Как се обича София

София се обича, когато дните са дълги, а нощите – достатъчни. София се обича, когато срещу теб стои човек, който ти казва, че я мрази. Тогава най се обича. И понеже обичането е истинско, хващаш този човек за ръката и започваш да му я показваш. Както разказваш на приятел за любимата си. Показваш му честно нещата, усмихваш се на недостатъците, защото знаеш, че в любовта компромисите са нужни. Разказваш истории за преживяванията си на тази улица, на онзи площад, скривате се в някой двор, влизате в някой изгорял хотел, гони ви охрана, тичате през стъкла, изпускате си ябълките и накрая се разделяте, където повечето неща започват, а именно Попа.

Когато си на Попа.
Снимка: Мария Цветкова

София се обича, когато е задръстена, когато мръсният въздух те души и не можеш да дишаш. Обича се, когато си станал част от нея и всяко едно излизане те разболява. София се обича, когато това да гледаш звездите през смог ти се струва най-нормалното и най-красивото нещо на света.

Когато небето го няма.
Снимка: Мария Цветкова

София се обича най-много, когато искаш да си тръгнеш от нея. Когато искаш да се скриеш в друг град, когато искаш да научиш неговите тайни, да намериш своите места и да си останеш там.

Когато искаш да си тръгнеш.
Снимка: Мария Цветкова

София трябва да се обича чисто и искрено. Без лъжи, без преструвки, без преигравания, без ненужни вричания, без тупане в гърдите, без натякване, без задушаване.

Когато и ти си обичал човек или град.
Снимка: Мария Цветкова

София – да се обича простичко, смело, с песни, закуски, разходки, дъжд, слънце, покриви, трамваи, с поезия, със снимки, когато всяко действие е обяснение в любов. Както впрочем и ти трябва да бъдеш обичан.