След свободата: Константин Трендафилов

Константин Трендафилов е роден на 14-ти декември, 1990 г. Следва английска филология и журналистика в СУ „Климент Охридски“, докато работи като копирайтър, а по-късно творчески лидер в рекламна агенция. Носител е на редица рекламни награди, сред които и едно международно отличие. В свободното време пише поезия и проза от почти десет години, но само от една година споделя стихотворенията си публично в личната си страница „Мърлявият блог на един спретнат човек“. Публикуван е в редица медии, сред които и „Литературен вестник“. Прави първото си публично четене на „София Поетики 2015”.

Снимка: Николай Николов minimalistic sofia 

Последна първа среща

Ако обърна стрелката на часовника,
всичко ще бъде наред.
По закона на Мърфи,
филийката ще се приземява в ръката
от сухата страна;
Черни котки ще правят лунната походка,
за да ти направят път да минеш –
за късмет;
Милиони години нещастна любов
ще произведат стотици хиляди
здрави огледала;
А когато плачеш,
ще е просто нов начин
да се хидратираш.

Премахването на белези
ще се случва на улиците
с нож;
“Скачане с тежести от река до мост”
ще е забавна спортна дисциплина,
спасяваща животи;
Шофьори по магистралите
ще влизат обратно в колите си
през предните прозорци;
А под “остават му три месеца”,
ще се разбира:
“до оздравяване”.

Ще събираме пари за борба
срещу наднорменото тегло в Африка
и отслабването в Щатите;
Войните ще се водят от слепоочия,
изплюващи куршуми
срещу дулата на автомати;
А две ядрени бомби
ще ударят два самолета толкова силно,
че ще ги върнат отвъд океана.

Ако мога да обърна часовника,
всичко ще бъде наред.
Но не бих.
Проклет да е часовника,
по който уговаряме първа среща,
за да се разминем
за последно.

Някой ден ще разбереш

Дъртакът прошепна
на момчето с парченца в ръцете,
че и без това
една ваза
не е наистина твоя,
преди да си я счупил
и залепил.
“Една жена –
също”,
намигна той.

Някой ден,
години, след като е залепил вазата,
момчето ще държи парченца от жена
в ръцете си
и ще го разбере.

Момчетата

Един ден,
ако имам дъщеря,
ще й кажа две неща:
Първото ще бъде
да не вярва на момчетата:
Те ще ти кажат всичко,
което искаш да чуеш,
за да получат всичко,
което искат от теб.
А второто,
(то е далеч по-просто):
Можеш да постигнеш всичко,
стига да се трудиш.

И разбира се, че второто ще е лъжа,
но дори бащите
сме момчета.

Минало време

Катеря се по билото
на билóто
било то за кратко,
за да усетя какво беше,
когато бешето още беше
е.

А когато още е,
още не е достатъчно интересно,
още не е достатъчно.
За някои късметлии красотата
е в сегашно време,
и ако бях един от тях и виждах
момента, когато още е,
нямаше да бъда тук.

Засега ще го ценя,
когато е свършил,
в билото на билóто,
било то за кратко,
било то твърде късно.

Еволюция на любовта

Някога, много отдавна,
аз и ти сме вдишвали въздух през хриле
и сме издишвали през мехурчета.
Имали сме ципи между пръстите,
перки на меките гръбнаци и малки сърца,
които са биели едно за друго.
Плували сме в някой океан,
между подводните хищници,
и сме бягали от техните челюсти…
И сме чакали.
Крили сме се от големия взрив под камъни
и между водорасли.
И сме чакали.
Изплували сме на брега, за да умрем стотици пъти
и да се родим наново.
И сме чакали.
Еволюирали сме и сме пропълзяли между скалите.
И сме чакали.
Съблякли сме люспите и сме проходили…
И сме чакали.
Да паднат скапаните ципи по ръцете ни.
За да сложиш пръстите си между моите.

Жените

Мъжете можем всичко,
о, абсолютно всичко
освен да кажем: “всичко
ще бъде наред”
с онзи тон,
с който жените карат
и смъртно болните
да вярват, че ще оздравеят.
И за разлика от мъжете,
които могат всичко,
жените могат
малко повече.
Защото ние
подчиняваме логиката,
а жените –
просто не й се подчиняват.