Нашите улици – посоки и пътища

Днес поставяме началото на новата рубрика „Нашите улици – посоки и пътища“ в раздела „София – открит град“. В нея искаме да погледнем на пространствата, които обитаваме и по които се разхождаме, през една по-различна призма – тази на посланието, което те носят към нас със своите имена и спомени.

Разхождайки се из улиците по нашите квартали, ние неизменно започваме да се движим в една по-особена вселена. Освен да потърсим конкретен адрес или да се ориентираме по картата на телефона си, често не се сещаме да обърнем внимание на имената на улиците и как и защо те са наречени по определен начин. Искат ли обаче тези имена да ни кажат нещо? Учат ли ни на конкретни истории? Задават ли нашите пътища забравени посоки? На тези въпроси ще отговорим в тази рубрика, като ще опитаме да направим един етимологически прочит на живеенето ни.

И за начало на този наш проект искаме да представим една история на екипа на проекта „Българска история“. Една инициатива, която ще ни даде начален тласък в търсенето на еднопосочните движения. Заставаме зад това прекрасно начинание и се надяваме то да добие популярност на все повече места в нашата Родина.

След като изяснихме всички детайли около идеята, я представихме на нашите читатели. Изненадващо или не, тя срещна огромна обществена подкрепа. Най-доброто доказателство за това е фактът, че средствата, необходими за поставянето на първите 7 табели, бяха събрани изцяло от нашите читатели. Следващата стъпка бе да представим идеята пред „Столична община“ с надеждата те да я одобрят и да позволят практическата й реализация. За щастие общината прие радушно инициативата и дори се нае с намиране на необходимите средства за поставяне на значително по-голям брой табели, покриващи на практика почти целия център на София. Така през следващите месеци ние се заехме с написването на текстовете за табелите, а общината имаше ангажимента да уреди останалите детайли. Горчив привкус остана от скоростта, с която всичко се случваше, тъй като от представянето на инициативата пред общината до поставянето на първата табела измина малко повече от година. Важното е обаче, че днес почти всяка улица в централната част на София има разяснителна табела с информация за личността, на която е кръстена. Изключително силно се надяваме, че тази идея ще се пренесе и в останалите български градове, тъй като нито една положителна кампания не бива да се ограничава само в София“.

И така. Кой е Иван Денкоглу? Кои са Леге и Позитано и пресичат ли се техните и нашите съдби? Кой е Луи Айер и защо е оставил такава диря в историята, че тези дни ще гледаме премиерата на филм за неговия живот и принос, подготвен отново от „Българска история“? И най-вече – важно ли е всичко това за нас днес? Може ли да ни ориентират тези имена в безпътицата днес? Важните истории на миналото могат да бъдат чути и днес. Очакваме техните слова.