Между ада на Йеронимус Бош и тоталитаризма при Дж. М. Кутси

От Ада на средновековния художник Йеронимус Бош до мрачните прояви на тоталитаризма в книгите на съвременника ни Дж.М. Кутси – всичко това представено с езика на модерния балет в рамките на тазгодишния Holland Dansfestival, който се проведе през януари и февруари тази година.

Снимка: Kalle Kuikkaniemi

В току-що завършилото 15-то международно биенале на модерния балет “Holland Dansfestival” в продължение на три седмици (oт края на януари до 20 февруари ) на сцените на Хага, Ротердам, Делфт, Амстердам, Тилбург и други градове бе показана разнообразна програма, чиято основна тема бе човешката идентичност – културна, расова, политическа, полова. Програма, в  която светлите и тъмните страни на човешката природа се редуваха, показани на фона на модерния танц, често в комбинация с театър, видео, изобразително изкуство, жива музика (от Бах до Филип Глас).  Свят на приказки – приказки от миналото и настоящото – част от нашето детсво и съпровождащи ни и в зрелите ни години.

Снимка: Regina Brocke

Да вземем Алиса в страната на чудесата. Приказката за Алиса, показна от Gautier Dance Company Stuttgart и хореографа Марио Бигонцети, е различна от тази, която познаваме от книгите на Луис Карол. Линията, към която се придържа Бигонцети, е тази от света на двойнственото – тъмното и светлото, мечтата и кошмара, двете страни на нашата същност и на случващото се около нас.  Иска ли Алиса да порасне, иска ли да разбере коя е? Иска ли да си остане в съня или да се събуди? В балета на Бигонцети две балерини танцуват Алиса – със светлата и с тъмната й страна. Едната дете –  с мечтите и чистотата си, другата – приключила с детсвото и илюзиите му и познала демоните на възрастните. Контрастите са показани с езика на танца, трудностите на прехода от детство в зрялост са вписани в жестовете и мимиката на танцьорите, на фона на живата музика и песни от Южна Италия, Испания и Франция. Ерик Готие (ръководител на трупата и сaмият той танцьор) чете от книгите на Луис Карол и така текст, танц и музика илюстрират заедно тъмните и светлите страни на живота, съня и кошмара, мечтата и реалността, редуването на доброто и лошото около нас.

Снимка: Regina Brocke

Светът на Алис, представен от балета на Шутгарт е гротескен, странен, плашещ, но и омайващ. Какъвто е светът на приказките, сънищата и много често светът около нас.

Снимка: Rahi Rezvani

Редуването на добро и лошо, на светлото и тъмното в човешката натура присъства и в програмите Somos и Straight Around на холандската световноизвестна трупа НДТ, която гостува на фестивала с първия си състав NDT1 и с втория си състав за млади танцьори (до 22 години) NDT2. Постановката SOMOS се състои от три балетни композиции – “Декларацията” (от Кристел Пайт), “Събудих се сляп” (от Марко Гьоке) и  “Същата разлика”/ “Да застреляме Луната” на Сол Леон и Пол Лайтфут. Първата, като комбинация на танц, мим и съпровождащ глас зад кадър, представя посредством четири жестикулиращи фигури безсилието и гнева на лицата, събрани около една съвещателна маса – символ на стуктурите на властта – политическа, банкова, корпоративна. Но показва и безсилието и гнева на хората, жертва на тези структури, на финансовата криза, на задкулисните политически интриги, на сложните схеми на корпоративните интереси. На представлението присъстваше (случайно или не) и бившият финансов министър на Холандия, настоящ президент на голяма холандска банка ABN AMRO Герард Залм. Той е голям любител на модерния танц, но и сериозен участник в процесите, част от които публиката видя изобразени чрез езика на танца в “Декларацията”.

Останалите две части от програмата на NDT1 “Събудих се сляп”  и “Да застреляме Луната” на Сол Леон и Пол Лайтфут представиха друга част на контрастите: жадуване – отдалечаване; постигане –загуба; привличане – отблъскване в цялата крехкост на човешкото съществуване. Красотата на танца и смекчава, и засилва осъзнаването на тази крехкост. В SOMOS е представена и друга работа на Леон и Лайтфут – “Същата разлика”, която представя ефекта на посттравманичния стрес посредством танцa на няколко персонажа – войника, поета и сянката. Музиката е на живо, композиторът е Филип Глас. Отново на сцената e изобразена крехкостта на човешкото съществуване в запомнящ се съвършен танц.

Младата трупа на NDT2 представи в две композиции на известния холандски хореограф Ханс ван Маанен, една на Шарън Ейал и Гай Бехар и една на младия румънски хореограф Едуард Клуг сложността и красотата на човешкото съществуване – когато сме сами, когато сме двама, когато сме много. Вижда се подчертано красотата на човешкото тяло като противовес на сложността на заобикалящото ни. Това е и победата над сложността на всеки контекст, когато гледаш  хореографии като тези на Ван Маанен и Леон и Лайтфут.

Красотата на човешкото тяло на фона на трудните човешки истории. Това бе показано и в соло-изпълнението на Франческа Харпър от Ню Йорк, позната на Бродуейската сцена, а преди това в Европа на сцените във Франкфурт, Амстердам  и други европейски градове.

Снимка: Francesca Ha

Една история за расовата дискриминация, но и за силата на човешкия дух. История за болестта на тялото, за преходността на материята, но и за победата на волята. Черно и бяло се редуват в частиците слепени истории, както и в спиралата на живота. С победител този, който вярва в себе си и в справедливостта.

Спиралата на живота и представите на средновековния човек за това, което го очаква в “отвъдното”, картините за Ада и Рая и ярките контрасти между тях, е темата на представеното на фестивала произведение “Йеронимус Б.” на холандската хореографка Нанине Линнинг, работеща в Хайделберг, което е посветено на 500-годишнината от смъртта на известния холандски художник Йеронимус Бош.

Снимка: Kalle Kuikkaniemi

Представлението започва с филм за художника и причудливия свят на картините му, след което цялата публика се изнася към две малки зали, които са репетиционните зали за танцьорите. Там ги очакват причудливите фигури от картините на Бош, но този път това са самите танцьори. И тъй като те изобразяват предимно Ада, го доближават неимоверно до публиката. И няма къде да се избяга, трябва да се преживее. Седемте гряха трябва да се изкупят, в интеракция с танцьорите. След което идва третата част, вече на сцената, а публиката отново е на безопасно място в креслата си. Ужасите от Ада, представени от 12 танцьори в най-невероятни причудливи пози, се редуват с успокояващи сцени от Рая, в които основата е надеждата, опрощението и любовта.

Адът от средновековието е нищо в сравнение с Ада на тоталитарния режим, показан в постановката на холандския състав от театър Корзо с хореограф Иван Перез по книгата на Дж.М. Кутси от 1980 г. “В очакване на варварите”.

“В очакване на варварите”

Какво правят тоталитарните режими с хората и каква е стойността на човешкия живот при тях темата на книгата на носителя на – Нобелова награда Кутси е представена с езика на танца, театъра и видеоизкуството. Угнетяващ и врязващ се в костите разказ на ужаса на терора. От измисления враг, с който обикновено се борят диктаторите, до неимоверните издевателства  на новото времe.  По-покъртителна картина, изобразена с танц, слово и видео-образ едва ли е възможна. Изображенията в картините на Бош бледнеят пред образа на съвременния изверг.

“В очакване на варварите” беше последната постановка на фестивала, който включваше общо 54 постановки и бе посетен от 20 700 зрители. Следващото биенале ще се състои през януари и февруари 2018.