Тълпата днес: Част ли сме от нея?

 Снимка: Николай Николов  www.blindspot.bg

Снимка: Николай Николов www.blindspot.bg

Живеем в ерата на информацията, ерата на индивидуализма и на собственото мнение. Дали? На всеки човек му допада идеята да бъде експерт, да дава становище по разнородни теми, да бъде запознат с последните новини и тенденции. Интернет и в частност социалните мрежи дават възможност на всеки да изгради своя индивидуален профил онлайн и като част от това да сподели публично мнението си.

Критики по отношение на присъствието и поведението в социалните мрежи се срещат непрекъснато, но предимно свързани с насърчаването на култура на индивидуализъм и нарцисизъм. С тази статия аз искам да дам една друга гледна точка – проблемът не е в създаването на индивидуалисти, проблемът е в създаването на тълпи.

Какво значи тълпа?

Още през 1895 г. Густав Льобон разглежда термина „тълпа” от психологическа гледна точка в книгата си „Психология на тълпите”. Психологическата тълпа e временен конструкт, съставен от сплотени за миг елементи, точно както и клетките на едно живо тяло чрез съединяването си образуват нов организъм. Неговите характерни черти силно се различават от тези, които притежава всяка една от същите клетки. Накратко Льобон твърди, че станал част от тълпата, човек губи собствената си индивидуалност за сметка на общата индивидуалност на тълпата. А с какво се характеризира тя? Неспособност и нежелание за разсъждение, липса на мнение и на критичност, хиперболизиране, импулсивност.

Следователно всяко чувство, действие или мнение стават силно заразителни. От дълбоко състрадание, до жестока безчовечност.

Представихте ли си тълпите от Средновековието? Къде е връзката с настоящето?

Ние живеем във време на своеобразна революция – дигитализация, глобализация, невиждан досега прираст на човечество, преместване на цели народи в нови географски и културни зони. Промените в света около нас следват експоненциални темпове, което затруднява предвидимостта дори в близко бъдеще.

Като хора, част от едно модерно и отворено общество с буквално неограничен достъп до информация, от нас се очаква да имаме мнение по всякакви теми: Европейски съюз, глобална финансова криза, интеграция и навлизане на бежанци в Европа, ислямска държава, вътрешна политика за здравеопазване и образование, култура на хранене, права на животните. Всички тези теми са от значение и се акцентират в ежедневието от медиите, но може ли всеки от нас да е достатъчно информиран, за да има мнение?

В желанието си да изразят някакво убеждение, хората често възприемат това, което е най-силно застъпено сред тяхната социална среда. Колко често ви се е случвало да отворите Facebook и да откриете, че голяма част от приятелите ви споделят едни и същи статии, съгласяват се с едно и също публично мнение, критикуват по един и същи начин актуалните въпроси? Често, изложен вече на общото мнение, човек вече не изпитва необходимост да създава и защитава свое собствено такова.  Това обяснява и лекотата, с която някои възгледи, безумни и неаргументирани, се налагат като всеобщи.

Опасността тук не се крие в изразяването на мнение, опасността идва от това, че човекът в тълпата става подвластен на внушения и увличане. Посоката остава под въпрос. Събитията лесно се подлагат на деформация. Думи с неясен и субективен смисъл са в състояние да пробудят внезапни и неосмислени действия.

Според психолога от университета Корнел (Cornell University)  Дейвид Дънинг влиянието на интернет и социалните медии не се изразява само в това да намалява невежеството сред хората. Напротив, до голяма степен то го поражда. Въпреки че достъпът до информация ни позволява да добием експертиза и да повишим грамотността си всестранно, той може да затвърди невежеството и незнанието ни, когато бъдем подведени да станем част от немислещите, част от тълпата.

Нека следващия път, когато изразяваме мнение по сериозни проблеми на съвремието ни, първо да се замислим. Да се замислим преди да отсъдим, преди да приемем крайно становище, преди да споделим мнение, просто защото то изглежда да е най-разпространено.

Диана Найденова е завършила магистратура Finance & Private Equity в London School of Economics. В момента е председател на Обединени Идеи за България – организация, която насърчава социалната ангажираност и реализирането на граждански проекти.