Цели и средства на протеста

ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ 

EДНА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА НИ

 

 

 Михаела Лазарова, в.#Протест, София

Снимка: Сава Чапанов

Снимка: Сава Чапанов

 

 Какво символизира за Вас 14 юни 2013?

14 юни е дата, която аз, смея да твърдя и останалите 10 000, които изпълнихме за броени часове площад “Независимост”, възмутени от едно назначение, официализиращо срастването на мафия и държава, ще помним винаги. За мен това е повратната точка, моментът, в който протестът се превърна в процес – естественото продължение на екологичните и февруарските протести. Това е денят, в който хората разбраха, че не са сами, че има и други като тях, които мислят, че нещо не е наред, мигът, в който повярваха, че всичко зависи от тях и запретнаха ръкави да се борят за правото си сами да определят бъдещето си.

Къде бяхме преди една година?

Всеки в черупката си, в зоната на личния си комфорт, недоволен, ядосан и обезверен. Сякаш това целяха всички правителства в последните 25 години – да се затворим в своя свят, игнорирайки околния,защото “от нас нищо не зависи”, “политиката е мръсна работа”, “всички са маскари”. Подцениха ни обаче и само за ден животът ни се преобърна, черупката се превърна в улица, отчаянието – в надежда, ядът – в креативност и, надявам се, общото надделя над личното.

Каква промяна донесоха протестите според Вас?

Никога преди не се е говорило така открито за мафия, олигархия, зависимости, и то с конкретни имена, фирми, медии и групировки. Сигурна съм, че преди 14-ти юни много хора не бяха и чували за Пеевски, Цветан Василев, КТБ, Лафка, ТИМ… А днес имената им, не излизат от медиите. Всеки техен опит да отклонят вниманието на обществото,  продавайки свързваните с тях компании, кандидатирайки се за евродепутати, използвайки телевииите, пресата и сайтовете си за самораправа с опонентите си и като трибуна за лъжите им, удря на камък. Никое друго правителство не е работило под такъв натиск, следено под лупа от гражданите и предизвикващо недовослството им с всяко свое действие. Сигурна съм, че това чака всяко следващо. Хората започнаха много повече да се интересуват от политика, да мислят, да се съмняват, да питат, да говорят. Започват да се консолидират и различните съсловия – лекари, артисти, преподаватели, студенти, журналисти…И това са само част от промените, които донесоха протестите – промени, чиито ефект тепърва ще се усеща.

Къде сме сега?

Все още сме в началото. Прохождаме. Оставката никога не е била крайната точка на протеста, тя е само едно от средствата за постигането на целта. А именно – държава, освободена от захвата на задкулисието, управници, които чуват гласа на суверена и работят за неговите интереси, действащ и независим съд, закони, които се спазват, престъпления, които се наказват, образование, което създава мислещи хора, а не полуграмотен, потенциален електорат, и още, и още…Борбата тепърва започва, победата в никакъв случай няма да е лесна и бърза. Ще отнеме години.

Какво предстои?

Избори. И после – същото. Тази оставка не е наша, не е в резултат от продължаващите година протести, тя е плод на задкулисието. Поредното прегрупиране. Вярвам обаче, че плановете им няма да се получат и предстои промяната. Така че най-вероятно ще се видим на улицата още есента.