Ретроград: Балова шума

Северозападът е интересен. По много начини. Едно от нещата, на които можеш да попаднеш в странстванията си там, са паметниците от периода 1944-1989 (но цифрата 1923 доминира на много места). Една тенденция прави впечатление – поставянето на соц паметници на всички места, на които има такива от османския период, с всички съставни елементи на религиозната страст – икони, олтари, храмове, светци, божества и апостоли.

Срещу всеки изчукан надпис, свързан с Османската епоха, има по една плоча с цифрите 1923 или 1944; хайдушките воеводи са изправени гърди срещу гърди с някой разстрелян партизанин или обесен ятак. Героични мъже и жени с пушки, гранати и шпаги, оглеждащи околността от обрасли постаменти на забравени хълмове.

Balova_shuma_017

Мемориален комплекс Балова шума, известен и като „Паметника на заeбаната хуйня”, се намира на около километър от с. Гаврил Геново, някъде в обширния район между Берковица и Чипровци; отбелязан е и на някои пътни карти, но не на всички. Това е един от най-големите паметници от соц-режима и със сигурност най-големият, който аз съм виждал.

Намира се насред нищото, с настилка от бели и лилави (класическите за този район) плочи. Някога е бил с поддържани храсти, но сега хвойните, предпоследен страж пред чутовното творение от златните години на тоталитарния режим, са изградили пояс с човешки ръст около него, рай за всички неща от които трябва да се пази човек – някои със зъби, някои с опашки.

Balova_shuma_003

Отначало не изглежда кой знае колко впечатляващо, но след като навлезеш в територията му, осъзнаваш грандоманските му размери. А те са такива, защото навремето именно тук са посвещавани в тайнството на Партията комсомолците…

Балова шума съдържа всяка форма на соц изкуство, която някога е съществувала: бетонен обелиск, желязна скулптурна композиция, релеф с посрещане на съветски войски, плочи с героични стихове за безсмъртни герои, олтарен камък със сърп и чук, препратка към Христо Ботев, вечен огън. Всичко това – на едно място.

Balova_shuma_007

От почти всички елементи на комплекса липсват части – тук каменна плоча, там парче метал, а единият човек от скулптурата е буквално отрязан и предаден за рециклиране. От него е останал само цървулът.

Паментик на цървула. Пред него са разхвърляни древни венци, на единият от които пише “На геройте от боя”.

Balova_shuma_010

Един детайл е много интересен. Обелискът всъщност представлява цев на пушка, в едно със затвора и мушката и в него може да се влезе (вратата, която е стояла на входа, отдавна е откарана за претопяване; геройство, имайки предвид очевидната ѝ тежест и размери). Но авторът е успял да приложи един любопитен трик: при определена светлина малките прозорци от двете страни на обелиска хвърлят сянка, която ги превръща в християнски кръстове.

Огромен. Изоставен. Обрасъл. Мърляв. Разграбен.

Балова шума е тъжно и потискащо място, в което особено силно се усеща чувството на преходност.

И че след всеки възход следва падение.