Ще бъде май (пиеса)

ЩЕ БЪДЕ МАЙ (ПИЕСА)

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

Тримата герои са на двайсет и нещо.

ВАСИЛ

ХРИСТО

РАЙНА

В зависимост от режисьорското решение на сцената може да има диджей, който на живо да прави музиката за песните.

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: стая или клуб.

ВРЕМЕ НА ДЕЙСТВИЕТО: СЕГА или последната вечер, когато закърите са обявени за нелегални и правят видеоклиповете, които се явяват монолозите.

ПРЕДИ – пасажите, в които се разказва историята на субкултурата. В зависимост от режисьорското решение камерата може да послужи само в сцената „На прощаване“ или да маркира записите на видеоклиповете.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА: Пиесата се състои от шест песни и шест сцени. Добре е песните да се изпълняват като речитатив. 

1. ПЪРВА ПЕСЕН: МАНИФЕСТЪТ

Чуват се три изстрела.

На масата има три пистолета. На фона на електронна музика ВАСИЛ, ХРИСТО И РАЙНА рецитират Манифеста за най-много седем минути.

ВАСИЛ. Всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. На него така му се правят революции. Така му се чупи системата. Така му се диша. (Звучно  вдишване.) Но как да дишаш, като чуждите правила те стягат около врата. Кажи ми как? И как да дишаш, когато си млад, а правилата на старите те задушават? Когато те убиват. Когато те притискат от всички страни. Когато имаш клаустрофобия към тях? Кажи ми как? (Звучно вдишване.) И да, затова младите искат да променят старите правила. Да ги стъпчат. Да ги запалят. Да се освободят от тях, за да освободят себе си. Защото нов свят не се гради върху стари правила. Да, така. Да, точно така са започнали всички революции. (Звучно вдишване.) А революциите се правят от млади хора. Е, и старите взимат участие в тях. Но това деление на млади и стари е доста условно. А сега искаме да ви кажем за революциите и за правилата.

 

ХРИСТО. Чакай малко, чакай, за какви правила говорим? Нали нямаше правила? Нали липсата на правила е основният проблем, с който се сблъскахме. С който си ударихме главите. Който изпсувахме. (Звучно вдишване.) И чакай малко, чакай. Правила, да, правила е имало едно време: две поколения назад, може би и повече. Но тогава и смисъл е имало. И гражданско общество. И минуси е имало. Да, имало е. Но и изобилие от смисли и от правила е имало. (Звучно вдишване.) Но сега няма нищо, не, нищо. И в нищото: ние. Млади и стари. А старите, нали все гледат в миналото, са свикнали с това положение. Като им кажеш, че нито правила има, нито законите се спазват, те винаги ще вземат да си спомнят нещо. Защото миналото – това е тяхното оръжие.

 

РАЙНА. Защото старите живеят в миналото. Младите живеят в бъдещето. А по средата, в настоящето, се засичат старите и младите. (Звучно вдишване.) И когато някой ден започнеш да живееш в миналото. Да се връщаш прекалено често назад към изживяното. Да го хвалиш и възвеличаваш. Тогава на теб веднага трябва да ти стане ясно, че си остарял. И точка. Стар, разбираш ли. Стар! И точка! (Звучно вдишване.) А когато остарееш, всяка мисъл за промяна изчезва. И тогава, колкото и да ти е безнадеждно, меланхолично и черно, ти си свикнал с положението. (Звучно вдишване.) И тогава, колкото и да ти е безнадеждно, меланхолично и черно (ама адски, адски черно), ще ти е и едно такова удобно и уютно. Защото си свикнал с времето. А времето е дом. И ти живееш в него. И защото ти е дом, ти в него си си вкъщи. А когато си вкъщи, няма как да не се чувстваш удобно и уютно.

 

ВАСИЛ. Младите, да, младите. Те обаче хем са във времето, хем са малко напред. И стари има такива, да. И стари има. Но младите са повече. (Звучно вдишване.) Защото нали са млади и това им е работата – да гледат бъдещето и да са крачка напред. А старостта, да, старостта не зависи от годините, а от това дали искаш да промениш света или не искаш да го променяш. Да! Защото когато говорихме със старите. Когато им казахме, че нито правила има, нито смисъл, нито законите се спазват. И че ние не можем да продължаваме така. Когато им казахме така…

 

ХРИСТО. И когато ги питахме: „ЗАЩО?“, те винаги отговаряха: чакайте малко, чакайте, защото е така. Свикнете с положението. Свикнете, че няма правила, смисъл и законите не се спазват. (Звучно вдишване.) И ни казваха, не, чувате ли, не. Това не може да се промени. Опитахме се да го променим навремето. Свалихме една власт, качихме друга. После още веднъж. (Звучно вдишване.) И чакайте малко, чакайте. Това да замениш една власт с друга, така ни казаха старите, никак не е лесно, така да знаете. И не, чувате ли, не. Нищо не се промени. Тази държава продължи да бъде все така корумпирана. Все така прогнила. Системата ѝ все така не работи. И политиците все така се гаврят открито с нас. А животът продължава. И няма нищо страшно. Така ни казаха старите.

