След свободата: Теодора Тотева

Теодора Тотева  е студент, IV-и курс специалност  “Журналистика” в Софийския университет.  Работила е в  сп. “Черно и Бяло”, вестник  “24 часа”, а в момента е организатор на литературен клуб “Благодатният четвъртък”. Публикуван в общ сборник от “Курса по творческо писане, проведен от авторите на Сиела”. Малко по-късно излиза и дебютната ѝ книга “Голи стихове”, също “Сиела”.

Слънцето идва. Снимка: Иво Цолов

Сладко от слънце

Слънцето залязва в чаша с вода,
Като кайсия на дъното.
Като опит от него да се направи сладко.
То се стича по хоризонта и е пръснат жълтък,
Оранжевата му плът раздира небесното си тяло.
Виждам профила на нощта.
Дядо надига чашата и изпива слънцето.
Сега знам къде е залязло.

Кламери

„Не помня откога не съм си махал кавичките!”:
викаше след тебе навикът.
А тленността – проклетницата
ги закрепяше за мисълта.

Детско

През твоите очи съм сянка
от ириса до вътрешното аз.
Преплувам през противоречиви и преглъщани сълзи
и застивам в кафявото топло око.
Свита на детско кълбо.
Потъвам в очи,
потъвам в очите ти
и постепенно и бавно откривам
как аз съм птиче във детско гнездо.

По дължината на лалетата

Усмихвам се по дължината на лалетата
и виждам минувачите с чадъри.
Топят се бавно като спомени,
във локвите потъват на ума ми.
И отминавам всеки всеки жест
и всяка празна улица,
и се опитвам да се влюбя.
Потъвам в дължината на лалетата,
Сама, объркана и луда.

Лакомия

– Въздухът е!
– Дишам…

А кръговете ти са съвършенство от страха?
При мене няма обич, аз не съм.
Реалността ми е изкривена врата,
през която не влизам.
Не се промушвам дори през плътта,
а само през ключалката се облизвам.

Невероятно,

ъглите ми са кръгли днес,
а кръговете остри.
Какво ли е направил с мен квадрата?

Формичка.
Една единствена и правоъгълна
и гладка, по триъгълници стъпвала,
Непонятна, кратка в дъх издишана
и сътворена.

Без точки,с малко запетаи и една отметка.
Какво да разбера:
Квадратите живели без ъгли,
а хората си нямали страни!

Обърнал ми е формата по принцип,
Извадил ме е от портрета,
От рамката и от шаблона.
Обърнал ме е на обратно.
Със вътрешността наопаки.

и дишам,
какво да видя!
Неочаквам:
сърцето ми е малка птица,
сгушила се под крило,
трепери и трепери със  всяка глътка въздух

диша,
не е от знатно потекло,
а просто птица,
която обича висини.
А в птицата сърце, и то тупни

О, Господи-
Сърцата ми са две!