Защо пошлото говорене за ромите излиза на преден план? Разговор с журналистката Кремена Будинова

Кремена Будинова е български журналист с ромски произход, с дългогодишна кариера в телевизията и печата. Наскоро тя публикува писмо, в което призовава всички, които „все още разсъждават” да запазят „човешкото си лице” и да не се поддават на провокации на етническа основа. Сред поводите на писмото бе нападение срещу нея в градския транспорт, когато непозната жена сваля очилата й публично – очила на незряща жена, с обвинение към нея, че се преструва на такава. Благодарение на споделеното с Кремена за непрекъснато предъвквани по един и същ начин ромски въпроси, опитахме да достигнем до една по-различна гледна точка.

кремена будинова

Снимка: Кремена Будинова

Ромите днес

На първо място е важно да се посочи, че те са 10 процента от населението, около един милион. Когато имаме такава огромна маса, ние трябва да я опознаем. Започнат ли да работят и да са добре информирани, положението ще е различно. Друг е въпросът, че циганинът трябва да разсъждава, правейки деца (б.а. Кремена, която е с ромски произход, употребява спокойно думата “цигани”). Всичко това идва от факта, че те не са образовани, но ако трябва да направим ретроспекция, циганинът е далеч по-напред в сравнение с преди. Циганите започнаха да раждат по-малко, имаме маса студенти, но никой не отчита това. Направете само справка колко студенти завършват медицинския университет. Тепърва ще се види как се оформят лекари и учители роми.

Наличие на подобрение?

От средата на прехода започна едно разкодиране на проблемите. Имаше благоприятен вятър. Друг е въпросът, че държавата нищо не направи, но има и положителни неща. Десетилетието помогна на рома сам да обърне поглед върху себе си. Друго положително нещо е десегрегационният процес. Ромите започнаха да осъзнават, че е важно децата им да учат, образованието започна да навлиза в ценностната им система. Отвориха се към това да следят какво правят децата им, да искат и настояват те да се реализират пълноценно в обществото. Отговорно казвам, че това става все по-масово. Виждам по-малка раждаемост, не просто чисто механично, а поради разум. Наблюдавам семейства, чиито деца стават студенти.

Ако сега го има това напрежение, то е на държавно ниво. НПО сектора няма как да узакони циганските квартали. Но на въпроса започнаха ли циганите да разсъждават върху себе си, аз казвам да. Никой не го признава, но повечето хора вече раждат по три деца. В най-страшните квартали – по четири. Вече се вижда как сутрин майки изпращат децата по училищата с автобуси. Разбира се, има върху какво още да се работи. Гневи ме, че на преден план върви пошлото. Ако колегите от национални медии не са оцветени, как ще убедят мен, независимата журналистка, че в материалите им трябва да присъства само негативното? В тази посока съм много щастлива, че запазих човешки облик. Следва друг въпрос:  Доколко имаме медии в България? Двупосочно сме разделени, целта е да се раздели България на две – циганомразци и българомразци, да се получи „бум”. Обаче кой диктува и какво следва?

Разпалваните конфликти

През юни във “Факултета” плъзна мълва, че скинари блокират бул. “Възкресение”. Когато отидох там, имаше цяла тълпа цигани – кой със сопа, кой с лопата, беше почерняло от хора. Това ми напомни селските бунтове. Първото нещо, което ми хрумна, е да звънна на трето районно управление и да попитам наистина ли има нападение на скинари. Отговорът бе: „Нищо такова няма. Би ли се обърнала към тях, би ли ги помолила да се успокоят и приберат? Ние гарантираме, че няма скинарско присъствие”.

Същевременно видях там Илия Илиев от ДПС, правеше си трибуна. Първият логичен въпрос е какво прави той във Факултета, след като положението е мирно. Би трябвало да е в Гърмен, където е „горещо”. Каква полза има? Трябва да си създадем този въпрос. Щеше да има нажежаване, по метода на заразата, това е целта им. Той ги насърчаваше. В момента, в който ме видя, каза: „Приберете се, ще протестираме по друг начин”.

На какво се дължи това?

Националните медии ни събуждат и приспиват с цигански новини, ясно подчертават циганския ни произход. Каква е целта им, това е друг въпрос. Моя цел като журналист е да накарам всички, използващи разсъдъка си, да не се поддават на тези гадории. Това е отговорност. Националните медии ще са отговорни, ако в България се случи проблем на етническа основа. Виждам, че леко намалиха тона си, но медиите показаха на политиците какво трябва да правят, на националистите – как да действат; събудиха онези, които искат етнически проблем, за да се котират. Обществото трябва да знае, че националистите и тези, които лансират тази линия, сядат на масата и си пият питието, и цялата сметка поднасят на българина, без значение от етническа и религиозна принадлежност. И вниманието ни се разфокусира от онова, което трябва да е фокус.

Гърмен

Продължавам да си мисля какво става в душата на едно дете в Гърмен. Имам предвид и ромските деца, и българските. Това, което видях, е един концлагер. Една камара полиция пред входа на Гърмен. Кого пази полицията? Циганите да не бъдат нападнати? Ако е така, то говори лошо за нашата държава.

Хората в Гърмен наистина имат нужда от професионалната помощ на психолог. Те са стресирани, децата им са изплашени. Не трябва да допускаме незаконни постройки, вярно е, че законите трябва да важат за всички. Но никой не си е задал въпроса ако влезе човек в Гърмен, вижда църква, подредено село, чистичко, това е показателно, че гърменци плащат данъци, че са граждани. Влизаш в квартала и какво гледаш – пълна мръсотия, боклуци до шия, бараки, липсва вода, ток. Погледнете хигиената им, водата, от която пият, къщите, в които живеят. И великият въпрос е на база на какво да плащат данъци тези хора? Друг е въпросът, че е опасно да живееш в такава среда. Аз мисля, че такива квартали не трябва да съществуват. Нещата трябва да бъдат очовечени, те трябва да бъдат граждани на тази държава. Тези закони, които спазваме всички, трябва да ги спазват и те. Но за да се случи, ние трябва да се стараем те да заживеят в човешки условия, иначе нямаме право да изискваме от тях.

Гетата

Тук е важен подходът, по какъв начин ще се разреши този проблем. Аз си давам сметка, че никаква вересия не съм получавала никога. Борила съм се за образование, дом, дете. В случая обаче говорим за маса необразовани хора, това ме различава от тях. Образованият човек знае за какво се бори, необразованият няма идея. Тези, които знаем накъде да се върви, трябва да тласнем тази маса. Не може просто ей така да бутаме къщите им. В тази къща е родено цигане, за него тя е сакрална. Идеята ми е следната, трябва многопосочно да се работи, гетата няма как да ги ликвидираме. Поне постройките, които са стабилни и не са сгъстени, има го и обратното и този проблем – къща до къща и при пожар… Тези, които отговарят на стандартизацията, трябва да бъдат узаконени, да се прокарват пътища, вода, ток. Да узаконяваме – за мен това е нормален начин за разрешаване на тези проблеми.

 

Биография:

Кремена Будинова е родена в квартал Факултета, където живее и в момента. Кремена изгубва зрението си като дете и постъпва в училище за деца с нарушено зрение. Въпреки физическата трудност да се подготви, през 1993 г. изкарва сред най-добрите оценки на кандидат-студентския изпит по литература. Докато следва българска филология работи в множество медии, сред които „24 часа” и „Демокрация”. Учи магистратура в Журналистическия факултет. Журналистическата й работа, свързана с ромите, започва през 1997 г. с предаването „Романо Дуняс” по ТВ 7, което после се прехвърля в БНТ с име „Романи Лумия” („Светът на ромите), после преминава под шапката на „Малки истории”. През 2012 г. Кремена преживява тежък момент, когато остава безработна. Впоследствие намира финансиране за проекта, но днес отново е изправена пред трудността да съхрани предаването.