Новият роман на Гарт Грийнуел: “Това, което ти принадлежи”

“Queer people have to fight for their lives everywhere in the world.”

“Това, което ти принадлежи”, роман от Гарт Грийнуел.

Книгата на Гарт Гринуел “Това, което ти принадлежи” излезе на американския пазар на 19-ти януари и за по-малко от две седмици новината за нея обиколи страниците на най-популярните издания като The New York Times Book Review, The New Yorker, The Guardian и VICE. За широката българска публика името на Гарт Гринуел вероятно не е много популярно, но сме сигурни, че това няма да продължи дълго. Гарт е един от най-големите поддръжници на българската литература, доказателство за което е и последният му роман. Неговото действие се развива в България.

Помним Гарт с литературното му ревю за романа “Физика на тъгата” от Георги Господинов, което беше публикувано в The New Yorker миналата година. Гарт е споделял неведнъж свои мисли за световното значение на българската литература и участва периодично в летните творчески семинари на фестивала “СтолицаЛитература”, организиран от Фондация “Елизабет Костова” в София и Созопол.

В София Гарт живее в периода между 2009-2013 г. и преподава английски език в Американския колеж. Романът му разказва за несподелената любов между един американски учител и жиголото Митко. Книгата успява да опише по един поразително красив начин не толкова красиви действителности: първата среща на героите в мръсните тоалетни под НДК; копнежа на младия Митко да намери живот извън бездомието и наркотиците, но и неспособността му да направи това; отхвърлянето на главния герой от баща му, още когато той е малко момче, след като осъзнава, че е гей.

Представяме ви част от интервюто, което Изидора Анжел направи с писателя (прочетете оригиналното интервю на английски тук), непосредствено преди книгата да излезе на американския пазар.

Има един епизод в книгата, който представя много силна метафора. В него разказвачът и Митко са във Варна, а Митко храни чайките с трохи. По същия начин той се отнася и с чувствата на главния герой – хвърля му само трохи…

“Това, което ти принадлежи”. Илюстратор: Анелия Баренска

Действието на романа се развива изцяло в България – предимно в София, но и във Варна. С какво успя да привлече България един американски писател?

Всичко стана съвсем случайно. Истинският избор се случи няколко години по-рано, когато реших да прекъсна доктурантурата си в Америка и да поработя някъде в чужбина като учител за известно време. Винаги съм мечтал за живот в чужбина и това беше добра възможност. Трябваше да избера между това да преподавам в училище в Швейцария и Американския колеж в София. Направих кратко проучване и останах впечатлен от историята на колежа – вече знаех, че това е мястото за мен. Рискувах и така останах няколко години в София, през които създадох много трайни връзки и приятелства, които винаги ще ме връщат към България.

Няма да е преувеличено, ако кажа, че ти си национално съкровище за България. Статията ти за книгата “Физика на тъгата” на Георги Господинов беше публикувана в The New Yorker, нещо, което далеч не се случва всеки ден. Освен това си подкрепял многократно българската литература и нейните автори.

Благодаря ти! Това е много мило от твоя страна. Привилегията беше изцяло моя – да пиша за брилянтната книга на Георги Господинов, която достигна до  американската публика благодарение на превода на Анжела Родел. Смятам, че в момента в България има много талантливи млади писатели и бих направил всичко, което мога, за да подпомогна развитието на литературната сцена – в страната ви и извън нея.

Фактът, че говориш толкова добре български със сигурност е от значение за това да се чувстваш близък до България.

Мисля, те това е най-красивият език на света, със сигурност – най-красивият от езиците, които знам. Работих усилено над това да го науча и съм щастлив, че успях. Това ми позволи да се сближа с повече хора в България и ми даде по-голям достъп до вашата литература.

В книгата ти един от героите казва, българският език не е език, който някой би си направил трудна да научи… освен, ако той самият не е българин. Не се бях замисляла за това преди, но като че ли е вярно. 

Искаше ми се да не е така. Разбира се, че има чужденци, които говорят чудесен български и пример за това е Анжела Родел. Но езикът е труден и е лесно да загубиш кураж. Почти всичките ми американски колеги в Колежа се задоволиха само с това да научат “здрасти” и “как си”, но аз се влюбих в него и се радвам, че проявих упоритост.

Книгата ти представя историите на двама герои – разказвачът, който остава без име, и Митко, който е жиголо. Любопитно е, че двамата разговарят помежду си само на български и ти като писател си запазил тази живост и мелодичност на езика чрез думи, които се прокрадват в текста. Думи като “мръсен”, “гадно” или “чакай, чакай, чакай”. Естествено ли се случи това в процеса на писане? Беше ли от значение, че пишеше в България?

