След свободата: Константин Трендафилов Константин ТрендафиловJune 17, 20151747 views Константин Трендафилов е роден на 14-ти декември, 1990 г. Следва английска филология и журналистика в СУ „Климент Охридски“, докато работи като копирайтър, а по-късно творчески лидер в рекламна агенция. Носител е на редица рекламни награди, сред които и едно международно отличие. В свободното време пише поезия и проза от почти десет години, но само от една година споделя стихотворенията си публично в личната си страница „Мърлявият блог на един спретнат човек“. Публикуван е в редица медии, сред които и „Литературен вестник“. Прави първото си публично четене на „София Поетики 2015”. Снимка: Николай Николов minimalistic sofia Последна първа среща Ако обърна стрелката на часовника, всичко ще бъде наред. По закона на Мърфи, филийката ще се приземява в ръката от сухата страна; Черни котки ще правят лунната походка, за да ти направят път да минеш – за късмет; Милиони години нещастна любов ще произведат стотици хиляди здрави огледала; А когато плачеш, ще е просто нов начин да се хидратираш. Премахването на белези ще се случва на улиците с нож; “Скачане с тежести от река до мост” ще е забавна спортна дисциплина, спасяваща животи; Шофьори по магистралите ще влизат обратно в колите си през предните прозорци; А под “остават му три месеца”, ще се разбира: “до оздравяване”. Ще събираме пари за борба срещу наднорменото тегло в Африка и отслабването в Щатите; Войните ще се водят от слепоочия, изплюващи куршуми срещу дулата на автомати; А две ядрени бомби ще ударят два самолета толкова силно, че ще ги върнат отвъд океана. Ако мога да обърна часовника, всичко ще бъде наред. Но не бих. Проклет да е часовника, по който уговаряме първа среща, за да се разминем за последно. Някой ден ще разбереш Дъртакът прошепна на момчето с парченца в ръцете, че и без това една ваза не е наистина твоя, преди да си я счупил и залепил. “Една жена – също”, намигна той. Някой ден, години, след като е залепил вазата, момчето ще държи парченца от жена в ръцете си и ще го разбере. Момчетата Един ден, ако имам дъщеря, ще й кажа две неща: Първото ще бъде да не вярва на момчетата: Те ще ти кажат всичко, което искаш да чуеш, за да получат всичко, което искат от теб. А второто, (то е далеч по-просто): Можеш да постигнеш всичко, стига да се трудиш. И разбира се, че второто ще е лъжа, но дори бащите сме момчета. Минало време Катеря се по билото на билóто било то за кратко, за да усетя какво беше, когато бешето още беше е. А когато още е, още не е достатъчно интересно, още не е достатъчно. За някои късметлии красотата е в сегашно време, и ако бях един от тях и виждах момента, когато още е, нямаше да бъда тук. Засега ще го ценя, когато е свършил, в билото на билóто, било то за кратко, било то твърде късно. Еволюция на любовта Някога, много отдавна, аз и ти сме вдишвали въздух през хриле и сме издишвали през мехурчета. Имали сме ципи между пръстите, перки на меките гръбнаци и малки сърца, които са биели едно за друго. Плували сме в някой океан, между подводните хищници, и сме бягали от техните челюсти… И сме чакали. Крили сме се от големия взрив под камъни и между водорасли. И сме чакали. Изплували сме на брега, за да умрем стотици пъти и да се родим наново. И сме чакали. Еволюирали сме и сме пропълзяли между скалите. И сме чакали. Съблякли сме люспите и сме проходили… И сме чакали. Да паднат скапаните ципи по ръцете ни. За да сложиш пръстите си между моите. Жените Мъжете можем всичко, о, абсолютно всичко освен да кажем: “всичко ще бъде наред” с онзи тон, с който жените карат и смъртно болните да вярват, че ще оздравеят. И за разлика от мъжете, които могат всичко, жените могат малко повече. Защото ние подчиняваме логиката, а жените – просто не й се подчиняват. Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest