„Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна!“ Ние все пак израснахме през 90-те. А ти?

Може би, когато те попитам какво е да си дете на 90-те, ще кажеш „О, аз бях особено дете. Детството ми не беше като на другите.” Прекарвах доста време вкъщи. С цели часове играех с металния конструктор, гледах сериалите на баба, криех се в гардероба. Следях научно-популярните програми, а следобед винаги знаех точно кога е време за детската програма, дори без часовник.

„Скрити, незнайни са техните тайни, за сила си пийват магически сок. Тъй тяхната сила расте, побеждава. Те искат добро и ще правят добро.“ – Гумените мечета   Снимка: „Да израснеш през 90-те“

Или пък бях все навън. С децата от квартала се събирахме на улицата и до късно се чуваха виковете я на някоя майка, я на баба „Прибирай се вече!”. И все някакви си пет минути не достигаха.

Ще се опитам да направя списък на артефактите от това време. На едно място да събера филиите с домашно сладко, лимонадата в стъклена бутилка, Сънчо, джобовете, пълни със съкровища, онази игра, чиито правила вече не помня и омазаната с лютеница усмивка до уши.

Повече я обичах нарязана на залчета, но стига вече глезотии
Снимка: “Да израснеш през 90-те” – Ани Иванова

Отличителни белези: ожулени колене, охлузени лакти (героите растат, като падат, нали?), лепкава усмивка, щръкнали уши, още по-щръкнала коса, някой и друг липсващ зъб. Панталони с протрити крачоли, джобове, пълни със съкровища (джанки, гайки, камъчета, опаковка от бонбон, стотинка, стъклени топчета, копче, парче пластмаса, дъвка).

Химн:    има ли нужда да казваме дори? Детството винаги е 1) мое, 2) реално, 3) вълшебно.

Площ:   варира; обикновено се разполага в пространството между двора, градинката зад блока, улицата до стълба преди втората пряка, терасата на баба; често включва и тайни гранични и задгранични територии – под стълбището на съседите, входа зад ъгъла, в градинката при „големите” и други (виж „Популярни дестинации.”)

Тези май са от модерните – имат „чукчета“ и не могат да се превъртат… Снимка: „Да израснеш през 90-те“ – Пламен Милчев

Валута: миришещи листчета, стъклени топчета, листа, клонки, камъчета, щипки за пране, части от конструктор, капачки от буркани. В общи линии, всички съкровища, които намираш по джобовете си и заради които, според майка ти, скоро ще трябва да купувате нова пералня („Я виж тази как се е разтракала вече, я!”).

Ей тази валута беше по-ценна и от злато… Снимка: “Да израснеш през 90-те” – Ани Янкова

Официален език: няколко. Най-вече зависят от гледаните детски и как точно се интерпретират текстовете на любими чуждестранни песни. Често се адаптират и „пораснали” изрази, но с по-смислени детски дефиниции.

Популярни дестинации:

• Градинката при „големите”
• Видеотеката

Спомняш ли си кое беше любимото ти филмче? Снимка: “Да израснеш през 90-те” – Мери Ангелова

• Сладкарският цех на съседната улица
• Магазинът за безалкохолни
• Мазето/Таванът – въобще, места, от които винаги очакваш да изскочи някое съкровище. Или плъх.

Традиционна кухня:

• Дебела филия с лютеница и сирене
• Препечени филийки
• Пържени филии

Традицията повеляваше да закусвам с тях в събота. Неделята беше ден за палачинки…
Снимка: „Да израснеш през 90-те“

• Бабините мекици (с пудра захар!)
• Палачинки с домашно сладко
• Макарони/кус-кус/юфка със сирене
• Пилешка супа с много фиде
• Супа топчета (Не стъклени! Наистина, не стъклени. Не е добра идея.)
• Джанки, круши, череши или каквито други овошки гледат съседите
• Холидейка
• Бонбоните Bonibon

Снимка: „Да израснеш през 90-те“

• Лъки бой с играчка
• Дъвки турбо/шок
• Торта. Най-голямата. Най-вкусната. Най. Просто най.

Ритуали, празници и събития:

• Игра на дама

Снимка: „Да израснеш през 90-те“ – Хриси Лозева

• Гоненица
• Криеница
• Стражари и апаши
• Катерене по дървета
• Народна топка

„Най-добре се справях като консул“
Снимка: „Да израснеш през 90-те“

• Онази игра, в която си подавате топка и си „избирате” какви ще бъдете, когато пораснете. В различните групички се подвизава с различно наименование. (А ти как я наричаше?)
• Скачане на ластик/въже (или по колко начина може да се изпее M-I-S-S-I-S-S-I-P-P-I)
• „Не се сърди човече” (и винаги се сърдим, като ни ударят пионката. Винаги.)
• „Война” (А ти, когато играеше, кой печелеше – който събере всички карти, или който първи се отърве от своите?)
• Всичките ролеви игри – в понеделник следобед гасяхме пожари, във вторник сутрин летяхме до луната и се връщахме за обяд, в четвъртък бягахме от каубои, а в събота устройвахме приеми и чаени церемонии за чудо и приказ. През останалото време спасявахме света.

Всички имахме:

• Тамагочи

Ако забравиш да го нахраниш, ще се мръщи…
Снимка: „Да израснеш през 90-те“ –

• Поне един вид конструктор (в най-добрия случай LEGO)
• Поредица енциклопедии
• Поне едно списание „Опознай света с Уоли”
• Поне едно любимо списание, издавано от Егмонт България

Всички искахме да имаме:

• Уокмен
• Любимите филмчета на видеокасетка
• Светещи маратонки
• Всички играчки от рекламите по немската телевизия
• Gameboy
• Суперсили

Израснах през 90-те. И ти ли? Разкажи ми. Какво похапваше следобед? На какви игри играеше? За какво мечтаеше? Какви филми гледаше? А какво четеше?

Списъкът по-горе навярно ти се вижда непълен. Пиши ми и през следващите дни ще поговорим за това, което сме пропуснали. Или за това, което толкова обичаме и толкова ни липсва, че няма как да не отделим време да си го припомним.