Архитектите от група “Мещра” и нетрадиционната им идея да съхраняват вече създаденото

Група „Мещра“ е доброволно сдружение на архитекти, запалени по културното материално и духовно наследство. Част от хората в групата се запознават през 2014-та г. на специализация. По собствените им думи ги събира любовта към архитектурните паметници, старите техники и строителни традиции, а и „доста бързо” се сработват отлично като екип. В инициативата участват около петима млади души, споени около една не толкова модерна у нас идея – съхраняване на вече създаденото.

Архитекти Иван Колев и Стефан Стоянов, част от ядрото на сдружението, разказват за културните резервати в България и конкретно за един от тях – Долен, родопско село с вековни традиции, където те провеждат студентски работилници и стажове. „Мещра” споделят и за това как незачитането на традициите може да бъде по-пагубно за архитектурата ни дори и от векове изминало време. Говорим си за това как умира едно село и какви са шансовете то да бъде съживено.

С. Долен

В България има около 15-20 исторически и архитектурни селища. Какво можем да разкажем за тях?

Това са съхранени исторически селища, които поради поминъка и нивото на култура са били центрове по време на Възраждането. През социализма са извършени големи проучвателни експедиции на подобни места. Възможно е и част от тях да са загубили автентичността си и да се преразгледа статута им на резервати. В родопското село Долен например имаме изключително висока степен на автентичност. Факт е обаче, че при днешните архитекти често се губи връзката с традиционната българска архитектура. С цел да подобрим тази връзка създадохме „Мещра” и направихме първата експериментална доброволческа акция по изследване на наследството. Това е метод, който с подходящо ръководство може да ни помогне да осъвременим информацията за всички подобни места в България в сравнително кратки срокове. И едновременно с  това има възможност за повече млади архитекти да се докоснат до възстановяването на подобни сгради с автентични техники и материали.

В какво се изразяваше дейността ви в село Долен покрай етнофестивала Transfiguration тази година?

Запалихме се по възможността да представим на широката публика Долен не просто като чудесна обстановка за едно превъзходно музикално събитие, а като културен резерват, място със собствени история и вековни ценности – архитектурни, но също занаятчийски, фолклорни, езикови… Същинската ни намеса започна малко повече от месец преди фестивала, когато в селото проведохме осемдневна работилница за студенти по архитектура. Тя включваше лекции, изследване на архитектурния резерват и чисто практическо обучение в строителство с естествени материали.

Именно по време на тези практически занятия работилницата ни се включи активно в изграждане на инфраструктурата на фестивала. Впоследствие, по време на фестивала, резултатите от работилницата послужиха за изложба, беседи и придружени обиколки на резервата, които нашата група предложи на посетителите на фестивала. По този начин, надяваме се, успяхме не само да запознаем публиката с богатата архитектура и история на с. Долен, но и да ги направим чувствителни за нуждата от опазване на културното наследство, и големите залози, свързани с едно отговорно в дългосрочен план отношение към наследството.

Лятна работилница по опазване на културното наследство в с. Долен

С какво Долен се отличава и по какво прилича на другите стари села?

Долен е неразривна част от културно-историческата област, наречена Чеч, обхващаща западните Родопи – българската, както и в гръцката им част. Районът е с особена история, богат общ фолклор, култура и все още единен език.

В рамките на този район, Долен изпъква с някои особености, свързани с по-специалната му история и местоположение. През късното средновековие, селото съумява да остане преобладаващо християнско в район, който постепенно става преобладаващо мохамедански. През Възраждането, няколко поколения изкусни занаятчии и успешни търговци правят така, че селото да стане изключително богато, не само в материален, но и в културен аспект, което неминуемо се отразява и на самите сгради в селото. Те, разбира се, са пряк резултат от климата и топографията на мястото, но са и отражение на бита на своите обитатели, свидетелстват и за множество контакти и обмени с близки и далечни места. Долен се радва на благоприятен климат, а местоположението му го предпазва от чести набези на разбойници. Къщите му са строени, за да са удобни, дори луксозни за времето си. Още в началото на XIX-и в. селото се радва на улична канализация, а повечето къщи имат удобни вътрешни тоалетни на втория етаж (за сравнение, значим възрожденски център като град Самоков няма цялостна канализация до средата на XX-ти в.). Именно това автентично богатство, едновременно типично и уникално, съчетано със сравнително голямата степен на запазеност на селището правят така, че старата част на с. Долен да бъде обявена за архитектурен резерват през 1979 г.

