Дневник на едно хлапе: ожулени колене, сапунени мехури и народна топка

След цяла седмица прекарана в спомени за детството и носталгия по този изгубен рай, днес в Баница завършваме нашата поредица с „Дневник на хлапака“. Как минаваше един твой ден, спомняш ли си? Тогава, когато нямаше време, а часовниците бяха чудати предмети, които командваха възрастните, но на теб изобщо не можеха да ти се опрат. Защото ти беше рицар, пират, изследовател, таен агент или воин – господар на един съвсем различен и чудат приказен свят! И защото единствените мерни единици бяха тези за спечелените битки в Космоса, топлите мекици, направени от баба и броя прочетени страници скришом под юргана. Ние се опитахме да си припомним и с педантичността на възрастни записахме всичко това под формата на дневник. От страх да не изгубим и парченце от детството и с надежда да се върнем отново там. Колко му е, все някак ще си припомним как работеше машината на времето!

От Баница

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

8:20

Събужда те комбинацията от чуруликането на врабците отвън и тиктакащия стар будилник оставен на леко прашната секция на отсрещната стена (с копче отгоре и жълта стрелка: според възрастните – за да показва за колко часа е настроен; според теб тя има тайна функция, за която само тя си знае.)

8:30

Изпълзяваш изпод пухената завивка. Шляпаш с боси крака по коридора до банята, миеш зъби с любимата синьо-зелена детска паста. Придърпваш стол от трапезарията в кухнята (първо се оглеждаш – не искаш баба да се скара, че отново влачиш и съсипваш балатума), вдигаш се на пръсти и пъхаш филия от вчерашния хляб в тостера. Дълбаеш ръчния хляб, купен по-рано сутринта (още е топъл), докато чакаш филията да се препече.

8:45

Баба се прибира с бутилките мляко. Пуска радиото, прави си кафе, а междувременно те гони из къщата, в едната ръка с буркан компот, в другата – с елече и търлъци (от краката и от кръста най се изстива!) Вече намъкваш късите панталони (любимите ти, с динозаври по тях) и онова, което някога беше яркожълта тениска (от онези с надписите „Някой, който ме обича, отиде до Прага и ми донесе тази тениска…”, сещаш се.) Грабваш филията, дебело намазана с масло и домашно сладко, и изхвърчаш през вратата тъкмо когато баба се пресяга и ти нахлупва шапката с козирка. Да не те напече слънцето. Обикновено спориш с нея. Днес обаче не можеш да си го позволиш.

9:01

На улицата си. Пристигаш преди останалите. Най-после! Заслужи си и ти първото място. Сядаш на пейката и докато доядеш филията, вече се е събрала по-голямата част от бандата. „Днес ще пътуваме в космоса!”, провиква се някой. Присъединяваш се в общото развълнувано „Оуууууу!” и заедно се запътвате към градинката.

По пътя берете джанки. Покатерени на ракетата обсъждате важни въпроси като последния епизод на Сънчо, защо сенките си имат дървета и какво щеше да стане, ако опашките бяха по-големи от самите кучета. Джанките са изядени, дестинацията: достигната. Слизате предпазливо, оказали сте се на планета с каменни животни-катерушки, люлки и пързалки. Общувате с тях известно време, после спасявате света. Няколко пъти. Нищо извън обичайното.

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg 

12:00 + няколко „още пет минутки, деее!”

Баба те прибира за обяд („И къде пак успя да си закачиш панталона, гледай на какво е заприличал! И с какво ликьоса тениската, аааау! А шапката? Шапката къде е?”). Ама как да обясниш, че в космоса с шапки не пускат? Прибираш се, миеш ръцете, три пъти си подобряваш рекорда за най-голям сапунен мехур. Гордо сядаш на стола с двете възглавници, лакти на масата, подпираш брадичка и надничаш, докато баба сипва вълшебства, така де, супа и ти я подава. Поднася ти второ, посяга за хляба, „Ааа, ама кога успя да го издълбаеш така?”, поглеждаш я виновно-засрамено, засмива се. Накрая, докато доволно се облизваш и вече почти мъркаш, изважда от хладилника от любимия нишестен крем. Малина, от онези в пакетчето. Унищожаваш и него. И аха! да хукнеш към нови приключения, докато се усетиш, хванала те е за ръка и те води да спиш.

Бориш се известно време, но се примиряваш. Нахлузваш хладната пижама, баба те пъхва между завивките (малко по-рано ги е свалила от простора и сега миришат на слънце, на вълшебства). Заглажда ти косата, целува те по челото, бузите, пак по челото. И излиза. Слушаш внимателно стъпките ѝ, стискаш очи и броиш…едно…две…слон…кюфте… Теренът е чист!

Барикадираш се с всички плюшковци, които притежаваш, изваждаш книжките изпод леглото и четеш, разлистваш и пътешестваш с любимите герои. Тъкмо днес заедно с Емил очаквате гости. И от скука ли, от приключенски дух ли, качвате сестричката нависооооко като знаме – да види градчето, гостите, околностите. И тъкмо мислиш как да я свалите, баба пак те целува по челото. Време да ставаш, ах, пак те подведоха, пак заспа!

15:00

Вдигаш домашния телефон и звъниш на приятелите си да провериш станали ли са вече и ще гледат ли детски. Подсещате се, че ще се видите после, та да обсъдите. Докато говориш, баба ти мушва топла мекица в ръцете. Следобедна закуска. Любимото ѝ. Питаш я колко е часът – 15:10. Още 20, цели 20 минути. Хващаш финалните надписи на предаване за горили. Включваш на ДКТЕ, гледаш последните минути от „Вълшебният свят на Пол” и в 15:30 прескачаш към дългоочакваните филмчета на Fox Kids.

Дори не забелязваш, че докато гледаш, баба е оставила пред теб чиния с още две мекици. Тръгваш навън, но те връща – трябва да ядеш, не може. Захапваш едната, пъхваш другата в джоба и изхвърчаш.

17:00

На улицата вече те чакат. С остатъка от мекиците храниш скришом котките. Някой донася топка, подхващате турнир по народна топка, 21, „Ръбче”. Изваждат се тебешири, донасяш верото за сапунените мехури и се вихрите и създавате вълшебство след вълшебство.

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

19:00 + още няколко „още пет минутки, само пет този път!”

Време за вечеря. Вашите са се прибрали („ама къде успя пак да си надереш колената така?“). Вечеряш бързо, после се зареждаш пред телевизора с целия арсенал от играчки – плюшковци, кукли, конструктори.

19:50, точно.

Дружно гледате „Сънчо”. Пееш песничката с пълно гърло и се грижиш всяка играчка да те чуе. Слагаш ги да спят, оставяш само количките и конструктура. Строиш, разрушаваш и пак строиш цял град, докато с едно око гледаш поредицата за египетските фараони. Епизода за Тутанкамон го дават за четвърти път.

Заспиваш, сънуваш приключения.

Сутринта те събужда уханието на топла баница. Време е за подвизи!