Добротата не е хрумване, а воля

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

Септември 2015 г. Над 7 милиарда уникални, но еднакво уязвими, човешки същества се опитват да съжителстват на планетата Земя, чийто ресурси постепенно се изчерпват. Безспорен факт е, че през последните няколко десетилетия човечеството постигна значителен напредък в борбата с бедността, смъртоносните болест и дискриминацията. Видяхме как тоталитарни режими в различни точки на света се сгромолясват под натиска на милиони хора, жадуващи за свобода. Цифровите технологии допринесоха за разпространението и запазването на информация и улесниха живота на милиарди хора, които днес могат да общуват независимо от дистанцията помежду си.

Тези революционни подобрения в живота на мнозина в никакъв случай не трябва да ни заблуждават. Под повърхността се крият множество проблеми, с които вече се сблъскваме и които тепърва ще трябва да решаваме. Милиони деца и младежи все още нямат достъп до питейна вода, разнообразна храна и качествени медицински грижи. Милиони деца и младежи нямат възможност да ходят на училище поради различни културни, религиозни и икономически причини. Световната икономическа и финансова криза удари сериозно ЕС, където държавният дълг на Гърция, Кипър, Испания, Португалия и Ирландия достигна рекордни нива и нанесе огромни щети в материален и чисто човешки план. Напрежението постепенно утихва, провеждат се реформи, но разочарованието и чувството на непоносимост у милионите пострадали остава.

Най-сериозните предизвикателства пред света днес сякаш са концентрирани в Близкия изток. През последните няколко години ежедневно четем, слушаме и гледаме новини за кръвопролитните граждански конфликти и военните действия в Либия, Сирия, Ирак, Йемен и други страни в подобно патово положение. Тези конфликти прокараха ярки разделителни линии. Разделянето на групи и крайната бедност създадоха подходящи условия за появата и разрастването на екстремистки течения и групировки, сред които „Ислямска държава“ се открои като най-човеконенавистната. Гражданските войни, тероризмът и екстремизмът предизвикаха т.н. ново велико преселение на народите от изток на запад и от юг на север. Стотици хиляди бежанци намериха, а други продължават да търсят спасение в Турция, Гърция, България и страните в Западна и Северна Европа. Бежанският поток не просто постави страните членки на ЕС пред сериозно предизвикателство, с което те до този момент не успяват да се справят, а предизвика и бурни обществени вълнения по въпроса „за“ и „против“ приемането на бежанците в Европа.

Главни действащи лица във всички тези сътресения, които създават впечатлението за наближаващ апокалипсис, са хората, т.е. аз, ти, той, тя и десетки милиони наши събратя. Тук не става въпрос за природни стихии и бедствия, които всяка година отнемат безчет животи. Тук става въпрос за ужасяващи събития, противопоставящи едни хора срещу други хора, които се обединяват срещу трета група и така до безкрай. Чувството на безнадежност и страх заличи човешкото у милиони граждани и ги превърна в скотове, които се интересуват единствено и само от собственото си благоденствие. Кристално ясното послание на изключително уважаваната от мен журналистка Веселина Седларска е валидно не само за казуса „Ислямска държава“, а за всяка по-мащабна трансгранична заплаха: „Никоя държава вече не може да се защити сама от „Ислямска държава“, нито военен съюз, нито географска посока. Светът може да се защити само заедно. Но това ще стане, ако се обедини около живота и цивилизационни ценности, а не се разделя от газови тръби и алчност.“ Подобно мнение споделя и моя приятелка, българка, която живее в Белгия: „Никоя нация и страна не е застрахована от бедствие, тежък политически режим и война. И ако в момента някои от нас са щастливци и заспиват здрави и сигурни, то за никого не е гаранция, че ние и нашите деца ще имаме тази възможност. Единственото, за което бих призовала, е хуманност и съпричастие.“

Докато тези мои приятели използват социалните мрежи, за да призоват познати и непознати да действат задружно, други хора ги използват за разпространение на отвратителна пропаганда. Наскоро попаднах на текст в сравнително популярна българска онлайн медия, чийто автор ме втрещи с определенията си за бежанците: „другородци“, „другородна напаст“, „нашественици“, „елементарни хора“, „сульовци“, „безделници“ и „наглеци“. Приблизително по същото време моя бивша съученичка публикува следния коментар под мой пост във фейсбук: „не искам бъдещото българско поколение да е смесица от пакистански, афганистански, сирийски и прочие имигранти. Това е заличаване на българския ген, а ти знаеш от часовете по биология, че тъмната коса, кожа, очи са доминантни белези и рецесивните ще изчезнат…“.

Смятах подобна фашистка гледна точка за част от историята, която трябва да помним и от която трябва искрено да се срамуваме, но уви, тя продължава да вирее, което само показва колко слаби „ученици“ сме. А сме такива, защото сме склонни бързо и лесно да забравяме. Липсата на историческа памет ни пречи да разберем сложните процеси, които протичат около нас, което пък води до неблагодарност, лицемерие, неоправдана агресия и убийствена злоба. Днес мнозина забравят, че миграцията е играла и ще продължава да играе ключова роля в живота ни, защото всеки един от нас има изконното право да търси мир, щастие и прехрана за семейството си по целия свят. Нека не забравяме, че светът никога нямаше да бъде това, което е, ако нашите предци не са се придвижвали от едно място на друго. Нека не забравяме, че едно от най-големите предимства на 21-ви век, поне в развитите страни, е разнообразието от все по-достъпни възможности за пътуване, което води до все по-интересни и пълноценни контакти, контакти с хора от различни култури, които говорят на различни езици и преследват различни мечти, но които остават тясно свързани чисто и просто по линия на човешката си природа.

Завършвам с думите на Георги Марков, които продължават остават валидни 37 години след смъртта му: „Казано е, че добротата не е хрумване, нито само дар небесен, нито музикален момент, а воля. Волята не само да не причиняваш зло, не само да не се гневиш и бунтуваш срещу хората, а да не допускаш зла мисъл и зло чувство каквато и жертва да си. А такава воля ти нямаш, и не я търсиш. Ти толкова често осъждаш, без да разбираш, без да приемаш. Добротата е възпитание, което ти нямаш и на което сам трябва да се учиш. Ще можеш ли?“

Ще можем ли?

Даниел Пенев е участник в конкурса за есе “Човек не е остров”. Даниел е на 22 години, учи журналистика и политически науки в Американския университет в Благоевград. Текстът му е сред отличените есета от нашето жури и редакторски екип.