Лилия Пангелова: Стъклото има човешки характер

Лилия Пангелова е родена през зимата на 1990 г. в София.  Първото си професионално образование в сферата на изкуството получава в Профилирана гимназия по изобразителни изкуства “Проф. Николай Райнов”, специалност “Скулптура”, при г-н Вълко Ценов. Преди две години завършва “Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната Художествена Академия (НХА) в София. В момента следва магистратура в същата специалност, с профил “Стъкло”, в Университета по изящни изкуства “Мимар Синан” в Истанбул, Турция. В интервю за списание Banitza тя разказа за предизвикателствата да се занимаваш с изкуство и по-специално с духано стъкло, за различните техники за обработка на стъкло, и за това, че „стъклото има човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е“.

Лилия Пангелова

Завършили сте специалност „Дизайн на порцелан и стъкло” в Националната художествена академия в София. Как и защо избрахте да учите точно това?

Честно казано реших да кандидатствам “Дизайн на порцелан и стъкло” в самия ден на приемните изпити. Имах основна подготовка за академична рисунка, работа с глина, но до последно се колебах какво точно искам да следвам. Допадна ми това, че изпитът се състоеше не само от рисуване на човешка фигура, а и от събеседване, на което идеята е да бъде опознат творецът, който стои зад кандидатстудентския номер. Може би това беше една от специалностите, която ми беше най-непозната. Всъщност не толкова порцеланът, който има общо с керамиката и съответно с глината, колкото стъклото.

Преди сте рисували и графики, рисувате ли все още или сте се отдала изцяло на творенето чрез обработка на стъкло?

Стъклото присъства в графиката и графиката присъства в стъклото.

В момента следвате магистратура по “Керамика и стъкло” във Факултета по изящни изкуства, в Университета „Мимар Синан” в Истанбул. Различна ли е системата на обучение там в сравнение с тази в България?

Университетът по изящни изкуства “Мимар Синан” се намира на самия бряг на Босфора. Това му разположение край водата придава усещане за  дълбочина, за безкрайност, за процес на постоянно вдишване и издишване. Самата архитектура на сградата, която е ниска и продълговата допринася за пространственото усещане и е като част от истанбулския пейзаж. Системата на обучение има прилики с тази в Художествената Академия в София, но тя не се изчерпва със съдържанието на програмата и предметите, по-скоро цялостната атмосфера на университета благоприятства за по-различното в учебния процес.

Снимка: Личен архив

През лятото тази година сте били на стаж в работилница в Холандия. Бихте ли разказали повече за опита си там?

В края на миналата година асистирах в продължение на две седмици на холандския майстор Бернард Хеесен, по време на специализиран уъркшоп за духано стъкло в Университета “Мимар Синан”.  В резултат на доброто сработване по време на уъркшопа получих покана за месец юни 2015 г. да работя в неговото ателие “De Oude Horn” в град Леердамер, Холандия. Интересно е да се спомене, че в този град, който има отдавнашни традиции в областта на духаното стъкло, действат две основни ателиета с коренно различни естетически възприятия: едното е това на Бернард Хеесен, което бих описала като “експресионизъм”, другото е “Glasblazerij” (Гласблазерай) студио по духано стъкло към Музея на стъклото, в което работят майстори от Холандия, Норвегия, Америка и Чехия, което е олицетворение на “академизма” в обработката на стъклото. В тази връзка един от най-големите подаръци по време на моя престой беше възможността да асистирам и в двете ателиета. По този начин не само приложих разнообразни техники във формоването на топлото стъкло, а и опознах на пръв поглед взаимноизключващи се становища относно материала, с който всички боравим. Особено зареждащи бяха следработните срещи, на които се обсъждаха вечните за хората от гилдията теми – “Как следва да се обработва стъклото?”, “Какво е изкуство?”, “Каква е разликата между майстор-стъклар и художник-стъклар?” и др.

Казвате, че „духано стъкло” е една от любимите ви техники при обработка на стъкло. Защо? Какво представлява по-точно тази техника? Какви други техники има?

