След свободата: Валери Валериев

Валери Валериев (1984) е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“ и работи като адвокат. Публикувал е в периодични издания („Литературен вестник“, „НО Поезия“, Литературен клуб). През 2004 г. печели конкурс за поезия „Никола Вапцаров“, а през 2006 – конкурс за кратък разказ на сп. „Алтера“. До края на 2014 г. ще публикува стихосбирката „Факти“, издание на „Литературен вестник“.

Снимка: Гергана Динева

нощем

училищният двор е пълен с момичета

вдигат тежести, тренират на успоредка
каква работа имам аз край оградата?
не се бия, не съм извратен,
познавам бащите ви,
лепя некролози

мир

ако дете удари друго дете
в училищния двор,
какво трябва татковците
да направят,
за да решат възникналия спо

топката се пука с шило
индианците потъват в реката
ще зараснат пак накриво
черепите във главата

покажи ми, тате, кои цветя
са полските кринове,
за да им накъсаме стеблата

грешки

забравихме роднина милионер в сауната,
звучен смях в кутия, светия в гроба,
после да изкъпем децата, да спрем фурната,
да пуснем тото, да си платим глобата
да празнуваме рождения ми ден
две години поред, вкусна торта, операция на корем,
напращели от радост щастие и спортна злоба
червата задръстени с бисери от най-висока проба
маймуната намира решение на всеки проблем,
а на нас нищо няма да ни се размине
неизбежното настъпва като линейка сред тълпата
семейна разходка с колата до „Ал. Невски“ и други руини
камък върху камък, колективна промоция
съвсем забравихме за какво ни е нужна полиция

да пази частта от мен и теб, която стърчи и се подпира на масата

«Умоляваме родителите на Галина да се явят на касата»

лятна градина

под масата пълзи пребито псе
в гърдите му напират думи,
не може да ги изрече

апетитът намалява в жегите
дамите разкопчават колани и рокли
господата паркират алфи и цъкат с омеги

поръчки за шербет – сладкарката е притеснена
всяка година стотици младежи
губят мечтата да си прилапат члена

чашите ще се измият от дъждовното небе
спокойно. червеят е нещо просто,
но също може да се оплете

врагове се целуват под дъгата без страх
едно е чувството да караш бавно зад ТИР-ове,
съвсем друго – по магистралата срещу тях

обикновено

обичам
завинаги

съпругата в командировка

на дъното на тенджерата
златна халка

министерски съвет

подлезът мирише
на розово масло

за химна

да махнем текста,
да оставим мелодията

абсолютната власт

струва колкото да си
пешеходец на пешеходна пътека

second hand

на мач на Ливърпул
с фланелка на ЦСКА

класно

спрежение на глагола „не струвам“
в сегашно и бъдеще време