След свободата: Maнол Глишев

Манол Глишев (София, 1983) е поет и преводач. Публикувал в „Литературен вестник”, „КапиталLight”, “Public Republic”, “LiterNet”, “Provo”, сп. „Море” и сп. „Ариергард”. Поддържа блога „Луд на шарено се радва”. Автор на стихосбирката „Машина от думи” („Жанет 45”, 2014). Подготвя за издаване нова стихосбирка и преводи на староанглийска епическа поезия. Предложените тук стихове са от новата му книга.

Снимка: Николай Николов

Невидим университет

какво прави софийския с хората
съученикът ми беше висок странен тип
(имах другар добър другар
не кашляше никак но пиеше здраво)
четеше най-страхотната фантастика
и той ме светна за любимите ми автори
научи ме на симънс кийтс зелазни
на метъл много метъл звук железен
той падаше си май по сасанидите
и мисля че приличаше на шахиншах
брадат и дългокос и жълтолик
и остронос и влюбен във коняка
направо бледа гибел за ромеите
обаче стана доктор по история
и чувам че е пуснал той тумбак
(шкембенце весело о да това разбирам
горещо одобрявам аз шкембенцата
та те са знак на радост от живота
ала печалният тумбак преподавателски
е нещо друго стари мой приятелю)
та ние бяхме рицари от гондор
за бога яздили сме дни наред към камелот
пътували сме с кораби до нарния
ваканциите карахме във амбър
какво прави софийския с хората
та днес другарят ми от детство
е тъжен асистент насред пустинята

Детмолд

баща ми ми разказа че четял
за детмолд във затънтена вестфалия
градче където още тачат кайзера
не са разбрали че са почнали и свършили
две страшни за германия войни
княз липе все така живее в замъка
наоколо си има парк за ястреби
орли и други птици хералдически
театър няма има само опера
че от пиеси хрумват разни работи
и оперите май са само френски
едни такива весело любовни
а кант и гьоте хич не са мода
и те като пиеси са неправилни
часовникарите затварят точно в пет
и подчертано подминават кръчмата
където дебнат зли чудовища под масите
по вайнахт всички дъвчат кезекухе
приказват си за вурстове и фюрстове
поляк турист там би умрял от скука
защото бирата е хубава но скъпа
а дамите комай не са мечтателни
за спор и караница там не са и чували
и в разговор те питат колко ойро
изкарваш си за седмица със стихове
изобщо заключи баща ми в детмолд
е хладничко замръзват ти чорапите
в градчето сред затънтена вестфалия
царува безогледно послушание

До Сейма и Сената

баща ми толкова обича полша
че тя е все едно за него правена
понякога си викам де да можеше
поляците да го направят нещо крал
изгодно е защото кралят там
не върши нищо само меценатства
и тачи католическата църква
което би допаднало на стария
а пък и мойто няма да се губи
нали съм втори син без отговорности
цивилната си листа щях да харча
в италия по кръчми и музеи
(тук бих добавил римлянки и полякини
но ще се сърди годеницата на принца)
и всички да ме мислят просветен
начетен тип народен княз и хубав
юнак направо да се не нарадваш
така че моля сейма и сената
баща ми да направят крал на полша

Елегия за ирландския сетер

в бара си седяхме двама
мислехме неща големи
над шишето с черна бира
и си спомних

и разказах

как погребахме с баща ми
преди седем-осем зими
стария ни сетер патрик

кучето реши че вече
няма смисъл да живее
и си легна спря да става
спря храната да докосва
спря накрая и да диша
майка ми се поразплака
а баща ми каза

сине

дворът тук е много тесен
в парка ще е неприлично
пък и ще ни арестуват
от трамвая ще ни смъкнат
пък такси не ще ни вземе
страшен срам ще е да хвърлим
милото си старо куче
на боклука тъй че ставай
тръгваме пеша оттука
аз със мършата на рамо
ти с лопата във ръката
чак до другата ни къща
с почит в двора ще заровим
стария семеен сетер

беше истински ноември
със мъгла от дим и мляко
и из нея стар плешивец
мъкнеше във одеяло
мъртъв пес

