Счупените прозорци на България

Чували ли сте за теорията на счупения прозорец? За нея е изписано много, но тук ще опитаме да я осмислим в контекста на България, за да си обясним защо нещата, които не ни харесват, са такива каквито всъщност са.

Създадена от криминолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг през 1982 г., теорията на счупения прозорец твърди, че ако една нова и красива къща с непокътната фасада стои неохранявана и необитавана, никой няма да се осмели да й нанесе щета, макар и да няма обстоятелства, които да го спрат. Бъде ли счупен дори само един прозорец от къщата обаче, тя систематично и последователно ще бъде доразрушена. На какво се дължи това?

894437_10152231094511758_1972848561_o

Снимка: Гергана Динева

Връщаме се през 80-те години в Ню Йорк, за да проследим как един от най-опасните за живот градове в света се превръща в безопасна и атрактивна дестинация посредством реформите, въведени на база на теорията. Промяната, разбира се, не е мигновена и се случва благодарение на различни стратегически действия от страна на управата на града. Започва се от метрото – свърталище на престъпници и бездомници, мудно, пълно с хора, които пътуват гратис – то акумулира загуби от над 150 милиона годишно, а събитията в него редовно запълват черната хроника на ежедневниците. През 1984 г. Дейвид Гън, началник на транспортната служба в Ню Йорк, започва усилена война с графитите в метрото. В продължение на пет години всички мотриси биват измивани в единия край на линията и докато се върнат от другия, отново са надраскани. Отнема няколко години докато тази порочна тенденция престава и целта е изпълнена. Чисто, бързо, спокойно метро като основа на транспортната структура на града е първата предпоставка за безопасен и добре поддържан град с ниска престъпност и добри условия на живот. Статистиката показва, че и криминалните прояви в града започват значително да спадат.

Да се върнем назад с около 7500 км (по права линия). Какво се случва в България? Поколението, родено след 1989 г., трудно може да даде оценка дали периодът, в който се е намирала България преди това – социализмът, е бил истински добър или истински лош. Не е и нужно. Налице е една политическа система, която бележи исторически за свое начало 9 септември 1944 г. и приключва на 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Тази дата се възприема от историците и като начало на прехода на България към демокрация и пазарна икономика. Една политическа, идеологическа система означава правила, по които се ръководят държавата и нейните граждани. Тази система има свои принципи, устои и разбирания, на които се уповава. Когато заменим принципите и премахнем основата, всичко нагоре по веригата в системата рухва. В новата Конституция на Република България от 12 юли 1991 г. се закрепват нови демократични ценности – пазарна икономика, политически плурализъм, частна собственост – идеи, които са отричани от предишната система. Конституцията обаче бележи само рамката. Тя задава тези принципи, върху които ще се изгради цялата структура на управление на обществото. Голямата част от останалите правила трябва да се напишат наново.

А докато тези правила се утвърдят и започнат да се спазват е много лесно всеки да прави каквото си иска. Защо да не разграбваме и изнасяме на скрап заводи, когато никой не ни спира? Защо да не точим ДДС, когато всички го правят? Защо да не се опитваме да подкупим катаджията, когато всеки го прави? Отговорът – теорията на счупения прозорец. Именно затова тя е толкова актуална в България и днес. Всички го правят, затова и аз мога – начин на мислене, който важи за всички сектори и отрасли в държавата. Заменяйки старата система с нова, инерцията на хаоса след цялостната промяна продължава да се усеща и днес.

От друга страна националният комплекс, че все още сме “в преход”, не е нелогичен или неразбираем. Той обаче не се оценява правилно. Ако сравняваме българската демокрация с “oснователите”, според социолога Барингтън Мур, на модерния демократичен режим – Великобритания, Франция, САЩ, които развиват политическите си системи стотици години,  тогава би могло да се каже, че двадесет, петдесет или дори сто години са малко, за да може една държава да утвърди устойчив и успешен модел на демокрация. Магна Харта е подписана на 15.06.1215 г., например. Тази година се навършват 800 години от началото на парламентаризма във Великобритания. Важно е да се добави, когато става дума за “преход”, коя е началната и коя е изходната точка. Тоест, в случаите на преходите на пост-социалистическите общества към демокрация става дума за преход от тоталитарен режим към политически и икономически системи, в които демокрацията се консолидира непрекъснато, или както казват политолозите Линц и Степан, когато демокрацията се е удържала като единствената ефективна форма на управление (“democracy is the only game in town”).

“Преходът” е период на преминаване от едно състояние в друго. Преходът обаче е и част от прогреса. Никоя система не е статична и е необходимо постоянно развитие и подобрение.

Да се върнем към метафората за къщата – когато основите й са разклатени, тя се е наклонила и фасадата се е пропукала, веднага ще се съберат хора, които да влязат, да я ограбят и изпочупят. Процесът на изграждането й отново отнема време. Този процес включва не само заздравяване на основите, но поправяне на всеки малък детайл, докато къщата стане толкова красива, подредена и изчистена, че нито един човек в квартала да не си позволи да я разруши.

10841766_344530159052923_5669466936048533381_o

Снимка: Николай Николов

Ако в близките години не се случи някое необичайно историческо, климатично или геополитическо събитие, ако не избухне война, Европейският съюз не се разпадне, то “преходът” има само една посока и тя е напред. Държавата все повече ще се развива, укрепва и надгражда. Въпрос на личен избор е дали човек ще участва в ремонта на къщата, или виждайки счупения прозорец, ще разруши още нещо. Ще даде рушвет, ще си паркира колата на инвалидно място, ще пътува гратис. Макар и с бавни темпове и множество безнаказано счупени прозорци, посоката е само напред.

Нашето настояще е бъдещето минало на децата ни. Те ще могат да погледнат от дистанцията на времето този период и ще го оценят с неговите особености и специфики. Вярвам, че е период на съграждане и развитие. Теорията на счупения прозорец ни дава добра отправна точка,  от която да погледнем цялостната картина на заобикалящото ни ежедневие и да си дадем сметка за обществената роля, която искаме да играем.