Разбира се, това беше много важно. Мястото е ключов елемент в сюжета на книгата и в процеса на писане за мен самия. Преди да се преместя в България никога не бях писал художествена проза, имах опит единствено с поезия. Възможността да живея и работя в друг език явно е отключила този писателски порив у мен, така си мисля.

В началото на романа разказвачът не говори езика и разговорите му с Митко са силно ограничени, а това е важно, защото разказвачът е писател и има специален усет към езика. Той го използва като защитно средство и фактът, че е лишен от тази словесна “броня”, се отразява на отношенията му с Митко.

Надявам се, че книгата успява да придаде звучността на българския език и това – той да съжителства заедно с английския беше важно за мен от естетическа гледна точка, дори по отношение на това как ще изглежда изречението.

Връзката между Митко и разказвача е изключително сложна и специфична. Митко се появява единствено когато не успява да се справи с живота на улицата и има нужда от пари или подслон. Разказвачът си дава сметка за това и се старае да извлече максималното от ситуацията, но рядко успява, тъй като Митко винаги изглежда недостижим – все едно е някъде другаде.

Точно така. Те живеят с различни разбирания за техните взаимоотношения. Ясно е, че връзката им е ограничена, а може би и предрешена още от самия начин, по който започва. Но това, което наистина искам да проуча в книгата, са моментите, в които техните чувства успяват да преодолеят тези граници или поне се опитват. Има няколко такива епизода, в които те се свързват по наистина човешки начин, напук на всички препятствия. Разказвачът се чувства много  измамен в надеждите си да установи близост с Митко особено когато си дава сметка, че онова, което изпитва към него е любов – по-силна от всяко чувство, което е познавал до момента.

С книгата си ти поставяш много важни въпроси за гей общността в България. До голяма степен това продължава да бъде тема табу и тези хора са потискани от обществото. Какво мислиш по въпроса?

Често гей хората прикриват своите интимни връзки от семействата си – видях това и в България. Мисля, че все пак ситуацията се променя към по-добро, макар и бавно.

За мен като гей дете, което израстна в Кентъки, беше много важен достъпът до книги. Въпреки че всичко около мен крещеше, че животът ми е “погрешен” и лишен от смисъл, в крайна сметка успях да открия истории, които разказваха и други истини. Книгите на Едмънд Уайт “Историята на едно момче” и “Стаята на Джовани” на Джеймс Боудуин, например, бяха не просто съдбоносни за моя професионален път като писател, но и за много от житейските ми избори в личен план. Не мисля, че бих оцелял без тях.

Давал съм тези книги на моите ученици в колежа, но много от българските младежи нямат достъп до подобна литература. Когато “Това, което ти принадлежи” излезе на българския пазар ще бъде налична само в няколко книжарници. Най-голямата ми надежда за книгата е, че ще успее да се включи в дебата за правата на ЛГТБ общността в България и да подтикне и други хора да споделят своите истории.

Уловил си много добре и друго – мечтата на българите по далечната и перфектна Америка. Тази мечта обаче остава недостъпна за Митко. Какво би помислил той, ако се озове там?

Смятам, че Америка предоставя по-широки хоризонти на ЛГТБ хората. През 2015 г. Върховният съд в Щатите взе историческо решение, с което разреши гей браковете във всички американски щати. Това е един прост пример, който ти позволява да се чувстваш като пълноценен гражданин на обществото, в което живееш. Разбира се, не всичко е прекрасно – на тази общност взе още й предстои да извоюва множество малки и големи битки, но е вярно, че хората трябва да имат равни права да се борят за личното си щастие и спокойствие, независимо в коя точка на света се намират.

Припомняме ви част от участието на Гарт Гринуел в литературния фестивал “СтолицаЛитература” 2015 г.

Цялото интервю на английски език можете да прочетете тук.

“Това, което ти принадлежи” ще излезе на българския пазар тази есен  от издателство Black Flamingo в превод на Надежда Радулова. В момента книгата може да бъде закупена на английски език тук.

Изидора Анжел е родена в София. Тя работи като писател,  преводач и куратор в Чикаго. Книгата на Христо Карастоянов, “Една и съща нощ” ще излезе в неин превод на английски език през пролетта на 2017 г. от издателство Open Letter. Преводът се подкрепя от Фондация “Елизабет Костова”.

Превод от английски език: Рая Раева.