Добре дошли в „каменните джунгли“ на Киев!

Киев е един от онези градове, които се разрастват значително по времето на Съветския съюз. Изграждането на мостове по река Днепър преобразува до неузнаваемост лявото й крайбрежие – малките селца се трансформират в гъсто заселени предградия от съветски стил, познати също така и като „спящите квартали“ (спальні райони). Изграждането на многоетажните панелни блокове става по-интензивно през, принуждавайки малките села постоянно да се борят за оцеляването си. Всичко това продължава и до днес. Нужен е само един по-задълбочен поглед, за да се открият останките от миналото, което всъщност изобщо не е минало.

Животът в един подобен 25-етажен блок на новите квартали има своите особености. Обградени от сякаш безброй много подобни блокове, всички съоръжения биват споделяни от стотиците обитатели на кварталите. Отдалечеността им от централните градски артерии и магистрали създават и редица практически проблеми. Някои от главните транспортни възли могат да бъдат достигнати единствено с маршрутка или кола. Но за да се намери място в претъпканите бусчета човек трябва да се реди на опашка най-малко 15 минути предварително. И това е само първата крачка към достигането на най-близката метростанция – Позняки. От там предстои още дълъг път центъра на града, както може да се види на картата.

Ако човек има кола, ситуацията, макар и по-поносима, е все още сложна. Районът е построен по такъв начин, че за десет 25-етажни блока е предвиден само един изход към главен път. Освен за изход обаче, пътят служи и като вход към междублоковите пространства и задръстванията както сутрин, така и вечер са почти неизбежни.

Местата за паркиране са доста оскъдни. Затова колите се паркират в няколко колони, като всяка следваща блокира предишната. Собствениците им обикновено оставят телефонния си номер на предното стъкло и когато някой иска да излезе, се обажда на човека, чиято кола блокира изхода. Иронично, тази практика подхранва взаимоотношенията между иначе анонимните съседи и може би дори създава някакво усещане за общност. Но най-вече създава напрежение.

Целият квартал носи прякора „каменните джунгли“ заради огромния брой сгради и липсата на дървета. Въпреки всичките проблеми, преместването на друго място рядко е вариант. Не защото хората вярват в устойчивостта на този тип жилищни комплекси или пък са свикнали с високата гъстота и липса на лично пространство. Причината е съвсем друга и тя е относително ниската цена на апартаментите. Въпреки че спрямо средностатистическия доход върху глава на населението цените остават прекалено високи, те са все пак много по-ниски от тези за частно жилище. Хората се примиряват с този начин нажив, просто защото нямат голям избор. Подобри ли се веднъж икономическата ситуация в Украйна, търсенето на такъв тип жилища със сигурност ще се понижи. „Каменните джунгли“ могат да бъдат само временно решение. Но „временно“ не винаги значи за кратко.

Превод от английски език: Симеон Младенов