Сърцето на града

И отново за днешния Ден на София, кръстена на храма „Света София“ и честван в деня на св. мъченици София и дъщерите ѝ – Вяра, Надежда и Любов…

Мислим си често и вероятно затова сме и толкова индеферентни към тези неща – какво толкова, някакви „църковни дела“, голяма работа, нали има празник, купон да става. След това в преброяванията посочваме „православни“ или „християни“ в съответните други деноминации, ходим да се „черкуваме“ и пускаме пост за чакрите ни… Какво толкова.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Източник: http://www.pravoslavieto.com/

Вярваме, че сме се разделили с комунизма, защото го възприемаме преди всичко като социално-икономическа система и тоталитарна идеология, но дори не усещаме, че най-големият грях и най-страшното поражение, нанесено върху националния ни дух и себевъзприятие, не са нито преките жертви на режима, нито историческото забавяне, нито преживяното насилие и икономическо безумие. Те са огромни, но това, с което комунизмът ни порази най-жестоко, е изкореняването на вярата ни. (Сигурно на никого няма и да му хрумне да помисли защо източноевропейските държави, опазили в по-голяма степен своята искрена вяра, църква и религиозни традиции и морал, са доста по-напред в развитието си след падането на комунизма от нас, вкл. вече и Румъния, Хърватия, а и съседна Сърбия е на път да ни изпревари – за Полша пък да не говорим.)

Успешното внушаване, че „религията е опиум за народа“ (нищо че комунистическата иконография и догма си имаше своята „троица“ с образите на Маркс, Енгелс и Ленин и техния съответен местен пророк, пред когото поколения бяха длъжни да се кланят), че църквата е отживяла и ненужна „културно-музейна институция“, че няма Бог и какво ли още не…! Успяха! И днешното отношение към елементарни въпроси като „Какво означава Св. София (Премъдрост Божия) и каква е разликата ѝ с Тирската мъченица на вярата св. София?“ е най-малкият израз на разкъсаната връзка между духовното, културното, историческото и смисловото наследство на това да сме първо българи и едновременно с това християни.

Ако за една нация общата национална територия и държавност е тялото, а езикът – кръвоносната система, то вярата е онази спойка на духа, която осмисля цялото това усещане за общност и принадлежност – на единство в многообразието и различието, която дава априорен отговор на въпросите за почтеността, морала, отношението към другия и към света, каквито все търсим и все на погрешното място, и затова отговор – общ и общност все няма.

Има болезнени конвулсии на едно национално тяло, лишено от Дух и духовност, стоящо съчленено, защото както при смъртта, Духът пръв ни напуска, а тленното тяло съществува още дълго, то и в държавата процесът е същият – състояние на „будна кома“: още има неделимо тяло и циркулираща кръвоносна система, но без дух… всичко неумолимо и все по-безвъзвратно атрофира, деградира и умира…

И само ако се замислим, ако за 20 години всички всевъзможни управници и овластени само в София не решиха този толкова очевиден и елементарен като технология за решение въпрос, при условие че сградата на кметството и общината се намира точно до храма „Св. София“ и Синодалната Палата срещу него, откъдето многократно са им обяснявали казуса. Как очакваме тези хора (независимо от това кой какво име носи) да се справят с далеч по-сложни и комплексни въпроси, каквито представлява управлението на един голям град, и защо ли се чудим, че все не ни се получава ни с кучетата, ни с боклука, ни с образованието, ни с детските градини, ни с инфраструктурата, ни с тротоарните плочки, ни с парковете, ни с линейките, ни със здравеопазването – уж все ахà да стане, и все не се получава…

Където няма Дух, колкото и здраво и жизнено да изглежда тялото, там няма смисъл и перспектива – има живот на „бродещ“, който върви нанякъде и изяжда всичко, което може да изяде, и толкоз!

Така няколко пъти в центъра засичам туристически групи с екскурзовод, който ентусиазирано им обяснява как това, дето виждат пред себе си, е статуята на св. София с всички подробности около живота на мъченицата и че градът ни е кръстен на нея. Не стига че второто не е вярно, ами първото се случва пред статуя на езическа вещица, породена от същото ампутирано от душа колективно управленско тяло на града – приело, платило и забило това безобразие в сърцето на града! Вяра, превърната в кич!

dineva6 23 june

Снимка: Гергана Динева

И накрая, понеже невинаги и даже в далеч по-страшни времена не е било така, ето един малък цитат от Матей Граматик за тази, истинската Сердика–София, българския град на духа и светостта от XVI век, най-тъмното време от Османското владичество:

„…Такава е местността и в самата ѝ сърцевина се намира преславният и достохвален град София, наречен днес Сардикийски и Средецки. Не можем да изкажем достойно, както вече се спомена, великолепието на този град! Но длъжни сме от многото да отберем още малко и него да предложим на Ваша милост! Но което сме пропуснали, накрая ни изглежда по-значително, наистина по-значително от първото. Ако това се отнася за голямата слава на тази земя, колко повече пък – за нейните жители. Редно беше да спомена двама или трима от тях и така да удовлетворя повестта, та неразбиращите достатъчно, взели пример от тях, да разберат добродетелта и на другите. Когато слушаш за жителите, да не помислиш за земните. Не, но за небесните жители, които някога са ни били съграждани, а сега са съжители на ангелите…“

И още:

„…Това, братя, добре разбрахте и с тях онази земя се слави, както вече произнесеното слово каза. Но тя [се украсява] и с всекидневното въздигане и утвърждаване на пресветите божествени църкви по целия град и наоколо, надминавайки околните земи с цялото си съвършенство. Защото в тях непрекъснато се отправя към Господа Бога славословие, нощно и дневно. Така и великата света божия и апостолска Църква сияе сред града, като невеста нагиздена, и застава, красейки се с делото си пред своя жених Христос“.

Та, честит празник на всички именници, да са живи и здрави и да живеят живот, с който да добавят уважение и почит към името си, а за софиянци – дано някой ден намерят загубения ни Дух и празнуват поне празника на града си на верния ден, тачейки верните символи!

На снимките да ги виждате да си приличат? Някъде, в нещо, някак?…