. Тримата от първия състав на култовата дарк уейв група „Нова генерация”, по-известни като Димитър Воев, Кристиян Костов и Кирил Манчев. Скоро към тях се присъединява и Алина Трингова. Групата се сформира в края на 80-те години и става емблематична за цяло едно поколение. Димитър Воев е автор на текстовете на песните, вокал и басист. За краткия си живот от 27 години той оставя творчество, което пронизва сърцето и те оставя дълго да трепериш след думите и звуците на песните. На 5 септември 1992 г. Воев напуска завинаги „тази тъмна земя без светлини”, както той сам я определя в своя песен. Причината за смъртта му е тумор на мозъка. 24 години по-късно песните му продължават да се слушат от три поколения, а феновете на групата и на фронтмена сякаш се увеличават с времето.

„Въпреки текстовете, които пишеше, той никога не е бил мрачен човек. Имаше дълбоки вътрешни преживявания. Когато бяхме на купон или в компания, той не говореше много. Седеше и наблюдаваше”, разказва Кристиян Костов, приятел на Димитър от детинство и член на групата.

“Беше вглъбен в себе си. Не е имал много приятели”, споделя Васил Гюров, фронтмен на група „Ревю”, свирил заедно с Димитър Воев в „Кале” и в „Нова генерация”. „На купоните не оставаше до късно. Също така той рядко пиеше. Имало е случаи на година по един път да употребява алкохол”.

Кристиян Костов (китара), Кирил Манчев (барабани), Алина Трингова (вокали), Михаил Пешев (клавир), Димитър Воев (бас и вокали), 1898 г. Снимка: Нели Воева

„До 8-ми клас, докато учехме в 7-ма гимназия, Митко беше незабележим. По нищо не можеше да познаеш, че този човек ще има да каже толкова много на света”, продължава Кристиян. „Той не беше политичен. Не се интересуваше кой е на власт. Не мислеше дали е комунизъм или капитализъм, той пишеше песни за човека, за човешкото”.

„Митко беше силна личност, такива хора не се раждат често”, допълва Мони Воев, брат на музиканта. „Помня, когато бяхме деца, винаги, ме взимаше с него като излизаше да играе в квартала. Въпреки че бях по-малък с 4 години, ме взимаше и се грижеше за мен. Също имаше голяма страст да събира индианци и каубойци. Нареждаше ги и не ми даваше да ги пипам”.

„Той се вдъхновяваше в най-неочаквани моменти”, разказва Васил Гюров. „Идва Митко в нас, за да ме вземе да излизаме някъде и докато се обличам гледам, че пише нещо. После ми вика „Айде да направим едно парче”. И аз вадя китарата, свиря му някакво парче, което съм измислил, той довършва текста, изпяваме го и го записваме. Повечето от песните на „Кале” са написани по този начин. Една такава песен е „Природно мъдри монахини”.

„Митко беше страшно отдаден на музиката. Свиреше по 6 часа на ден и родителите ни го подкрепяха”, казва Мони Воев.

„Баща им – Пафката ни направи първите китари. На Митко баса беше с формата на звезда”, допълва Кристиян. „Тогава, по онова време нямаше от къде да си купиш китара, а ако имаше тя беше безумно скъпа. Баща му правеше усилватели и ни направи и китари, ей така от дърво”.

Когато са едва 13-годишни тримата приятели от квартала в центъра на столицата, започват да свирят. Васил Гюров се запознава с тях в младежката школа при Военния клуб, където и четиримата ходят да се учат на китара и бас. „По онова време всички свиреха хард рок. Ние искахме да свирим нещо по-различно. И аз тогава му предложих на Киро (Крили Манчев – бел.а.) да направим друга група малко по-различна, която да се казва „Кале”. В нея поканихме да свири и Митко Воев”, разказва Васил.

Алина Трингова, Димитър Воев, Екатерина Пешева, Васил Гюров. Снимка: Нели Воева

1987 г. се смята за официалната година на създаването на групата „Нова генерация”. Името идва от поема на Димитър Воев, която се казва „Нова генерация завинаги”. През тази година в състава влизат Димитър Воев, Кристиян Костов, Михаил Пешев и Алина Трингова. През годините членовете се сменят. Единственият, който фигурира във всички формации на групата е Димитър Воев. През 1989 г. излиза първата плоча с песни на „Нова генерация”, която е поделена наполовина с „Контрол”.

„Преди да издадем какъвто и да е албум, песните ги свирехме основно по купони с приятели”, казва Кристиян. „Пееха се много и на младежките сборища при градинката на Кристал и на Кравай. През 80-те тези места заедно с Попа и Синьото кафе, бяха едни от първите, където младежи можеха свободно да се събират, да свирят на китари и да се веселят”, допълва Мони Воев. Васил Гюров обяснява, че всички музиканти и хора свързани с изкуството, които са се събирали по тези места, милицията ги е наричала „неформали”.

През 1990 г. поради дългомечтаната възможност за пътуване навън, много от членовете на групата заминават за чужбина – Кирил Манчев и Алина Трингова отиват в Канада, където живеят и до днес. Митко, вече женен, остава в България. По-късно му се раждат две дъщери.

Въпреки този труден за групата период, той продължава делото и мисията „Нова генерация”. В интервю от октомври 1990 г. Воев казва:  „Мисля, че единственото нещо, което ме кара да правя тази група е моята любов към музиката. Не съм очаквал, че може да се окаже толкова силно! Другото важно нещо е, че с цялото свое съществуване и действие, една група като нашата при всички положения помага на демократичните промени в страната и най-вече на опозицията…”

През 1992 г. Митко започва да усеща силни болки в главата. По ирония на съдбата точно тогава групата е в процес на записване на втория албум „Отвъд смъртта”. „Той беше решил, като запишем демо записите, тогава да влезе в болница да се лекува. Идеята беше след като се оправи да запишем песните, както трябва в студио. Това обаче не се случи, защото той така и не излезе от там… По-малко от месец, откакто беше в болницата, и си отиде…”, споделя братът на музиканта.

След смъртта на главната движеща сила на групата „Нова генерация” прекратява съществуването си. Едва през 2003 г. се събира отново за концерт в София, тъй като Алина Трингова си идва за малко от Канада. Следват още няколко спорадични концерта, където свирят някои от старите парчета, но вече и нови. През 2009 г., под английския вариант на името на групата – „New Generation”, останалите членове на формацията издават албума „VIA”. Звученето на песните е вече много по-различно от стария стил на групата.

Ако беше тук сега, какво бихте казал на Димитър Воев, 20 години по-късно? Васил Гюров отговаря: „С най-добрите си приятели ми е приятно да мълча. С Митко бих помълчал”.

На 19-ти февруари сцената на софийския клуб Joy Station ще събере музиканти и приятели за концерт под надслов “Нова Генерация завинаги”. Участие ще вземат Кристиян Костов, Михаил Пешев, Екатерина Атанасова и Мони Воев от различните състави на групата, както и музиканти от групите “Ревю“, “Абсолютно Начинаещи“, “The Bedlam Club”, “Тонодеро“, “Kinky Romantic“, Димитър Василев – Нуфри, Тери, Даката и Насо Русков. По един или друг начин, всички те са свързани с творчеството на Нова Генерация, но преди всичко – с обичта си към Димитър Воев.

Билети за концерта на цена от 15 лв. се продават през ePay.bg и касите на Easypay в цялата страна. На място те ще бъдат на цена от 20 лв.