След свободата: Лидия Кирилова

Лидия Кирилова е завършила Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с четене, изработка на бижута и търси себе си в „направата“ на стихове по страниците на личния си блог.

Добре дошъл.
Сн. Гергана Динева

ретрОUтопия

когато безсмъртната ми същност
се подвизаваше в детското си убежище,
прекарвах летата на село
в искърското дефиле

градина със здравец и фасул,
барака за катарами на колани,
постройка за варене на ракия,
остъклена веранда

шевна машина, тракаща заедно с
минаващите над дерето влакове,
метален стол на двора,
люлеещ се в такт

всеки следобед от дядо ми,
който пушеше на него и
изпускаше кълбета дим
като локомотив

промъквам се боса зад гърба му,
приклякам и слагам кльощавите си детски пръсти
под краката на стола,
докато се повдигат

махам ги тъкмо преди да се долепят до плочките

слагам ги и ги махам,
докато столът се люлее,
дядото и влаковете пушат,
машината трака

пръстите ми и металните крака на стола
не докосват повърхността на плочките,
никога по едно и също време
движенията им винаги се разминават

краката се долепят –
пръстите са във въздуха,
пръстите се долепят –
краката са във въздуха

в такт с машината, влаковете и кълбетата дим

не искам да изпитвам болка,
а само безгрижна наслада
от контрола върху ситуацията

това е спомен без усещането за премазани пръсти,
днес на луково влаковете държат соло,
усеща се загубата на контрол

Мария

очните жлези отделят в обратна посока,
боли отвътре, яде, човърка,
като гледам синините по ръцете ти,
спаружената кожа,
беззъбата усмивка

страх от изчезването ти
прониква в сънищата,
избива цветните,
прокарва черно и бяло,
кара ме да будувам

тялото ти не е отделено
от психиката,
бавно и постепенно
отблъсква физиката,
не позволявай

да се случи скоро
изчезването,
тука съм за тебе,
както ти беше,
ще те гледам като бебе

добре дошъл

Порите запушени,
прах по селските пътища,
бродерии, градушка
върху стъклата

ще познаеш къщата по миризмата,
пържени картофени кюфтета,
некролог на входната врата,
надробена фасада

влизай без да чукаш,
няма да те изгонят,
ракия ще ти сипят,
може да пренощуваш

спалните на втория етаж
ограждат банята, тоалетната,
птици вият гнезда под покрива,
кръжат мухи навсякъде

паяци отделят жлези по ъглите,
улавят хвъркати насекоми,
завист на осемте крака
за липсата на криле

всяко настоящо случване,
показател за преходност,
чувствай се като у дома си,
гладен, жаден няма да останеш

само нахрани комарите.

огледало

на тая съща пейка седяхме
оня път преди стопа за морето,
на нея седя,
гледам гълъбите,
градските плъхове,
те не ме виждат,
фокусират само храна,
кълват я, отмерват секунди

щипя се да се уверя,
не е сън, не беше сън,
стопът беше твърде бърз,
времето сега се протаква
и цигарите го отмерват,
една след друга до кутия
не помагат да не помня

твърде много отрицания има в тия редове,
дали някой ден ще изглеждам
като беззъбата стара дама,
дето пуши
и живее
на отсрещната пейка