червена лапа

весело на минувачи
леко махаше за сбогом
а отзад младеж подскача
със лопата във ръката
и си тананика бодро
песничка за шута йорик

бредбъри не е разказал
как подскачат стари дами
шествието щом премине
и намигне им учтиво

в нови орлеан когато
мине бавно катафалка
е любезно да походиш
две-три крачки подир нея
тук обаче се превземат
баби сякаш че безсмъртни
нямат усет за онези
малки жестове красиви
на съгласие със факта
че ще мрем един ден всички

стигаме с баща ми двора
на голямата ни къща
там на хълма до гората
спускаме с дълбока почит
тялото на песа верен
на земята
а пък тя е
стегната от студ ужасен
и със кирка се налага
да копаем гробна яма

всичките съседи зяпат
от прозорците на блока
как баща ми се сбогува
с милия ни сетер патрик
който бе прекрасно куче
научете се помислих
как човек изпраща с обич
даже и едно животно
към дома на прадедите

патрик беше пес грамаден
патрик лаеше красиво
патрик хапеше жестоко
патрик с мене е танцувал
във снега насред гората
пред едно момиче дето
не обичам да си спомням
патрик беше наш приятел
и подтичваше накриво
както тича всеки сетер

щом утъпкахме пръстта над
бедното добро животно
тръгнахме си пак надолу
със баща ми и тогава
той запали си цигара
не че искаше да пуши
а ей тъй да отбележи
с малък пламък в ден печален
че си е отишъл някой
който нещо означава

ти пък в бара ме дослуша
и разумно отбеляза
че ще пуснеш тази вечер
кучето си остаряло
в стаята да спи до тебе

Три зимни разговора

I. Ловният парк

като падне снегът идва време
да се разходим до ловния парк
небето чак скърца от студ
и е синьо и златно и сиво
картина от испанец във холандия
свирука си вятърът
кубинката отляво се пълни с вода
и спокойно преживяме любимите си тайни
за балтийските и угро-финските езици
дето ги знаем колкото зиме да бъбрим
припомняме си вещери и вождове
и като стигнем до огромната секвоя
на злия фердинанд
потупваме я с длан тъй както се потупва
едро куче
и зяпаме нагоре колко е високо
великото дърво
и не знам за теб но поне аз си мисля
за планините в аляска
които бих искал да видя
с все мечките елените и вълците
а те да ми говорят нещо вярно
и хем да ми е топло хем студено
и да е много много тихо

II. Северна идилия

ще ми е най-добре на свалбард
да изкарам едно студено лято
но да е тъмно като в рог
трийсет часа в денонощие
и да видя как смелчаците отиват
на нефтената платформа
или там някъде при мечките
с пушка просто за всеки случай
у дома да е тясно и светло
с изглед към страшния студен океан
или към някакъв черен връх скален зъб
хубавата сигрун с големия задник
от време на време да пита
дали ми трябва да кажем еленова мръвка
а аз разточително да съм затънал
в писане на трактат за смисъла на всичко

III. Зимна козина

мъжете зиме сме незаспали медоеди
не нищо стръвно няма у нас
само прасето и то препечено
има от какво да се бои пък и разбирате ли
за него вече е малко късно да изпитва страх
но казвах будни мечки
зиме обичаме да пръхтим и ръмжим
прочистваме си шумно гърлата
само за да проличи че студът ни е приятен
като на големи добродушни кучета
хвърлете ни по някой кокал
почешете ни по ушите
замерете ни със снежна топка
и ще сме страшно щастливи
не ни се смейте много
и вие си имате своите настроения
о боже имате си ги
когато застанете с ръце на кръста
но сега започва
толкова български месец
оставете ни да му се порадваме
както си можем в студа и снега
не се учудвайте
че тайно мислим за себе си
като за едри сенки в гората
такива се харесваме
а за нас няма вече много място
не сме на мода не сме на място
където са вашите кътчета
можем само да зяпаме
през светлите прозорци
да ви се радваме отвън
и пак да ходим бавно из снега