Между газ, стъкло и Горбачов

Баку — известен също така и като „ветровития град в земята на огъня“ — е столицата на Азербайджан, разположена между Каспийско и Черно море, Русия и Иран, Централна Азия и Европа. Преживявайки имперско владение, независимост, окупация, комунизъм и  автокрация, сложната история на страната отговоря на градския пейзаж на столицата. Баку има от всичко: старо и напълно ново, задълбочено и повърхностно, бляскаво и тъмно, богато и бедно — той е материализиран контраст на противоречието.

Старият град

Разходката през центъра на Баку е архитектурно пътешествие във времето. С тесните си улички, обграден от градска стена, традиционният персийки град наподобява сцени от „Хиляда и една нощ“. Районът между старите кули напомня на известния роман на Курбан Саид „Али и Нино“, описващ трагична любовна история между Али, син на шаха, и грузинската християнка Нино. Кавказ винаги е бил място на културни срещи, където идеите се срещат и смесват, така че да се превърнат в нещо ново. Наскоро BBC публикува статия за сатирично списание, в което азербайджанската интелигенция се надсмива над „изостанало“ религиозно поведение около 1900 г. Това било времето, когато демократично настроени пан-турски и пан-ислямистки движения се съревновавали да освободят родината от руската власт. Две години преди съветската инвазия през 1920 г. била установена модерна демократична република с избираем парламент (където дори жените имали право на глас!). Всички тези разкази и истории са отпечатани в градския пейзаж на Баку и са видими за всеки запознат посетител.

Новият град

Преминавайки отвъд старата градска порта, пътешествието във времето продължава. Националният литературен музей е изграден в персийски стил, докато централните улици са разположени сред неокласически сгради от годините на първия петролен бум (1885-1920). Модерни хотели, старият президентски дворец и малки паркове украсяват площта между морската алея и лъскавия площад на фонтаните.

Днешният център на града е владян от гигантските „огнени кули“, построени между 2008 г. и 2011 г. като символ на модерния Баку. Нощем фасадите на кулите излъчват образи на пламъци и на националния флаг. Красив и все пак кичозен, спектакълът имитира мира и свободата в страната, където протестиращите са бързо „преместени“ от въоръжени полицаи, извозени извън града и изоставени в средата на нищото без мобилни телефони или документи.

На излизане от светлината

Болшинството от населението на Баку не живее нито в „стария“, нито в „новия“ град. За да стигнат до домовете си, те могат да избират между метрото и маршутките. Возенето на метрото, използвано преди това в Санкт Петербург, отнема поне 30 минути, за да се стигне до индустриалните предградия. Метростанциите са често подземни пазари с търговци, продаващи фалшиви чанти Шанел или сезонни плодове. Улиците са прашни и претъпкани. Въздухът, в зависимост от вятъра, е просмукан с миризма на нефт или природен газ.

Шестетажни блокове от различни периоди на съветския и постсъветския период, владеят района. Балконите са зазидани, за да се увеличи жилищното пространство. Минавайки покрай някои магазини, човек се натъква на строители, чакащи да бъдат наети за изграждането на някоя от престижните нови сгради в центъра. Сякаш това е различна планета, отдалечена на хиляди мили от центъра на Баку. Тук хората се прибират по домовете си по залез, оставяйки улиците празни и тъмни през нощта. Уличното осветление е рядкост в предградията на Баку.

Живот в блок стил Горбачов № 152/б

Домът ми се намира на петия етаж на типичен блок „Горбачов“. Улиците са земисти, очертани от тополи и крави и пуйки, които кръстосват наоколо. Цветното облекло контрастира със сивотата на блоковете. В тази част на града е винаги ветровито, дърветата се полюшват, прелитат найлонови торбички и се усеща слаба миризма във въздуха от полетата с природен газ. Всеки път, когато вляза в сградата, се надявам асансьорът да не е повреден. Сивото бетонено стълбище е покрито с мръсотия и прозорци без стъкла. Обитателите често плюят на пода — не по-малко отколкото в асансьора, в който поне има достатъчно светлина, за да се локализират останалите чисти места.

Щом влезеш в апартамента всяка сивота изчезва. Вместо това има полилеи, персийски килими и красиви украшения. Прозорците са покрити с тежки пердета, предпазвайки красивия интериор от външния свят. Почти никаква светлина не преминава отвън и изкуственото осветление е включено през целия ден. Апартаментът е бил просто гол бетон, когато семейството го е получило – родителите направили всичко сами. „Навсякъде беше така по времето на Съветския съюз“, ми разказва майката. „Беше хубаво време; имахме безопасно място за живеене, храна и газ. Вече не можеш да знаеш, ще има ли днес газ или вода. Имаме само храна, защото баба ми я праща от село. Преди си помагахме един на друг в квартала. Сега никой не се интересува! Или си богат, или нищо. За щастие, блокът ни е далеч от центъра, така че никой не би ни отнел дома.“ Животът в квартала е станал анонимен и непредсказуем.

Напускайки  Баку

Колкото по-далеч си от центъра, толкова си по-близо до пустинята. Тук се преливат занемарени панелни блокове, петролни помпи, дървени колиби и съветските индустриални комплекси. Само прането подсказва, че има живот в тази ничия земя. Как децата ходят на училище от тук? Откъде идва закуската и вечерята им? Къде е автобусната спирка, лекарят? Улиците са очертани с газови тръби, свързващи азербайджанските ресурси с тръбопровода на Южен Поток. Изглежда, че това е освобождаващ поток, подсигуряващ независимостта на страната от могъщия ѝ северен съсед Русия. Но кой е бил освободен и кой е независим?

Превод от английски: Симеон Младенов