Никога не забравяй миналото си: призрачни кораби и пътуване във времето

Never Forget Your Past / Никога не забравяй миналото си. Снимка: Caroline Trotman

Построен през 1981 г., Бузлуджа – наричан също така Дом на българската комунистическа партия – е най-известния български комунистически паметник, разположен по неповторим начин на вр. Бузлуджа в Стара планина. След падането на тоталитарния режим през 1990 г. паметникът на Бузлуджа вдъхва най-много „носталгия по-бъдещето“, изпитвана от т. нар. „поколение спутник“. Неговите мечти за покоряване на космоса и възстановяване на социализма бързо се изпаряват, оставяйки само носталгична памет за период, през който бъдещето изглеждало ясно и светло.

В умовете на много българи след разпада на комунизма обаче мемориалните паметници, издигнати от сваления режим, остават асоциирани със Съветското влияние и държавните репресии. За мнозина тези паметници са обекти на отвращение, обречени на забрава и разруха.  В този процес на затваряне на комунистическата страница е съборен и Мавзолеят на Георги Димитров – „Бащата“ на комунистическия режим (1182-1949) – в София през 1999г. Като част от тази вълна на отхвърляне на близкото минало продължават и пораженията и актовете на вандализъм на Бузлуджа.

Комунизмът: отвътре-навън. Снимка: Caroline Trotman

Бузлуджа е най-големият паметник от комунистическия период в България и след изоставянето му през 1989 г. той бавно се разпада, превръщайки се все повече във фотогенична развалина, обект както на очарование, така и на неприязън. Станал е и атракция за туристите, впечатлени от  футуристичната му съветска архитектура във формата на летяща чиния. Също така продължава да привлича много международни посетители, както и различни местни събирания (Българската социалистическа партия организира ежегодните си митинги там), които по една ли друга причина, не искат да скъсат връзката си с това наследство.

Поради изключително високото си местонахождение, подходящо за космически приключения, Бузлуджа загнива с доста тревожно темпо заради постоянното излагане на лоши метеорологични условия (вятър, сняг, дъжд), разрушаващи паметника отвътре навън, както и заради спорадични актове на вандализъм. В резултат на това по-голямата част от гигантските мозаечни фрески, изобразяващи божествата на комунистическия пантеон в залата – Маркс, Енгелс, Ленин, Благоев и Живков – необратимо се изронват и избледняват. Мозаечният портрет на Тодор Живков например е издялкан след свалянето му от власт през 1989 г., а на негово място сега може да се прочете „It’s just a head” („Това е просто глава“ – бел. на прев.) Възможно ли е тези графити да са друг опит да „Забравиш миналото си“ и да се отрече фактът, че Тодор Живков действително е бил комунистическият лидер на Народна Република България от 1954 г. до ноември 1989г. и следователно остава един от основните символи на съветското господство и държавната репресия? А изненадващо портретите на Карл Маркс и Димитър Благоев са ясно различими и в добро състояние.

„Това е просто глава“. Избери своята съветска идеология. Снимка: Caroline Trotman

Изпъкналият покрив, подслоняващ кръглата сграда, се разпада също така тревожно зима след зима, понеже силните снегонавявания все повече отслабват и увреждат украсения купол. С разпръснатите отвори на покрива, пронизвани от слънчеви лъчи, паметникът наподобява едно кухо присъствие, което има зараждащата се ефирменост на призрачен кораб.

Колкото до мен, аз за пръв път се сблъсках с огромния Бузлуджа докато участвах в организацията и дизайна на дигиталната изложба DEL+REW през март, 2014 г. Сред различните получени материали, вниманието ми беше силно привлечено от една статия, озаглавена „Забрави миналото си: Как децата днес ще помнят утре?“ на Николай Николов. Статията разглеждаше идеята как поколението на хилядолетието (родените около или след 1989 г.) ще запомнят близкото минало, от което са напълно откъснати. В момента има минимален интерес разказа за този период да бъде включен в учебниците по история и следователно, това поколение е почти изцяло незапознато с материалното и културното наследство на тоталитарния режим, макар и да има известни опити за промяна в тази посока.

Наслади се на комунизма! Снимка: Caroline Trotman

Статията започва с две снимки на фотографа Никола Михов, едната от които е на главния вход на паметника Бузлуджа със „старата“ графитена рисунка отгоре, гласяща „Забрави миналото си“, сякаш е било забранено да (пре)посетиш паметника. Другата снимка показва паметника в неговата цялост. Това, което се забелязва мигновено, е неговата архитектурна форма на летяща чиния, въплъщаваща мечтите за покоряване на космоса на съветската футуристична утопия. Въображението ми беше впечатлено от това космическо убежище.

Забрави миналото си. Снимка: Никола Михов

Скоро след това аз заедно с приятелките ми Неда Генова и Елиза Бейли решихме да посетим паметника във втората половина на август през 2014 г., за да изследваме неговите минало, настояще и възможности за бъдеще. От самото начало си представях Бузлуджа с архитектурната форма на летяща чиния като носталгична машина на времето. Или може би като Прустова бисквитка „Мадлен“, която има способността да отключи мисли за миналото. Често интерпретациите от големия екран на машини на времето са изобразени по начини, които подобно представляват движения в космоса – например портали, кутии като асансьори, подобие на кола като във филма „Обратно в бъдещето“ или като „сфера“, аналогизирана с потопяем плавателен съд в „Обичам те, обичам те“ на Ален Рене. Филмът на Рене представя начин индивидуалната памет да бъде мислена като свой собстен вид пътуване във времето – как ние (или нашата памет) обитава времето? Как се движим в него?

За да подходим към тези въпроси, решихме да напрвавим видео, със съдействието на моя приятел Скот Десърт, oзаглавено „Космическа психоделия“, за да покажем способността на гледката да отключи носталгично времево преживяване. Опитът е пробен и експериментален, но цели изследването на естетическите импликации на психоделично-утопийното изобразяване от 60-те в паметници и обекти, които в момента бавно се разрушават, все повече наподобявайки пост-апокалиптична, дисутопийна развалина.

„Космическа психоделия“ е носталгично парче, предизвикващо определена носталгия/ретромания, която нашите общества изпитват, заради действителната липса на алтернативи, сочещи бъдещето, което подхранва нарастващата възхита от модернистките утопийни рудименти по начин, подобен на психоделичния период от 60-те години. Според мен „Космическа психоделия“ може да бъде видяна като дисидентско носталгично парче, извикващо миналото, за да разклати и създаде нова и различна представа за Бузлуджа, независимо от това дали е в миналото, настоящето или бъдещето.

Връщане във времето. Снимка: Caroline Trotman

Така че вместо да оставяме другите предварително да създадат представите ни за миналото, антидотът може да е носталгично дисидентство – творчески креативен процес, който не търси „истината“ със сляпа предопределеност, а вместо това отключва виртуалностите на нашето въображение. Смайвайки умовете ни, носталгичното дисидентство би могло да открие пред нас множество възможности за (пре)създаване на минали, настоящи и бъдещи разкази.

Кухото присъствие на Бузлуджа би могло да предложи такова материално въплъщение на дисидентската носталгия, като запази спомените за разруха, репресия, а също и множеството съперничещи си истории и съ-съществуващи времена живи. Може би заради това съхраняването или дори креативното възстановяване на мястото, би могло да бъде начинът да се посочат грешките на модерната история, напомняйки ни за нашата общосподелена световост и материална история.

Превод от английски: Симеон Младенов