След свободата: Калина Стоянова

Калина Стоянова. Родена през 1996 г. От София.

***

моля вечните вечерни стаи
всяка нощ когато будувам
да отварят своите тераси

и ако някога отново
успея да заспя
не искам да бъде и моята смърт
като затворените къщи
носили напразно
тежки прозорци и вази

аз искам и в деня
когато се изсипва дъждът
по уморените ми мигли
да дишат килимите
от уличния прах
и да влизат комари
за да чистят кръвта им

и моля и своята стая
винаги да отваря
широко всяка тераса
която намери в дебелите
си намачкани стени.

***

Има денонощия, в които
всичките мухи са толкова огромни
(а защо са толкова огромни,
това е друг въпрос.
Без отговор).

Аз някога си мислих, вярвах даже,
че Господ е в насекомите най- вече,
днес подритвах тлъстото му тяло,
несмутим жумеше той.

Има деноношия, в които
всичките чаршафи се изтъркват
и тяхната уморена материя
от неспирното докосване със нас
(студените тела са груби),
разкъсва се от мъка.
Аз вярвам че Госопод е в звука,
когато чаршафите се късат.

Има деноношия, в които
едно единствено движение
се повтавя непрекъснато.
Една единствена поява,
една единствена проява.
Господ ни натяква, гали,
че е вечен.
водата тече огънят гори ръцете работят.
И ти гледаш,
лишен от правото на липса,
един и същ с мухите и чаршафите.

***

отрязах си косата и с това
нищо друго не отрязах

а без значение колко години
(колкото толкова тъжни слугини)
ще изметат моя път
аз все ще им преча
ще им чупя краката
защото не е честно да ги карам
да взимат ножици единствено когато
дрехите ми падат

та все едно какво става
все едно от дължината големината
всичко ще е същото но друго
и аз нищо не искам да правя
и никакви редове и никакви стихове
ритъмът най- малко
могат нещо да кажат

не че е лошо
но да пишеш е лесно като да си сам
лесно е да ограбваш
най- вече самото ограбване
(то си е занаят)
напиши хубав любовен стих
трябва да си повече поет отколкото влюбен
Господ обича всички

ФРУСТРАЦИЯ

зззззз- зззззз- зззззз
зззззз- зззззз- зззззз
ЗЗЗЗЗЗ- ЗЗЗЗЗЗ- ЗЗЗЗЗ

ХЛЯБ
ХЛЯБ

БУТАЙТЕ ХЛЯБ
в устите
в гърлата
мокър
намачкан

ФРУСТРАЦИЯ

сега ще ни трябват
кости от риби
за да изкараме
задавения хляб

но имаме ли достатъчно
смърт за да доставим
нужните скелети

ще умираме
ще умираме
викат рибите

за да ви спасим

в началото всички живеем
може би задавени

смъртта не е спасение
смъртта е отхрачване

***

Думите окапаха със ставите ми,
защото цяло лято моите ръце,
пазиха стъклото, порцелана,
да бъдат вечно счупени повърхности.

Слънчогледите сега спокойно
се грижат за листата си увехнали,
не бързат те, не спорят
със мръсната вода по корените си.

Да прибираме гърдите си е време,
защото дворът целият се намокри.
Дъждът е безжалостно отнемане
на всичките ни спомени.