Четем “Малката книга” на Георги Мерджанов

43-ият международен панаир на книгата в София приключи както винаги неусетно, но сме спокойни, че подобно на нас и вие сте натрупали огромен запас от книжна зимнина за идните месеци. Искрено се надяваме да не сте пропуснали и едно определено заглавие, а именно “Малката книга” – дебютният роман на Георги Мерджанов, по повод на който ви представяме интервю с него.

Георги е роден през 1979 г. в Ямбол. Завършва драматургия в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и работи като сценарист и драматург в киното, телевизията и театъра. Неговите филми „Как да надебелеем здравословно“ и „Сърдел прави ремонт“ са носители на български и международни награди, а пиесата му „Грозна приказка“ е част от репертоара на кукления театър в Пловдив.

Здравейте, Георги. Разкажете ни за себе си.

Обичам да се разхождам. Обичам и да карам колело. Харесва ми движението и чистият въздух.

Кое е любимото ви място в София?

Книжарницата на ъгъла на сградата на БАН срещу Александър Невски. Там се чувствам почти като в библиотека, много е спокойно. А и е пълно с книги, които не могат да бъдат открити на други места.

От къде се появи идеята за „Малката книга“?

Преди доста години чаках автобуса на една спирка край Лъвов мост и разглеждах сградите в района. Въпреки олющените фасади си личеше, че са строени с много желание и някога са били красиви. Опитах си да си представя какви ли хора са живели в тях след Освобождението и какви живеят сега. И тогава в съзнанието ми се появиха образите на някои от героите в книгата.

А защо е „малка“?

Защото в нея има препратки към някои от големите книги на човечеството – Библията, Корана, Дхамапада… И едновременно с това е фентъзи роман, напълно лишен от претенцията да поучава.

Кои са Магдалена, Стефан и Леонид?

Обикновени хора, които носят необикновеното скрито в себе си. Също като всички нас. Също като града, в който живеем.

Изказвате интересна теория за произхода на името на София.

Базирана е на историческите факти. Информацията е общодостъпна, но почти неизвестна на столичани. Нещо като случая с кирилицата – ако направиш анкета кой я е измислил, 90% ще ти кажат, че са Кирил и Методи. И само 10 % ще се сетят, че всъщност двамата братя са измислили глаголицата.

Всъщност цялото действие е преплетено с неизвестни исторически факти и личности. Като Васил Гендов например. Кой е той?

Васил Гендов е човекът, заснел първия български филм в началото на 20 век. След 1945 година поставя началото на Българската филмотека, където се пазят копия на всички филми. Парадоксално, но точно неговият първи филм —„Българан е галант”, е изгубен.

Това ли е първият художествен роман за произхода на българското кино?

Поне на мен не ми е известен друг.

Защо женският плач има такава сила в книгата?

Защото всяка една истинска емоция може да преобърне хода на една история. Смях, тъга, любов, омраза … Те движат сюжета в „Малката книга”.

Почти всяка глава въвежда нов персонаж. Защо?

Исках отделните глави да могат да се четат и като разкази. Мисля, че на моменти съм го постигнал.

Спасявали ли сте някога света?

Постоянно спасявам моя свят. Битката никога не е прекъсвала и няма и да прекъсне.

Какво искате хората да запомнят от тази книга?

Не мисля, че искам да запомнят нещо. По-скоро искам да се забавляват и ако може, да заобичат повече града си.

Ще има ли продължение?

Не. Но не мога да го твърдя със сигурност. Нямам представа какво може да ми щукне след 10 години например.

Над какво работите в момента?

Серия от разкази, отново свързани с историята на България. Опитвам се да запълня тази огромна ниша от липса на оригинално българско фентъзи.