След свободата: Стефан Гончаров Стефан ГончаровFebruary 4, 2015696 views Стефан Гончаров е роден 1996 г. в София. Учи в 18 СОУ „Уилям Гладстон“. Има публикации в електронните издания “Public Republic”, „Литературен клуб” и „Кръстопът”. Поддържа блог за поезия. Ива. Снимка: Александър Станишев храна хапя езика ти като животно във фризера помирисало кръв заклещено между ребрата на единствения си дом *** думите ни често забравят дупките по телата на птиците летят на място *** телата скърцат и си мълчат чакат да заживеем с една ръка на гърлото и една между краката не дишам (а януари ме сочи и се смее на спокойствието) сянката ми се пръсна като балон и покри пода с тъмнина само убийци затворих прозореца само за да ти помогна да се качиш до мен гора светлината тук е като ръждясала ножица реже накриво и цапа хартията амнезия забравям дните в които дори циментът крещи а ти стоиш с гръб към мен и слушаш *** котката изчезва в тъмните ъгли на стаята като ръцете които плъзгам по тялото ти някой ден ще се изгуби като мен срещнахме се на улицата като линейката и червения светофар ръцете ни лежат треперят и чакат напосоки вляво – деца тичат към морето за да прегърнат удавниците (заедно ще потънат и водата ще потъмнее) вдясно – изтощени туристи се опитват да запалят огън в гората (успяват) падам назад и затварям очи вечер: вятърът разнася миризмата на мръсотия и горящи тела *** всяка пейка върху която съм плакал за теб вече гние Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest