Буря в чаша вода: Какво не чухме в разговора за учителя по физика Теодосий Теодосиев

Може би сте чували името на Теодосий Теодосиев – учителят по физика от Казанлък, станал популярен в общественото пространство със стремежа си да развива таланта на своите ученици, предоставяйки им възможност да участват в неговата школа напълно безвъзмездно.

През последните месеци в медиите многократно бе изтъквано, че г-н Теодосиев и учениците му имат постижения в редица международни състезания и олимпиади по цял свят и винаги представят на високо ниво не само себе си и своя учител, но и авторитета на страната ни. Преди да представим текста на Симона Велева по темата, искаме да обърнем внимание на начина, по който казусът с учителя бе разгледан в медийното пространство.

Тишина в класната стая! Снимка: Гергана Динева

1. Добрият учител – между образа на героя и жертвата

В репортажа на сутрешия блок на Нова телевизия от 3 юли бе разпространена първоначално новината за няколко родители, които протестират срещу високото ниво на преподаване от страна на г-н Теодосиев и слабите оценки, които са получили децата им в края на учебния срок. Освен майките поканен бе и учителят, който трябваше да отговори на критиките. Това, което ни направи впечатление е, че репортажът на Нова телевизия недвусмислено целеше да представи г-н Теодосиев в двуполюсна светлина – между ролята на героя и жертвата.

Както в този репортаж, така и в редица други, ненужен акцент се поставя на емоционалността, която трябва да „спечели“ или да „отблъсне“ зрителя. Г-н Теодосиев бе представен като „будител без броня“, който по донкихотовски има визия и стремеж да се бори с всички сили за просвещението на децата, но е възпрепятсван от изостаналите бюрократични практики и закостенялото мислене на родителите и обществото.

Той също така беше принуден да се защитава в ефир от недоволните родители (на улицата) и разговорът бързо придоби още повече вид на нещо средно между махленски сбор и съдилище.

Смятаме, че всеки учител има правото да се ползва с дължимото му уважение, а не да бъде изправен на „съд“, още повече пред медиите. Проблемът далеч не е в написаните оценки, а в начина, по който този „спор“ беше представен.

2. За дъното и нуждата от оттласкване

В края на репортажа водещият на сутрешния блок Виктор Николаев завърши с думите: “Никога не можем да се оттласнем от дъното”. От конкретния случай се стигна до всеобщата теза, която за пореден път беше: “България е провал”. Виновниците по традиция остават неназовани, а врагът е пределно общ – простащината, изостаналостта, липсата на съпричастност, срещу която ни се втълпява, че няма смисъл да се борим, тъй като изгледите за победа са нищожни.

Не винаги е необходимо да ни се припомня, че “Бай Ганьо уби Алеко”, не е задължително и да се героизира до такава степен желанието и опитът на отделни личности за борба срещу посредствеността. Не всичко е черно-бяло.

3. „Посегнахме на критичното мислене“

Има много въпроси, които остават неизказани. Нова телевизия и останалите медии не само “посегнаха и на Тео”, вменявайки разбирането, че той е и„мъж на годината“, и самотен и неоправдан Дон Кихот в своя изолиран свят. Не повлиява ли това на начина, по който обществото мисли за него – като близък човек, добър, честен, познат – защо той не представен неутрално като г-н Теодосиев в ефир и печат? Или търсим нещо общо с дядо Вазов?

Къде остава гласът на другите учители? Съгласни ли са те с “Тео”? Защо не бяха поканени за коментар? Защо, ако темата наистина засяга толкова дълбоки проблеми в образователната система, разговорът приключва с учителя и родителите, а не търпи развитие?

4. Разговор в трето лице – къде са учениците?

В тази история главните герои липсваха. Защо за тях и трудностите им в час по физика преразказваха майките им? Защо те сами не разкажат конкретно какъв е казусът? Ако тяхното участие липсва, тогава чия всъщност е битката, която се води срещу г-н Теодосиев?

Въпросите, които повдигаме, не целят обикновено заяждане, а стремеж към дискусия за начина, по който медиите у нас разказват истории и засягат отделни проблеми. За нас е важно плиткото и търсещо сензации отразяване да отстъпи на по-задълбочени и обективни журналистически материали.

Много по-важно от нашето мнение по темата е вашето. Какво мислите вие за начина, по който беше разказана историята?