След свободата: Теодора Тотева Теодора ТотеваMarch 18, 2015453 views Теодора Тотева е студент, IV-и курс специалност “Журналистика” в Софийския университет. Работила е в сп. “Черно и Бяло”, вестник “24 часа”, а в момента е организатор на литературен клуб “Благодатният четвъртък”. Публикуван в общ сборник от “Курса по творческо писане, проведен от авторите на Сиела”. Малко по-късно излиза и дебютната ѝ книга “Голи стихове”, също “Сиела”. Слънцето идва. Снимка: Иво Цолов Сладко от слънце Слънцето залязва в чаша с вода, Като кайсия на дъното. Като опит от него да се направи сладко. То се стича по хоризонта и е пръснат жълтък, Оранжевата му плът раздира небесното си тяло. Виждам профила на нощта. Дядо надига чашата и изпива слънцето. Сега знам къде е залязло. Кламери „Не помня откога не съм си махал кавичките!”: викаше след тебе навикът. А тленността – проклетницата ги закрепяше за мисълта. Детско През твоите очи съм сянка от ириса до вътрешното аз. Преплувам през противоречиви и преглъщани сълзи и застивам в кафявото топло око. Свита на детско кълбо. Потъвам в очи, потъвам в очите ти и постепенно и бавно откривам как аз съм птиче във детско гнездо. По дължината на лалетата Усмихвам се по дължината на лалетата и виждам минувачите с чадъри. Топят се бавно като спомени, във локвите потъват на ума ми. И отминавам всеки всеки жест и всяка празна улица, и се опитвам да се влюбя. Потъвам в дължината на лалетата, Сама, объркана и луда. Лакомия – Въздухът е! – Дишам… А кръговете ти са съвършенство от страха? При мене няма обич, аз не съм. Реалността ми е изкривена врата, през която не влизам. Не се промушвам дори през плътта, а само през ключалката се облизвам. Невероятно, ъглите ми са кръгли днес, а кръговете остри. Какво ли е направил с мен квадрата? Формичка. Една единствена и правоъгълна и гладка, по триъгълници стъпвала, Непонятна, кратка в дъх издишана и сътворена. Без точки,с малко запетаи и една отметка. Какво да разбера: Квадратите живели без ъгли, а хората си нямали страни! Обърнал ми е формата по принцип, Извадил ме е от портрета, От рамката и от шаблона. Обърнал ме е на обратно. Със вътрешността наопаки. и дишам, какво да видя! Неочаквам: сърцето ми е малка птица, сгушила се под крило, трепери и трепери със всяка глътка въздух диша, не е от знатно потекло, а просто птица, която обича висини. А в птицата сърце, и то тупни О, Господи- Сърцата ми са две! Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest