Предстои ни бъдещето

ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ПРОТЕСТИТЕ 

EДНА ГОДИНА ОТ ЖИВОТА НИ

Живко Желязков, студент,  Дънди, Шотландия

Студенти в Дънди, Шотландия изразяват своята подкрепа за участващите в ДАНСwithme протестите в България:

Студенти в Дънди,Шотландия изразяват своята подкрепа за участващите в ДАНСwithme протестите в България

Какво символизира за Вас 14 юни 2013?

 

Точката на кипене. Често чувам, че 14 юни 2013г. е било напълно неочаквано събитие, но това съвсем не е така. Дълго време гражданското общество беше в режим на очакване нещо да се случи. Напрежението започна да се покачва с протестите за Закона за горите и другите екологични протести, които също събираха много хора на Орлов мост през лятото на 2012г. Важно е енергията генерирана през последните няколко години да не загуби, а да стимулира истинска промяна в България и българското общество.

 

Къде бяхме преди една година?

Преди една година лично аз бях пред Министерски съвет, за да протестирам срещу назначението на Делян Пеевски в ДАНС. Както повечето хора тогава, и аз смятах, че това правителство няма как да издържи дълго време, но е ето, че мина цяла една година: една година безвремие. В няколко биографии съм чел, а и от семейни истории знам, че след 9-ти септември 1944г. много хора също са смятали, че новото управление няма как да издържи дълго. Дали защото са се самозалъгвали, дали защото наистина са го вярвали, няма голямо значение. Важно е да направим изводите за себе си и да не мълчим.

 

Каква промяна донесоха протестите според Вас? 

Трудно е да се отговори на този въпрос, защото протестите донесоха много промени. От една страна –  много положителни промени: повече хора се интересуват активно от случващото се в държавата и политиката, повече хора знаят точните механизми, чрез които може да се въздейства, същите тези хора се познават и образуват групи на въздействие и т.н. От друга страна има и доста негативни промени, като това, че много енергия беше загубена с надеждата, че България се е променила и е станала една идея по-демократична. Самият факт, обаче, че активните хора вече осъзнават, че това все още не е така, е положителен, защото значи, че рано или късно ще се появи и решение.

 

Къде сме сега?

В безвремието. Докато гледаме случващото се между ДПС и БСП, няма как да не отбележим чудесните актьорски способности на много от участващите. Това, което дава надежда, обаче, е че въпреки едната година протести и обезкуражаване от много неща, има доста хора, които са активни и работят целенасочено за промяна на средата. Тези хора вече не бягат от гражданския живот, важно е да не бягат и от политиката.

 

Какво предстои?

Предстои бъдещето, каквото и да е то. Може да не зависи от нас, теб или мен изцяло, но със сигурност разбрахме, че дори и най-малкото действие може да има ефект. Дори и една снимка от далечна страна в подкрепа на протестите и окупацията може да даде сила на хората на място. Дори и едно заявление по Закона за достъп до обществена информация може да даде доста интересни данни, като например колко полицаи са използвани при охраната на Народното събрание на 12 ноември 2013г. (повече тук). Важно е всеки да разбере с какви конкретни действия той/тя може да мотивира промяната, която всички така желаем, или да мотивира дори и най-близките си приятели да излязат и да упражнят правото си на глас.