Разходи се в Квартала на тротоарите!

Събота следобед. Около кръгла синя маса в квартално заведение ме очакват Александра и Олег, част от малкия екип с големи идеи, който стои зад “Квартал на тротоарите”. Двамата са млади, усмихнати и жадни за изкуство, мирно съжителстващо с градската среда. Питам ги веднага дали имат професионален опит в сферата на градоустройството и архитектурата, защото познанията им са впечатляващи. Отговарят отрицателно. Не им е нужно да са архитекти, за да разбират какво е положението на пешеходеца. Подозирам, че са просто професионалисти в идеите.

Александра разказва, че е активен пешеходец, който обръща голямо внимание на тротоарите. “Квартал на тротоарите” се заражда от приятелски закачки за състоянието на пешеходните зони в квартал “Оборище”. След това прераства в Instagram акаунт, където Алекс започва да публикува снимки на нередностите по тротоарите – разместени плочки, лоша настилка. Опитва се да гледа на трагичната ситуация с повече хумор. Така се появява малко по-късно и една малката шарена книжка “Дневник на пешеходеца”, с която се представя цялата идея на Квартал на тротоарите. Дневникът можеш да бъде разгледан онлайн тук или да намериш в някои от заведенията из “Оборище”, например + това или бар FlipFlop.

Дневникът е виртуална разходка с джобна карта на район ”Оборище”, снимки на плочки с атрактивни наименования и място, където да си запишеш остроумно хрумване при срещата с някоя артистично оформена дупка. Разлиствам го и на следващите страници попадам на ”Оборище на колела” и ”Оборище на токчета”, засягащи темата колко offroad биха били подобни преживявания. Срещаме снимки на плочките тип ”пльочки”, които всеки пешеходец обожава, особено когато вали. После идва и призивът за споделяне на идеи, където всеки може да се включи в проекта с простичкото #kvatro в социалните мрежи. Показани са и някои идеи за това как тротоарите могат да се превърнат в място за изкуство. Всичко, разбира се, с много хумор, закачка и цвят.

Това описание напомня на самата Алекс, която казва, че вярва в промяната, просто знае, че трябва време. Добрата новина е, че Столична община е прегърнала идеята и им помага. (Проектът се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община Програма Европа 2014 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София и Югозападен регион за Европейска столица на културата 2019 г.). Изниква един естествен въпрос – не беше ли трудно да спечелят тяхната подкрепа? ”Не беше.”, казва ни Олег и отговорът ме изненадва. ”Има телефони, имейли, хората ни отговориха веднага. Кметицата на район Оборище ни изслуша в приемното си време и страшно хареса проекта.” Олег обяснява също, че сблъсъкът с бюрокрацията е по силите на всеки обикновен човек. Казва, че са нужни само две неща – да се запознаете с документите (които – да, много са!) и счетоводител за определяне на бюджета. Не е приятно занимание, гонят се срокове и се описва детайлно всичко, но си заслужава работата. Алекс добавя, че всички в общината са ги приели много добре и са били изключително позитивно настроени към тях.

Защо точно Оборище ли? ”Това е нашият квартал”, казват в един глас Олег и Алекс. Искали да започнат от някъде, затова започнали от ”дома си”. Не може такъв централен район, през който минават туристи, чужденци и делегации, да е в такова състояние, убедени са те. Продължението обаче ми допада много, а именно, че имат желание проектът да се разрасне и да премине отвъд границите на квартала. Нямаме търпение! Но преди това може би не е лоша идея всеки да започне промяната именно от… вкъщи.

Питам ги какво предстои на тях и Квартал на тротоарите – следват ново кандидатстване по Програма Европа и търсене на “помагачи” – архитекти, актьори, всеки с желание, който да участват в осъществяването на идеята да превърне тротоарите ва район Оборище в произведения на изкуството. Разделяме се с по един “Дневник на пешеходеца” в ръка и стиснати палци. А ти не забравяй да им споделиш своите приключения като пешеходец на Facebook страницата им или в Instagram. #kvatro!

Автор: Александра Томова