Референдумът в Шотландия: съдбата обича смелите или разумните

Алекс Салмонд. Снимка: Wikimedia/Шотландското правителство

Алекс Салмонд. Снимка: Wikimedia/Шотландското правителство

Този четвъртък ще станем свидетели на исторически момент. За първи път шотландците ще имат възможността в най-новата си история да гласуват „за“ или „против“ отделянето на страната от Великобритания. Това е поредният и заключителен етап от постепенния процес на придобиване на автономия от страна на Шотландия, последващ референдумите от 1979 и 1997 г. В тази връзка Алекс Салмънд, лидерът на управляващата Шотландска национална партия (ШНП) и основно лице на кампанията в полза на независимостта, обяви, че това е възможността на това поколение да определят съдбата си, защото в следващите поне 20 години няма да има втори шанс.

А възможността да се постигне независимост стана съвсем реална миналата седмица, когато за първи път социологически проучвания отбелязаха малък превес (49% : 48%) на подкрепящите независимостта. Това отбелязва увеличаващия се ефект на кампанията „Yes Scotland“ (Да, Шотландия), която по позитивен и емоционален начин призовава шотландците да гласуват за независимост. От отсрещната страна „Better Together“ (По-добре заедно) залагат на конкретни фактологически аргументи, за да обосноват позицията си. В крайна сметка в тази битка между сърцето и разума „Better Together“ отбелязват драстичен спад на подкрепа. Докато през юни 2012 г., когато се обявява решението за провеждане на референдум, 65% от допитаните са „против“ независимостта, в момента ситуацията е изцяло изравнена. В четвъртък се очаква рекордно участие на изборите, което включва поне 20% гласоподаватели, които преди това не са гласували на избори и не е ясно каква позиция ще заемат.

Нарастващата подкрепа за независимостта доведе до сериозна изненада в Лондон. Едва последната седмица лидерите на трите най-големи партии в британския парламент в Уестминстър – Дейвид Камерън, Ед Милибанд и Ник Клег, се включиха активно в кампанията, пътувайки до Шотландия да призовават хората да гласуват „против“. Паниката в Лондон ясно си личи в обещанията на трите големи партии в Уестминстър за увеличаване на шотландската автономия (т.нар. „пакет дево макс“) дори и ако в четвъртък се гласува „против“ независимостта. Едно е сигурно – Великобритания няма да е същата след четвъртък, а и Европа ще трябва да реагира на процесите на нарастваща регионална автономия.

Шотландците имат изключително сложен възел за разплитане. Страната е настроена в пъти повече проевропейски в сравнение с доминиращия британски евроскептицизъм. Основна причина за тази шотландска специфика е сериозният прилив на пари от ЕС в региона. Въпреки това не е категорично ясно дали Шотландия ще бъде автоматично приета в ЕС при евентуална независимост, или ще трябва да премине през дългогодишната процедура на преговори. Испания отсега категорично е „против“ приемането на евентуална независима Шотландия, за да не се създаде опасен прецедент, който да доведе до отделянето на Каталуния. Ето защо е възможно много шотландци, подкрепящи независимостта, да гласуват с „не“ в четвъртък, за да остане страната в ЕС.

Ситуацията обаче е много по-сложна, защото през 2017 г. Дейвид Камерън възнамерява да проведе референдум във Великобритания за оставането на страната в ЕС. По този начин съществува опасността Шотландия да остане във Великобритания, за да запази своето членство в ЕС, само за да го изгуби три години по-късно при един евентуален евроскептичен вот. Подобни проблеми има с евентуалното присъединяване на независима Шотландия в НАТО. В момента в страната са стационирани запасите от ядрени оръжия на Великобритания, но местната власт няма желание да ги задържа. По този повод Лорд Робъртсън, бившият генерален секретар на Алианса, открито намеква, че не е възможно Шотландия да стане член на НАТО, без да приеме „ядрената роля на Алианса“. Неразрешаването на въпроса за Трайдънт може да постави Шотландия в положението на Македония – да бъде оставена за дълъг период от време в чакалнята за членство в международни организации. А това би бил стратегически удар по развитието на страната и нейната международна легитимация.