Стъклото е особен материал. На моменти дори мисля, че има доста човешки характер. Може да е меко, течно, да заема всякакви форми и в същото време да е твърдо, чупливо и режещо. Непредвидимо е. Може всеки път да работиш по един и същи начин, но всеки резултат да е с нещо по-различен от предходния. Работата със стъкло има нужда от любов във всеки един момент. Харесва ми да се чувствам в това състояние на “влюбеност”. Освен това стъклото, в частност духаното стъкло, което представлява обработка и издухване на разстопена стъклена маса, е познато още от древността. Стъклото може да бъде обработвано както в топло, така и в твърдо състояние. Основните техники за топла обработка са: “фюзинг” (англ. fusing), “огъване” (англ. slumping), “топене на стъкло в калъп” (англ. glass casting), “формиране на стъкло с горелка” (англ. flameworking) и “духано стъкло” (англ. glassblowing). В твърдо състояние стъклото се реже, полира и гравира. Оттук нататък всяка техника си има своите разновидности и приложения според използваното стъкло и желания резултат.

Кое е най-голямото предизвикателство в работата ви?

Търпението и да “слушаш” материала накъде те води, какво те учи и показва.

Снимка: Личен архив

Може ли да опишете какво представлява творческият процес във вашата работа – от вдъхновението до крайния резултат? Какво ви вдъхновява най-силно?

Мога да се вдъхновя от всичко, по всяко време, навсякъде. Самата аз не съм сигурна как се получава. Рядко търся с мисълта си идея, която да е подходяща за стъкло, графика, живопис или друг материал. Ако решиш да се изразяваш в духано стъкло, не винаги се получава това, което предварително си замислил. Стъклото не се поддава лесно на планиране. По-скоро започваш и гледаш накъде те води. Ако действаш агресивно и своенравно, материалът поема енергията ти и изработеното произведение показва “кристално ясно” как е било третирано.

До колко според вас изкуството в България се развива на ниво, както е по света?

Наблюдението ми е, че съвременното изкуство както в България, така и по света се развива в посока смесване на различни материали. Самата аз се вълнувам от комбиниране на стъкло с камък, дърво, органични материи, вместването му в природна и градска среда и дори заснемане на работния процес.

Самата вас какво ви влече да правите повече – по-класическо, по-традиционно изкуство или по-модерно? Споделяте, че харесвате творбите на Пикасо и Салвадор Дали. Какво ви харесва в тях?

Замислям се не толкова върху това какъв тип изкуство правя, а върху идеите, които ми идват. Пикасо и Салвадор Дали ме вдъхновяват с това, че и двамата са носители на много богат свят на идеи и не се ограничават в използването на едно единствено изразно средство. Занимавали са се с живопис, графика, илюстрация, скулптура, сценография, продуктов дизайн, реклами, реализъм, експресионизъм, сюрреализъм…

Снимка: Личен архив

Тъй като баща ви е поет – Божидар Пангелов, покрай него не сте ли се изкушавала и от изкуството на писането на стихове? Кои са любимите ви български поети?

Имам стихове, които съм писала на 12 годишна възраст. След това не се е случвало да се изразявам чрез поезия. Харесва ми творчеството на българските символисти: Д. Дебелянов и Н. Лилиев.

Какво е за вас изкуството?

Начин за предаване на невидимото в сетивния свят.

До колко е възможно човек на изкуството да остане верен на ценностите си и да прави истинско изкуство, когато е притиснат от материалния свят и нужди? Какви са начините за справянето с това, според вас?

Усещанията относно вярност, ценности, истинско изкуство, материални нужди варират от творец до творец. В този ред на мисли не искам да генерализирам и посочвам начини за справяне с толкова индивидуални състояния. Важното е човек да се чувства щастлив да живее с изкуството.

Коя е най-голямата ви мечта в творчески план? Имате ли идея за някакъв голям, по-специален творчески проект, който бихте искала да реализирате?

В момента се занимавам с довършването на магистърската си теза на тема: “Техники на обработване и формиране на римското стъкло и тяхното отражение в съвременното стъкларско изкуство”. Това е тема, която ме вълнува и ми е интересна. В момента съм настроена не толкова да мечтая, а да следвам възможностите, които ми се предлагат тук и сега. 

Какво бихте казала на младите хора, на които им предстои да направят своя избор какво да учат и с какво да се занимават?

Пожелавам им да приемат и вярват на вътрешните си усещания. Което ми напомня за статуса ми в скайп: “Най-красивият рай е там, където се чувстваш щастлив”.

Интервю на Бистра Величкова