 

РАЙНА. И животът ще продължи, продължиха да говорят те. Защото преди, чуйте ни, преди. Преди и ние като вас си мислехме, че ако не променим света, животът ни няма да продължи. Че ще има остър писък. Адска болка. Колапс. Падане. Инфаркт. И точка. Ще умрем, разбирате ли? Ще умрем! Точка! (Звучно вдишване.) Но животът продължи и продължава. Затова свикнете, казаха ни старите, свикнете. И си набийте в главата, че не можете да промените нищо. Не, нищо.

 

ВАСИЛ. Всеки ден ни говореха така. Всеки ден. И всеки ден ни пукаше за тяхното мнение. И го уважавахме. И се съобразявахме с него. (Звучно вдишване.) И това тяхно мнение всеки ден, да, всеки ден започна да ни става все по-безразлично. Все по-глупаво. Все по-излишно. И един ден, да, един ден старите съвсем ни омръзнаха. Защото не спираха да мрънкат. Защото положението хем не им харесваше, хем не искаха да го променят. (Звучно вдишване.) И всеки ден, да, всеки ден те ни казваха: виждате ли в каква шибана, лайняна държава живеем. По пътищата ни – дупка до дупка. По тротоарите – кучешко лайно до кучешко лайно. По етажите във властта – престъпник до престъпник. И всеки ден, да, всеки ден те ни казваха: някой ден и ние ще засмърдим на лайна. Защото в такава лайняна държава живеем, че рано или късно и ние ще се усмърдим. И изобщо няма да разберем, че сме се усмърдели на лайна, защото така ще сме свикнали с вонята, че няма да ни прави впечатление.

 

ХРИСТО. И чакай малко, чакай. Какво очакваха старите от нас? Какво? (Звучно вдишване.) Да свикнем със скапаното положение? Със скапаната безнадеждност в метрото, по рейсовете, по трамваите, по тротоарите, в кафетата? С чувството за бавно емигриране и желанието за бързо отлитане в някоя нормална страна? С това? С това ли да свикнем?… (Звучно вдишване.) Не, не сте познали, чувате ли, не! Ние с нищо няма да свикнем. Защото искаме да си живеем живота. Чувате ли, не! Защото искаме да се развиваме. Да живеем, без да се сдухваме. Без да се примиряваме. Чувате ли, не! И без това толкова години ви гледахме вас, старите, да се прегърбвате под тежестта на непостигнатото. Да развивате до съвършенство инстинкт за прегърбване дори за най-дребните неща. И единственото, което ни идваше на ума, беше „не“. Чувате ли, не! Ние няма да се прегърбим!

 

РАЙНА. Защото най-сетне дойде време да направим нашия опит за промяна. Защото този опит се случи съвсем случайно. Съвсем естествено. Защото той избухна от нищото. Разля се по телата ни. Вля се в гърлата ни. (Звучно вдишване.) И ние се опихме от него! И видяхме смисъл в това! А щом веднъж, да, дори веднъж видяхме някакъв смисъл, си казахме ето така: сега няма правила и сега законите не се спазват. Но сега, да, сега вече смисъл има. А щом има смисъл, значи и другите неща може да ги има. Значи може и правила да има, и законите да заработят. И тогава на нас ни стана ясно, че трябва да променим света. И точка. Да променим света, разбирате ли? Света. И точка! (Звучно вдишване.) Първо нашия свят. Нашия личен свят. Така, да, така мислехме. Първо нас, после нашата държава. А по-късно разбрахме, че трябва да променим целия свят. Да, целия свят!

 

ТРИМАТА ЗАЕДНО. Защото всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. На него така му се правят революции. Така му се чупи системата. Така му се диша. (Звучно вдишване.) Но как да дишаш, като чуждите правила те стягат около врата. Кажи ми как? И как да дишаш, като част от правилата на старите са, че в държавата, в която живееш, няма правила. И как да дишаш, когато в глобалната система, в настоящия световен ред няма други правила, освен тези на парите. И когато това те отвращава и искаш да повръщаш. Да биеш. Да риташ. Да буйстваш! Кажи ми как! (Звучно вдишване.) Защото всяко ново поколение е искало, иска и ще иска да промени света. И сега е моментът нашето поколение да го направи!

Продължението на пиесата прочети ТУК