Сложната дилема се пренася и върху британските и шотландски политически партии. В момента идеята за независимост е подкрепена от управляващата Шотландската зелена партия (ШНП) и малката Шотландска социалистическа партия. На отсрещната страна стоят партиите на лондонското статукво (консерватори, лейбъристи, либерални демократи), които осъзнават какво имат да губят. Една евентуална независимост би означавала край на политическата кариера на Дейвид Камерън, който би останал в историята като консервативния министър-председател, при когото 307-годишният политически съюз с Шотландия е разрушен.

Процесът на деволюция на нарастващ трансфер на суверенитет от Лондон към местните парламенти в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия е сигнал за увеличаващото се недоволство във Великобритания от начина, по който Уестминстър провежда централизирана политика, независимо дали става въпрос за консервативно или лейбъристско правителство. Пример за това е пълното неразбиране на проблемите на местните общности, особено свързани с регионалните призиви за запазване на културното наследство.

Снимка: Fr Lawrence Lew, O.P./Flickr. Някои права запазени.

Снимка: Fr Lawrence Lew, O.P./Flickr. Някои права запазени.

Най-очевидната несправедливост в несъвършената сегашна административна система на Великобритания е свързана именно с политическото представителство и управлението на страната. По принцип Шотландия е исторически сериозно лявоклоняща страна. Примери за това са развитието на социалистическите идеи през 1920-те години в Глазгоу, повлияли на цяла Великобритания, или ако се върнем по-назад – егалитаристичният и свободомислещ дух на Шотландското просвещение, което, както Ед Милибанд наскоро отбеляза, даде представата за модерната държава на Великобритания. Именно в това се корени и шотландският национализъм.

През годините на постоянно потискане от английска страна именно чрез просветителска интелектуална дейност шотландците се борят за своите политически права в рамките на Великобритания. Това е драстична разлика от Ирландия, където въпросното интелектуално развитие играе второстепенна и поддържаща роля за прекия сблъсък с британската власт. Въпреки това и въпреки масовия ляв вот на национални избори шотландците редовно получават консервативни правителства в Лондон, без да ги желаят. Особено след периода на управление на Маргарет Тачър това недоволство нараства. Една евентуална независимост би дала възможност за шотландците сами да решат своята съдба. Въпреки това не е ясно дали тази страна ще остане лявонастроена за дълго при обявявяване на независмост.

Източник: YouGov

Източник: YouGov

Една от сериозните теми на реферeндума е фискалната независимост на Шотландия. В момента Bank of England (централната банка на Великобритания) категорично отказва идеята за валутен съюз с независима Шотландия. Марк Карни, председателят на банката, заяви миналата седмица, че „не е възможно да има валутен съюз без политически такъв“, макар че през февруари 2014 г. изрази по-умерено мнение. Валутен съюз между Великобритания и Шотландия няма да е прецедент. От 1922 до 1978 г. подобно положение е съществувало между Република Ирландия и Великобритания. Ето защо британските заплахи за несключване на подобен съюз изглеждат по-скоро като спекулативно извиване на ръце. Въпреки това е важно да се отбележи, че такъв евентуален съюз предполага сериозно ограничение на фискалната политика на Шотландия.

Това би имало сериозен ефект върху голямата социална държава, съществуваща в момента в Шотландия. Евентуална строга финансова дисциплина налага сериозни реформи на въпросната система на висока социална цена, което би довело до значителен шок за шотландските граждани. Евентуален балансьор на въпросния шок биха били приходите от извлечения петрол от шотландските морета. В момента 60% от залежите на петрол на ЕС са на шотландска територия, но не е ясно колко дълго това би било поддържано. Алтернатива биха били възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), при положение че 20% от крайбрежните ВЕИ на ЕС са в Шотландия. Въпреки това една евентуална независимост със сигурност е съпътсвана с първоначална несигурност и шок и именно това е един от основните аргументи на кампанията против.

