Преобразяващият фестивал Transfiguration в с. Долен

“Наистина се трансфигурирахме. Сега не знам как ще се върна на работа, пред монитора”,

казва на сбогуване млад мъж, дошъл за музикалния фестивал в родопското село Долен. Спалните чували се прибират, гостите по селските къщи или тези на гората хапват последната си салата с домашно сирене и зеленчуци. Пълните за кратко къщи се изпразват. Transfiguration траеше три дни и преобрази селото в град, привличайки стотици хора (според някои около хиляда), канейки алтернативни и етно групи и провеждайки работилници за тъкане, ситопечат, нови музикални инструменти, фотография. И най-вече – работилници на занаята да се живее. Мястото е недалеч от село Сатовча и Ковачевица, в нашумялата с други неща община Гърмен. Фестивалът, напротив, не беше шумен, той беше музикален.

Dolen_Димитър Караниколов_Photo by Dimitar Karanikolov (1)

С. Долен. Снимка: Димитър Караджов

Чудаци

Битува определение за един тип хора като за „чудати”. Поне преди момента, в който идеите им още не са реализирани. Веселин Митев е човекът, взел и доизградил къща в селото (множество от къщите в което умират като стари птици, кацнали по баирите). Той, музикант от „Исихия” и Кайно Йесно Слонце, както и дърводелец, дава идеята за зрелищната сцена, пуснала корени завинаги във въображението публиката на фестивала  – подобно дървото, около което е изградена. Друг подобен на Веселин човек (и според хората от селото) е Цветан Хаджийски, организатор на фестивала, а освен него има и много хора, поддръжници на идеята за „преображение”.

Хората тук, присъединили се за малко към няколкостотинте жители на селото, не са случайни и можем да ги наречем мечтатели. Старият сюжет за конструирането на утопия се генерира отново, но с ясното съзнание, че тази утопия ще трае за кратко. Докато дивите ни плажове биват заплашени от циментовата вълна и българските села се обезлюдяват, шепа хора построяват сцена от дърво и камък, за да умножат броя си на тази основа и да се превърнат в заселници на една мечта. Като приказка, макар и с край.

Grupata Baba Zula v Dolen_photo - Transfiguration festival (1)

Снимка: Transfiguration

Селото

Селото се смята за архитектурен и исторически резерват, се превръща и в нещо като музикален такъв. Тук взимат участие турската група Баба Зула, както и митичната (възкръснала за събитието) група Исихия, Кайно Йесно Слонце, Ирфан, унгарската The Moon and The Nightspirit гръцката Villagers of Ioanina City и др. По време на фестивала автентичните народни песни не са изтласкани назад, преди изявите на всички групи излиза местната фолклорна женска формация, основана през 1950 г.  Местните хора, имащи за занаят най-вече (или единствено) тютюна и каменоломните в района, посрещат гости и имат възможност да се докоснат до това нещастно недоносче у нас – селският туризъм. Красивите просторни къщи (преди около двеста години селото е процъфтявало и тук са живеели множество заможни търговци) оживят, чардаците светват от човешко  присъствие. Къщите в Долен, с техните тиклени покриви, са отделна глава от историята на възрожденската къща. Строени са от богати българи със самочувствие, търговци, изкупуващи вълна от целия регион, чиито наследници сега са се разпръснати – навсякъде другаде, но не и в Долен. Селото е приютява много архитектурни стилове и според архитектите всички те в един контекст и подчинени на една духовна и битова ситуация се превръщат в единен стил – този на Долен. Сега тази историческа гордост се излющва, както се излющват изготвените закони за съхраняването й.

scenata v proces na izgrajdane_Dolen (1)

Снимка: Transfiguration

Сцената

Тя е отделна глава в историята на фестивала – амфитеатрална и красива, подобаваща на една красива идея. За построяването й е имало много доброволци, както и консултация с архитекти. Архитекти стоят и в основата на доброволческата идея за проучване на архитектурата на селото, организиране на стажове за млади архитекти,  изграждане на карта на къщите-културни паметници. Защото, нищо че селото е архитектурен резерват, такава карта досега не е била изготвяна…

photo - trans festival _scenata v dnite na festivala

Снимка: Transfiguration

Местните

Възрастните хора се усмихват на снимащите ги смартфони и правят планове за евентуалното издание догодина – нещо, на което всички искрено се надяват. Жителите пеят вечер по пейките, в щастлива мимикрия на случващото се наоколо. А пришълците, дошли да погълнат малко чист въздух и музика, се наспиват както трябва от много време насам в прохладните селски къщи или в палатките в сформирания за тях лагер.

Ще каже човек, че сме щастливи хора в щастлива държава. Всички тези весели и добри хора, които все по-малко срещаме в ежедневието си, сякаш са се изсипали тук накуп. Проветряват се. После си заминават, а организаторите остават да изчисляват какво са спечелили и какво са загубили от фестивала. Съмишленици, явно това наистина ни липсва. И чист въздух. И простор.

За повече информация посети сайта на Transfiguration тук.