След свободата: Стефан Гончаров

Стефан Гончаров е роден 1996 г. в София. Учи в 18 СОУ „Уилям Гладстон“. Има публикации в електронните издания “Public Republic”, „Литературен клуб” и „Кръстопът”. Поддържа блог за поезия.

Ива. Снимка: Александър Станишев

храна

хапя езика ти
като животно във фризера
помирисало кръв
заклещено
между ребрата
на единствения си дом

***

думите ни
често забравят
дупките
по телата на птиците

летят на място

***

телата скърцат
и си мълчат
чакат да заживеем
с една ръка
на гърлото
и една
между краката

не дишам (а януари ме сочи и се смее на спокойствието)

сянката ми
се пръсна
като балон
и покри пода
с тъмнина

само убийци

затворих прозореца
само за да ти помогна
да се качиш
до мен

гора

светлината тук
е като ръждясала ножица
реже накриво
и цапа хартията

амнезия

забравям дните в които
дори циментът крещи
а ти стоиш
с гръб към мен
и слушаш

***

котката изчезва
в тъмните ъгли на стаята
като ръцете
които плъзгам
по тялото ти
някой ден ще се изгуби
като мен

срещнахме се на улицата
като линейката и червения светофар

ръцете ни лежат
треперят
и чакат

напосоки

вляво –
деца тичат към морето
за да прегърнат удавниците
(заедно ще потънат
и водата ще потъмнее)
вдясно –
изтощени туристи
се опитват да запалят
огън
в гората
(успяват)
падам назад
и затварям очи
вечер:
вятърът разнася
миризмата на мръсотия
и горящи тела

***

всяка пейка
върху която
съм плакал за теб
вече гние