Пример за тази несигурност е областта на образованието. В момента шотландските университети таксуват студентите от останалата част на Великобритания с по-високи такси, за да привлекат максимален брой шотландски студенти. Евентуална независимост и оставане в ЕС би наложило изравняване на положението поради Общото европейско гражданство, което най-вероятно ще бъде в посока на увеличаване на таксите за студенти от ЕС. Това би имало сериозен ефект и за българските студенти, отиващи да следват във Великобритания. До момента драстично по-ниските такси в Шотландия предлагаха удобна възможност за получаване на висококачествено образование на приемлива цена, но това може да се промени.

Това би имало и сериозен ефект върху друга тема, засегната в дебатите около референдума. Евентуална независимост поставя и въпросът за граничния контрол между Шотландия и Великобритания. Въпреки че в момента се приема за абсурдна идеята хората да си показват паспортите в Гретна, където е границата, тази възможност е напълно реална. В доклад на Шотланския институт от миналата седмица се отбелязва, че страната се нуждае от поне 20 000 имигранти повече, отколкото в момента пристигат, за да поддържа нивото на своята икономика. Освен тези прагматични съображения тази отвореност се корени и в шотландския национализъм, който, подобно на ирландския, е интегриращ, отворен към приток на имигранти, лоялни към страната. Въпреки това подобна политика е в пълен разрез с идеите на Лондон за ограничаване на притока от чужденци и нарастващите ксенофобски настроения във Великобритания, представени основно от Партията на британската независмост на Найджъл Франж и консерваторите на Дейвид Камерън. Ето защо референдумът повдига въпроса доколко една страна има полза от водене на откровено протекционистка политика, при положение че нейни региони изпитват остър недостиг от работна ръка.

Въпросният протекционизъм се наблюдава и в отношението на индустрията към евентуална независимост. Миналата седмица британските банки „Royal Bank of Scotland“ (RBS) и „Lloyds“ разкриха намеренията си да се пререгистрират в Лондон в случай на вот „за“. Подобни индикации бяха подадени и от „British Petroleum“ (BP). Потенциален отлив на тези институции от независима Шотландия ще е сериозен удар по шотландската банкова система, която в момента е една от основите на съвременната шотландска икономика. Това би довело и до рязък спад на данъчни постъпления и забавило развитието на страната. Именно желанието на шотландския парламент за пълен контрол над всички данъчни приходи, дошли от Шотландия, е основно искане и на подкрепящите независимостта. Покрай паниката в Лондон в последната седмица едно от обещанията на партиите от Уестминстър, дори при евентуален вот „против“, е именно ускорен трансфер на данъчен контрол към Холирууд, макар че в момента няма единно мнение между лейбъристи, консерватори и либерални демократи за степента на този трансфер.

Снимка: Kyoshi Masamune/Flickr. Някои права запазени.

Снимка: Kyoshi Masamune/Flickr. Някои права запазени.

Независимо от резултата в четвъртък Великобритания няма да остане същата централизирана държава, която познаваме. Натискът за увеличаване на регионалната автономия със сигурност обаче може да бъде елегантно използван от Лондон да намали пропастта между политическата класа на национално ниво и местните гласоподаватели. Една радикална административна реформа и федерализация на Великобритания може да предложи нов модел за предефиниране на гражданската лоялност към дадена държава, от което Европа само може да спечели. Настоящата идея на ЕС „Европа на регионите“ ще придобие по-голяма плътност и практическа насоченост чрез увеличената регионална автономия, което налага по-голямо коопериране и координиране на действията между отделните региони. По този начин ще може да се извърши и преход от отмиращата национална към зараждащата се регионална държава, в която принадлежността на даден гражданин няма да се базира на неговия произход, а на участието му в даденото общество. Разбира се този преход няма да е лесен и ще бъде съпътстван с много сътресения. Но пък съдбата обича смелите. В четвъртък много от шотландците ще гласуват с „не“ или поради рационални причини, или от обикновен страх от неизвестното. Гласуващите в полза на независимостта ще гласуват със сърцето си и техният ентусиазъм и аргументи също ще останат в историята – и най-малкото могат да бъдат база за развитието на регионалната автономия в Европа. Остава само да следим какво ще се случи в четвъртък.