Нашите улици – посоки и пътища

Здравейте, приятели,

Днес поставяме началото на новата рубрика „Нашите улици – посоки и пътища“ в раздела „София – открит град“. В нея искаме да погледнем на пространствата, които обитаваме и по които се разхождаме, през една по-различна призма – тази на посланието, което те носят към нас със своите имена и спомени.
Разхождайки се из улиците по нашите квартали, ние неизменно започваме да се движим в една по-особена вселена. Освен да потърсим конкретен адрес или да се ориентираме по картата на телефона си, често не се сещаме да обърнем внимание на имената на улиците и как и защо те са наречени по определен начин. Искат ли обаче тези имена да ни кажат нещо? Учат ли ни на конкретни истории? Задават ли нашите пътища забравени посоки? На тези въпроси ще отговорим в тази рубрика, като ще опитаме да направим един етимологически прочит на живеенето ни.
И за начало на този наш проект искаме да представим една история на екипа на проекта „Българска история“. Една инициатива, която ще ни даде начален тласък в търсенето на еднопосочните движения. Заставаме зад това прекрасно начинание и се надяваме то да добие популярност на все повече места в нашата Родина.

„Когато поставяхме началото на проекта „Българска история“ през 2012 година, може и да не бяхме напълно сигурни какво ще се получи и накъде ще се развива, но в едно бяхме убедени – искахме дейността ни да не се ограничава само в интернет, а да дава реални резултати. Именно поради тази причина една от първите инициативи, които стартирахме, бе свързана с поставянето на информационни табели на столични улици и булеварди. Идеята за нея се зароди в края на 2012 година на една среща с нашите партньори от „За България“. Тя бе плод от нашето лично разочарование, че много често свързваме имена като Мария Луиза, Дондуков и Позитано единствено с улици и булеварди и дори не се замисляме на кого са кръстени и с какво е запомнила историята съответната личност. Освен това сме убедени, че подобни табели ще бъдат истински ефективни и полезни, тъй като местата, на които са поставени, са изключително натоварени и хората, след като минат няколко пъти и видят информацията, наистина ще запомнят коя е личността, на която е кръстената съответната пътна артерия.

След като изяснихме всички детайли около идеята, я представихме на нашите читатели. Изненадващо или не, тя срещна огромна обществена подкрепа. Най-доброто доказателство за това е фактът, че средствата, необходими за поставянето на първите 7 табели, бяха събрани изцяло от нашите читатели. Следващата стъпка бе да представим идеята пред „Столична община“ с надеждата те да я одобрят и да позволят практическата й реализация. За щастие общината прие радушно инициативата и дори се нае с намиране на необходимите средства за поставяне на значително по-голям брой табели, покриващи на практика почти целия център на София. Така през следващите месеци ние се заехме с написването на текстовете за табелите, а общината имаше ангажимента да уреди останалите детайли. Горчив привкус остана от скоростта, с която всичко се случваше, тъй като от представянето на инициативата пред общината до поставянето на първата табела измина малко повече от година. Важното е обаче, че днес почти всяка улица в централната част на София има разяснителна табела с информация за личността, на която е кръстена. Изключително силно се надяваме, че тази идея ще се пренесе и в останалите български градове, тъй като нито една положителна кампания не бива да се ограничава само в София“.

Снимка: Българска история

Снимка: Българска история

И така. Кой е Иван Денкоглу? Кои са Леге и Позитано и пресичат ли се техните и нашите съдби? Кой е Луи Айер и защо е оставил такава диря в историята, че тези дни ще гледаме премиерата на филм за неговия живот и принос, подготвен отново от „Българска история“? И най-вече – важно ли е всичко това за нас днес? Може ли да ни ориентират тези имена в безпътицата днес? Важните истории на миналото могат да бъдат чути и днес. Очакваме техните слова.