Новият роман на Гарт Грийнуел: “Това, което ти принадлежи”

“Queer people have to fight for their lives everywhere in the world.”

12657871_10153471161943576_4628178729081197316_o

“Това, което ти принадлежи”, роман от Гарт Грийнуел.


Книгата на Гарт Гринуел “Това, което ти принадлежи” излезе на американския пазар на 19-ти януари и за по-малко от две седмици новината за нея обиколи страниците на най-популярните издания като The New York Times Book Review, The New Yorker, The Guardian и VICE. За широката българска публика името на Гарт Гринуел вероятно не е много популярно, но сме сигурни, че това няма да продължи дълго. Гарт е един от най-големите поддръжници на българската литература, доказателство за което е и последният му роман. Неговото действие се развива в България.

Помним Гарт с литературното му ревю за романа “Физика на тъгата” от Георги Господинов, което беше публикувано в The New Yorker миналата година. Гарт е споделял неведнъж свои мисли за световното значение на българската литература и участва периодично в летните творчески семинари на фестивала “СтолицаЛитература”, организиран от Фондация “Елизабет Костова” в София и Созопол.

В София Гарт живее в периода между 2009-2013 г. и преподава английски език в Американския колеж. Романът му разказва за несподелената любов между един американски учител и жиголото Митко. Книгата успява да опише по един поразително красив начин не толкова красиви действителности: първата среща на героите в мръсните тоалетни под НДК; копнежа на младия Митко да намери живот извън бездомието и наркотиците, но и неспособността му да направи това; отхвърлянето на главния герой от баща му, още когато той е малко момче, след като осъзнава, че е гей.

Представяме ви част от интервюто, което Изидора Анжел направи с писателя (прочетете оригиналното интервю на английски тук), непосредствено преди книгата да излезе на американския пазар.

Има един епизод в книгата, който представя много силна метафора. В него разказвачът и Митко са във Варна, а Митко храни чайките с трохи. По същия начин той се отнася и с чувствата на главния герой – хвърля му само трохи…

Garth Greenwell Anelia Barenska

“Това, което ти принадлежи”. Илюстратор: Анелия Баренска

Действието на романа се развива изцяло в България – предимно в София, но и във Варна. С какво успя да привлече България един американски писател?

Всичко стана съвсем случайно. Истинският избор се случи няколко години по-рано, когато реших да прекъсна доктурантурата си в Америка и да поработя някъде в чужбина като учител за известно време. Винаги съм мечтал за живот в чужбина и това беше добра възможност. Трябваше да избера между това да преподавам в училище в Швейцария и Американския колеж в София. Направих кратко проучване и останах впечатлен от историята на колежа – вече знаех, че това е мястото за мен. Рискувах и така останах няколко години в София, през които създадох много трайни връзки и приятелства, които винаги ще ме връщат към България.

 

Няма да е преувеличено, ако кажа, че ти си национално съкровище за България. Статията ти за книгата “Физика на тъгата” на Георги Господинов беше публикувана в The New Yorker, нещо, което далеч не се случва всеки ден. Освен това си подкрепял многократно българската литература и нейните автори.

Благодаря ти! Това е много мило от твоя страна. Привилегията беше изцяло моя – да пиша за брилянтната книга на Георги Господинов, която достигна до  американската публика благодарение на превода на Анжела Родел. Смятам, че в момента в България има много талантливи млади писатели и бих направил всичко, което мога, за да подпомогна развитието на литературната сцена – в страната ви и извън нея.

 

Фактът, че говориш толкова добре български със сигурност е от значение за това да се чувстваш близък до България.

Мисля, те това е най-красивият език на света, със сигурност – най-красивият от езиците, които знам. Работих усилено над това да го науча и съм щастлив, че успях. Това ми позволи да се сближа с повече хора в България и ми даде по-голям достъп до вашата литература.

В книгата ти един от героите казва, българският език не е език, който някой би си направил трудна да научи… освен, ако той самият не е българин. Не се бях замисляла за това преди, но като че ли е вярно

Искаше ми се да не е така. Разбира се, че има чужденци, които говорят чудесен български и пример за това е Анжела Родел. Но езикът е труден и е лесно да загубиш кураж. Почти всичките ми американски колеги в Колежа се задоволиха само с това да научат “здрасти” и “как си”, но аз се влюбих в него и се радвам, че проявих упоритост.

