Ивайло Цолов (София, 1995) завършва Немската Гимназия на ул. Позитано, в момента следва в Берлин. Печели различни олимпиади, стипендии, конкурси и проекти. Първото му литературно четене е малко преди да напусне, по негови думи “перманентно”, България.

Снимка: Ивайло Цолов

това си

от което
цъфтят поляни
перки на мелници убиват сиви птици
кървят
падат долу
без крила

Снимка: Ивайло Цолов

не зная как да боравя

с теб

не зная как да те
докосвам
и когато те гледам
виждам светлина
ослепявам
от тази красота
никога не съм работил
на нещо
подобно

всичко
на което съм работил
е било грубо
твърдо
цимент
бетон
дюбели
къртачни машини

но и много бягах
от часовете по
любов
киснех по пейки
бях пейки

Снимка: Ивайло Цолов

и спирам

бабички с червени червила
бездомници с празни бирени бутилки
лелки с маркови чанти
бизнесмени в костюми от сатен
пътни знаци
мислещи се за хора
учени зад очила
деца с хвърчила

Снимка: Ивайло Цолов

цветари с червени ръце

магьосници с бели гълъби
мечтатели с големи куфари
и
разбира се
момчета като мен
от тези
с розов кварц на гърдите
блясък в очите
дъвки за гаджета в джоба
любов в излишък
и от ония
светлите главици

Снимка: Ивайло Цолов

и не зная

или просто нехая
до колко ме разбират
и не чакам
устите им
приготвили се да ми кажат
колко е часа
на кой перон е S45 към Königs Wusterhausen
и докога тунела
от север на юг
ще е затворен
да се отворят

Снимка: Ивайло Цолов

по струните на цигулката ти тече

мед
но не лепне
целувките ти местят
зле паркирани
автомобили
цената на дизела пада
закъснелите влакове
пристигат по график
колелета гладко
се движат сами
по велоалeи
под които като вените ти
са се прокраднали корени
на цъфнали дървета

топят вечни снегове

поправят счупени гофретници
халогенни прожектори
електрожени
моторни и бензинови резачки

връщат откраднатото
лепят счупеното

карат птиците
да чуруликат
дори и през нощта

изпръчалото цъфти
хищното си тръгва така
както и дойде
тихо
и със вятъра

Снимка: Ивайло Цолов

нощем
целувките ти дават слънце

бабички говорят за червеното в листата
комунизма в любовта
озарени от лунна светлина
слагат катинари
със сърца по тях
по мостове
улици
гари
и нищо не ми тежи
лек съм
като някога
и бели гълъби
летят
в русата тишина

Снимка: Ивайло Цолов

на дървар

като мен
рязал
тези
дето и без това след следващата буря
не би ги имало
падналите
в борбата
за лично щастие
жертви на натуралната селекция
разни
полухора
черни
не руси
полудървета
полудървени
борци от талаша
му дадоха дърворезба

Снимка: Ивайло Цолов

жаждата

се прокрадва
както ръката ти
по врата ми

но не мога да отида до магазина
няма да ме обслужат
нямам пари
нямам и ръце

а с карта плащат само самотниците
необичаните
необичащите
професорите
канцеларите със
засъхнало лепило
по ръцете
директорките на училища
касиерите в банки
данъчните служители
пощальоните
ватманите
работещите по учебник
и
вечно осъдените
на нелюбов

и
не мога
да ни купя нищо
за да не би някой да понечи
да ни хвърли поглед
в паузите
между целувките
защото и без това
не зная докъде
тялото е
мое
и откъде започва
твоето

Снимка: Ивайло Цолов

и тогава разбрахме

от едно вещество сме
направени

носим се на
един и същ кораб

през времето