Може ли няколко думи за поминъка в момента на хората от селото според вашите наблюдения?

Той се променя през вековете.  По време на Османското владичество, а и след Освобождението (1912 г.)  в района е било много развито животновъдството, а покрай него всички занаяти, свързани с вълната. Работили са се така наречените кèбета – дебели, водоустойчиви вълнени наметала, прочути и търсени надалеч. Силно развити са гайтанджийството и тъкачеството.През втората половина на XIXв. през улиците на Долен минавали керваните на беломорските търговци, които превозвали товари от Егейско море за Влашко през градовете Серес, Неврокоп (дн. Гоце Делчев), Доспат и Пловдив. По тази причина много от къщите на селския главен път и централния площад обърнали лицето си към улицата и край жилищните порти се появили множество лавки, магазинчета и работилници. Така постепенно се оформила чаршия с 25 търговски обекта. След налагането на ТКЗС (1956г.), земеделието се ориентира почти изцяло към производство на тютюн, а животновъдството запада значително. Огромните някога стада на доленци се свиват почти до неузнаваемост. В момента основен поминък на населението в с. Долен е каменоделството – добив и обработка на гнайс.

Подготовка на смес за измазване на стени.

Какво успяхте да постигнете с група студенти тук?

Заедно осъвременихме и допълнихме наличната документация за него (датираща от 70-те години на XX-и в.). Стараехме се да обръщаме внимание на запазените автентични ансамбли, сгради и детайли, на настъпили промени.

Проучванията от 1970-те години бяха откроили 62 отделни паметника сред сградите в селото; измежду тях нашето проучване установи изчезнали и със силно изменена автентичност към днешна дата. В резултат на работата ни със студентите съставихме карта на състоянието на сградите в резервата – не само на паметниците, но и на сградите, участващи в тяхната околна среда – с относително прецизна оценка на тяхната степен на автентичност и риск от физическо разрушение.
Отделно от изследователската работа, проведохме лекции за историята и архитектурата на селото, методи за проучване на обекти на наследството, както и ролята на гражданското общество при опазване им. Същевременно въведохме студентите и в практическото боравене с традиционните за българското Възраждане и специфично за с. Долен строителни техники – каменна зидария, каменни (тиклени) покриви, дървени конструкции с характерни сглобки, пълнежи от плет или кирпичени тухли и измазване с глина или варов разтвор.

Как се съхраняват и как се реконструират едни такива стари къщи?

За жалост, поради постепенното обезлюдяване на старата част на селото, немалко от къщите системно са без поддръжка и се рушат. Често срещана ситуация – след смъртта на престарелите обитатели, които от години трудно са успявали да полагат дори основни грижи за дома, наследниците им са твърде многобройни и/или твърде далеч, за да се заемат с често пъти бедственото състояние на сградата вследствие на което или я изоставят на произвола на стихиите (при което тя рухва за няколко години) или я продават. Нерядко купувачите не успяват да осъществят първоначалните планове за възстановяване на къщата или пък не желаят да се нагърбват с нелеката задача да поддържат сграда в архитектурен резерват, и оставят сградата да рухне, понякога дори с идея да построят нова сграда.

Къщите, които все пак биват поддържани, често въпреки всичко губят части от автентичния си облик – преустройствата с изцяло съвременни техники и/или материали, по-евтини, по-лесни за изпълнение и поддръжка и по-лесно съвместими с днешните норми за комфорт, за жалост не са рядкост. Дори и сред къщи, които на хартия са паметници.

Разговори с малкото останали жители в село Долен

Кои са нужните стъпки, които някой трябва да следва, ако си купи подобна стара къща и иска да я реконструира както трябва?

При намеса върху къща в селото, много важно е да се потърси експерт по реставрация на такъв тип обекти, който да направи изследване на сградата относно нейното конструктивно състояние. След подобен анализ ще се изясни дали сградата е годна за нови намеси, включително възстановяване на изчезнали елементи от нея. Това става чрез проект за реставрация, отчитащ на първо място възможностите на съществуващата сграда и нейната конструкция и това дава основа за нейния нов живот. Самият собственик, макар и да не е експерт, трябва да научи какво представлява тази къща и какви нужди има тя. Този тип архитектура живее заедно с хората и когато не се полагат ежедневни усилия за нейната поддръжка, тя старее също като тях.

Снимки: Борис Стоименов