Създаване на ежедневието

Изследване на момента, в който архитектът отстъпва и обитателят започва

Подобно на други жилищни комплекси, построени по време на социалистическия режим, ж.к. Тракия в гр. Пловдив се замисля като цялостен и завършен градоустройствен проект, воден от архитекти, инженери и строители. Първоначално изискан от нуждите на държавата да приобщи огромния наплив на хора от селата към градовете, Тракия  съпровожда и реализацията на идеалите на новия социалистически начин на живот. Сега, 40 години след неговото построяване, далеч от идеите на оригиналния дизайн и повлиян от дълбоките икономически и социални промени, колажите съпоставят първоначалните замисли с начина, по който комплексът бива обитаван през годините. Разглеждайки тези два вида на изграждане, този на дизайна и този на обитаемостта, ние успяваме да разберем нюансите на ежедневието. Формите и материалите, които ни заобикалят имат собствени истории, които вплитат нашите собствени към техните и ни предоставят възможността да изградим и още. “Създаване на ежедневието” е експозиция от 10 колажа на американския архитект Меган Луенбърг, които показват интересни моменти от проектирането и живота на ж.к. Тракия. Изложбата беше представена в пловдивския парк Лаута през юли, 2013 г.

Examining the point in which the architect ends and the inhabitant begins

Z.r. Trakiya, like other mass residential complexes of its time, were intensively and holistically designed by architects, urbanists and engineers. Called for by the State, there were ideals formed into the concrete as masses of people moved from their village homes to become working parts of the modern soviet city. Now, 40 years after the construction, with unfulfilled plans, and massive economic and social changes, the collages take a look of what was designed then, and how it has been inhabited over the years. By looking these two forms of creation, that of designing and that of living, we come to understand the nuances of the everyday. The forms and materials that surround us tell stories, and we can see our stories layered into them, inviting us to build more.

ЗАПЪЛВАНE  |  В началото на 70-те години ж.к. „Тракия“ започва да се проектира с идеята да даде нов дом за 80 000 души. Макар този първоначален замисъл да не е реализиран напълно, днес тук живеят  60 000 човека, което превръща „Тракия“ в най-младия и същевременно с това най-големия жилищен квартал в град Пловдив. [ж.к. “Тракия” макет списание Архитектура 1974]

ЗАСАЖДАНЕ | Много семейства започват да живеят в „Тракия“ още преди строителството на квартала да е напълно приключило. По това време доста от площите в района са били градини. За радост и до ден-днешен на някои места  могат да бъдат открити местенца, в които хората продължават да поддържат своите малки междублокови градинки.  [снимка от архива на aрх. Веселина Панджарова]

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ   |   Новаторският подход при градоустройствения план на „Тракия“ е, че той органично разделя квартала на подрайони, в които са разположени сгради с различни социални функции – училища, детски градини, общински здания, културни центове и блокове.  [ж.к. “Тракия”  градоустройствен схема на Арх. Веселин Дончев, 1972 г.]

РАЗЧУПВАНЕ    |    Ж.к. „Тракия“ е един от първите квартали, в които е използван иновативния подход с панелни блокове, които са разчупени в план и във височина и са ориентирани в две различни посоки. Целта е да бъде постигната по-добра архитектурна пластичност на блоковете.  [ж.к. “Тракия”  макет списание Архитектура, 1979 г.]

КОНСТРУИРАНЕ   |   При изграждането на ж.к. „Тракия“  участват специалисти, които работят по оформянето на ландшафта и дизайна на парковете. Елементи от работата им съществуват и сега.  Един от тях е басейнът до блок 8, който макар и понастоящем да не е пълен с вода, успява все пак привлича интереса и да провокира креативността на децата.   [списание Наш Дом 1982 г. снимка: Димитър Викторов]

ДОИЗГРАЖДАНЕ  |   В началото из „Тракия“ започват да се издигат панелни блокове, които си приличат по своите пропорции и външен вид. С годините обаче хората, които живеят в тях намират начини да променят облика на своите домове в зависимост от нуждите и желанията си.   [снимка от вестник Отчествен Глас 1978 г.]

ИЗПОЛЗВАНЕ  |   До входовете на блоковете в ж.к.  „Тракия“ са били проектирани малки помещение за събиране на сметта от шахтите за боклук по етажите. Това техническо съоржение обаче така и никога не е реализирано. Вместо като сметопроводи, въпросните помещения постепенно се превръщат в магазини, работилници, фризьорски салони и други пространства, свързани с малкия семеен бизнес.   [схема от архива на община ж.к. “Тракия”]

ОСТЪКЛЯВАНЕ  |   Всеки апартамент в „Тракия“ има балкон, който се явява като преходната част между интериора и екстериора на дома. Един от първите ремонти, които правят много семейства е да остъклят своите тераси. Причините за това са различни, но като цяло остъклените балкони в квартала са преобладаващи.   [списание Наш Дом 1982 г. снимка: Димитър Викторов]

ОЦВЕТЯВАНЕ  |   Всяка година ж.к. „Тракия“ цъфти и се оцветява в различни цветове.  [ж.к. “Тракия”  макет списание Архитектура, 1979 г.]

СЪЗДАВАНЕ НА ВРЪЗКИ  |   Под пъстрото покривало на ж.к „Тракия“ съседските връзки са пуснали дълбоки корени.