След свободата: Maнол Глишев Манол ГлишвеFebruary 25, 2015331 views Манол Глишев (София, 1983) е поет и преводач. Публикувал в „Литературен вестник”, „КапиталLight”, “Public Republic”, “LiterNet”, “Provo”, сп. „Море” и сп. „Ариергард”. Поддържа блога „Луд на шарено се радва”. Автор на стихосбирката „Машина от думи” („Жанет 45”, 2014). Подготвя за издаване нова стихосбирка и преводи на староанглийска епическа поезия. Предложените тук стихове са от новата му книга. Снимка: Николай Николов Невидим университет какво прави софийския с хората съученикът ми беше висок странен тип (имах другар добър другар не кашляше никак но пиеше здраво) четеше най-страхотната фантастика и той ме светна за любимите ми автори научи ме на симънс кийтс зелазни на метъл много метъл звук железен той падаше си май по сасанидите и мисля че приличаше на шахиншах брадат и дългокос и жълтолик и остронос и влюбен във коняка направо бледа гибел за ромеите обаче стана доктор по история и чувам че е пуснал той тумбак (шкембенце весело о да това разбирам горещо одобрявам аз шкембенцата та те са знак на радост от живота ала печалният тумбак преподавателски е нещо друго стари мой приятелю) та ние бяхме рицари от гондор за бога яздили сме дни наред към камелот пътували сме с кораби до нарния ваканциите карахме във амбър какво прави софийския с хората та днес другарят ми от детство е тъжен асистент насред пустинята Детмолд баща ми ми разказа че четял за детмолд във затънтена вестфалия градче където още тачат кайзера не са разбрали че са почнали и свършили две страшни за германия войни княз липе все така живее в замъка наоколо си има парк за ястреби орли и други птици хералдически театър няма има само опера че от пиеси хрумват разни работи и оперите май са само френски едни такива весело любовни а кант и гьоте хич не са мода и те като пиеси са неправилни часовникарите затварят точно в пет и подчертано подминават кръчмата където дебнат зли чудовища под масите по вайнахт всички дъвчат кезекухе приказват си за вурстове и фюрстове поляк турист там би умрял от скука защото бирата е хубава но скъпа а дамите комай не са мечтателни за спор и караница там не са и чували и в разговор те питат колко ойро изкарваш си за седмица със стихове изобщо заключи баща ми в детмолд е хладничко замръзват ти чорапите в градчето сред затънтена вестфалия царува безогледно послушание До Сейма и Сената баща ми толкова обича полша че тя е все едно за него правена понякога си викам де да можеше поляците да го направят нещо крал изгодно е защото кралят там не върши нищо само меценатства и тачи католическата църква което би допаднало на стария а пък и мойто няма да се губи нали съм втори син без отговорности цивилната си листа щях да харча в италия по кръчми и музеи (тук бих добавил римлянки и полякини но ще се сърди годеницата на принца) и всички да ме мислят просветен начетен тип народен княз и хубав юнак направо да се не нарадваш така че моля сейма и сената баща ми да направят крал на полша Елегия за ирландския сетер в бара си седяхме двама мислехме неща големи над шишето с черна бира и си спомних и разказах как погребахме с баща ми преди седем-осем зими стария ни сетер патрик кучето реши че вече няма смисъл да живее и си легна спря да става спря храната да докосва спря накрая и да диша майка ми се поразплака а баща ми каза сине дворът тук е много тесен в парка ще е неприлично пък и ще ни арестуват от трамвая ще ни смъкнат пък такси не ще ни вземе страшен срам ще е да хвърлим милото си старо куче на боклука тъй че ставай тръгваме пеша оттука аз със мършата на рамо ти с лопата във ръката чак до другата ни къща с почит в двора ще заровим стария семеен сетер беше истински ноември със мъгла от дим и мляко и из нея стар плешивец мъкнеше във одеяло мъртъв пес червена лапа весело на минувачи леко махаше за сбогом а отзад младеж подскача със лопата във ръката и си тананика бодро песничка за шута йорик бредбъри не е разказал как подскачат стари дами шествието щом премине и намигне им учтиво в нови орлеан когато мине бавно катафалка е любезно да походиш две-три крачки подир нея тук обаче се превземат баби сякаш че безсмъртни нямат усет за онези малки жестове красиви на съгласие със факта че ще мрем един ден всички стигаме с баща ми двора на голямата ни къща там на хълма до гората спускаме с дълбока почит тялото на песа верен на земята а пък тя е стегната от студ ужасен и със кирка се налага да копаем гробна яма всичките съседи зяпат от прозорците на блока как баща ми се сбогува с милия ни сетер патрик който бе прекрасно куче научете се помислих как човек изпраща с обич даже и едно животно към дома на прадедите патрик беше пес грамаден патрик лаеше красиво патрик хапеше жестоко патрик с мене е танцувал във снега насред гората пред едно момиче дето не обичам да си спомням патрик беше наш приятел и подтичваше накриво както тича всеки сетер щом утъпкахме пръстта над бедното добро животно тръгнахме си пак надолу със баща ми и тогава той запали си цигара не че искаше да пуши а ей тъй да отбележи с малък пламък в ден печален че си е отишъл някой който нещо означава ти пък в бара ме дослуша и разумно отбеляза че ще пуснеш тази вечер кучето си остаряло в стаята да спи до тебе Три зимни разговора I. Ловният парк като падне снегът идва време да се разходим до ловния парк небето чак скърца от студ и е синьо и златно и сиво картина от испанец във холандия свирука си вятърът кубинката отляво се пълни с вода и спокойно преживяме любимите си тайни за балтийските и угро-финските езици дето ги знаем колкото зиме да бъбрим припомняме си вещери и вождове и като стигнем до огромната секвоя на злия фердинанд потупваме я с длан тъй както се потупва едро куче и зяпаме нагоре колко е високо великото дърво и не знам за теб но поне аз си мисля за планините в аляска които бих искал да видя с все мечките елените и вълците а те да ми говорят нещо вярно и хем да ми е топло хем студено и да е много много тихо II. Северна идилия ще ми е най-добре на свалбард да изкарам едно студено лято но да е тъмно като в рог трийсет часа в денонощие и да видя как смелчаците отиват на нефтената платформа или там някъде при мечките с пушка просто за всеки случай у дома да е тясно и светло с изглед към страшния студен океан или към някакъв черен връх скален зъб хубавата сигрун с големия задник от време на време да пита дали ми трябва да кажем еленова мръвка а аз разточително да съм затънал в писане на трактат за смисъла на всичко III. Зимна козина мъжете зиме сме незаспали медоеди не нищо стръвно няма у нас само прасето и то препечено има от какво да се бои пък и разбирате ли за него вече е малко късно да изпитва страх но казвах будни мечки зиме обичаме да пръхтим и ръмжим прочистваме си шумно гърлата само за да проличи че студът ни е приятен като на големи добродушни кучета хвърлете ни по някой кокал почешете ни по ушите замерете ни със снежна топка и ще сме страшно щастливи не ни се смейте много и вие си имате своите настроения о боже имате си ги когато застанете с ръце на кръста но сега започва толкова български месец оставете ни да му се порадваме както си можем в студа и снега не се учудвайте че тайно мислим за себе си като за едри сенки в гората такива се харесваме а за нас няма вече много място не сме на мода не сме на място където са вашите кътчета можем само да зяпаме през светлите прозорци да ви се радваме отвън и пак да ходим бавно из снега Sharing is caring!TwitterFacebookGoogleEmailPinterest