 

Книгата ти представя историите на двама герои – разказвачът, който остава без име, и Митко, който е жиголо. Любопитно е, че двамата разговарят помежду си само на български и ти като писател си запазил тази живост и мелодичност на езика чрез думи, които се прокрадват в текста. Думи като “мръсен”, “гадно” или “чакай, чакай, чакай”. Естествено ли се случи това в процеса на писане? Беше ли от значение, че пишеше в България?

Разбира се, това беше много важно. Мястото е ключов елемент в сюжета на книгата и в процеса на писане за мен самия. Преди да се преместя в България никога не бях писал художествена проза, имах опит единствено с поезия. Възможността да живея и работя в друг език явно е отключила този писателски порив у мен, така си мисля.

В началото на романа разказвачът не говори езика и разговорите му с Митко са силно ограничени, а това е важно, защото разказвачът е писател и има специален усет към езика. Той го използва като защитно средство и фактът, че е лишен от тази словесна “броня”, се отразява на отношенията му с Митко.

Надявам се, че книгата успява да придаде звучността на българския език и това – той да съжителства заедно с английския беше важно за мен от естетическа гледна точка, дори по отношение на това как ще изглежда изречението.

 

Връзката между Митко и разказвача е изключително сложна и специфична. Митко се появява единствено когато не успява да се справи с живота на улицата и има нужда от пари или подслон. Разказвачът си дава сметка за това и се старае да извлече максималното от ситуацията, но рядко успява, тъй като Митко винаги изглежда недостижим – все едно е някъде другаде.

Точно така. Те живеят с различни разбирания за техните взаимоотношения. Ясно е, че връзката им е ограничена, а може би и предрешена още от самия начин, по който започва. Но това, което наистина искам да проуча в книгата, са моментите, в които техните чувства успяват да преодолеят тези граници или поне се опитват. Има няколко такива епизода, в които те се свързват по наистина човешки начин, напук на всички препятствия. Разказвачът се чувства много  измамен в надеждите си да установи близост с Митко особено когато си дава сметка, че онова, което изпитва към него е любов – по-силна от всяко чувство, което е познавал до момента.

 

С книгата си ти поставяш много важни въпроси за гей общността в България. До голяма степен това продължава да бъде тема табу и тези хора са потискани от обществото. Какво мислиш по въпроса?

Често гей хората прикриват своите интимни връзки от семействата си – видях това и в България. Мисля, че все пак ситуацията се променя към по-добро, макар и бавно.

За мен като гей дете, което израстна в Кентъки, беше много важен достъпът до книги. Въпреки че всичко около мен крещеше, че животът ми е “погрешен” и лишен от смисъл, в крайна сметка успях да открия истории, които разказваха и други истини. Книгите на Едмънд Уайт “Историята на едно момче” и “Стаята на Джовани” на Джеймс Боудуин, например, бяха не просто съдбоносни за моя професионален път като писател, но и за много от житейските ми избори в личен план. Не мисля, че бих оцелял без тях.

Давал съм тези книги на моите ученици в колежа, но много от българските младежи нямат достъп до подобна литература. Когато “Това, което ти принадлежи” излезе на българския пазар ще бъде налична само в няколко книжарници. Най-голямата ми надежда за книгата е, че ще успее да се включи в дебата за правата на ЛГТБ общността в България и да подтикне и други хора да споделят своите истории.

 

Уловил си много добре и друго – мечтата на българите по далечната и перфектна Америка. Тази мечта обаче остава недостъпна за Митко. Какво би помислил той, ако се озове там?

Смятам, че Америка предоставя по-широки хоризонти на ЛГТБ хората. През 2015 г. Върховният съд в Щатите взе историческо решение, с което разреши гей браковете във всички американски щати. Това е един прост пример, който ти позволява да се чувстваш като пълноценен гражданин на обществото, в което живееш. Разбира се, не всичко е прекрасно – на тази общност взе още й предстои да извоюва множество малки и големи битки, но е вярно, че хората трябва да имат равни права да се борят за личното си щастие и спокойствие, независимо в коя точка на света се намират.

Припомняме ви част от участието на Гарт Гринуел в литературния фестивал “СтолицаЛитература” 2015 г.

Цялото интервю на английски език можете да прочетете тук.

“Това, което ти принадлежи” ще излезе на българския пазар тази есен  от издателство Black Flamingo в превод на Надежда Радулова. В момента книгата може да бъде закупена на английски език тук.

Изидора Анжел е родена в София. Тя работи като писател,  преводач и куратор в Чикаго. Книгата на Христо Карастоянов, “Една и съща нощ” ще излезе в неин превод на английски език през пролетта на 2017 г. от издателство Open LetterПреводът се подкрепя от Фондация “Елизабет Костова”.

Превод от английски език: Рая Раева.