София – град на последните спирки

От началото на декември е открита изложбата ‘Последната спирка’. В нея фотографът Джеймс Краучман разказва за ежедневно заобикалящото ни, което поради една или друга причина не можем да усетим или съзрем. Пътувал до последните спирки на градския транспорт на София, 30-годишният английски фотограф заснема местата и хората, които вижда, и ни пренася в един меланхоличен паралелен свят, който всъщност е нашият. Свят изоставен по ръбовете на ежедневието ни.

Снимка: Джеймс Краучман

София и последните спирки

Джеймс базира своя проект върху подобна инициатива на фотограф в Лондон пътувал от единия до другия край на линиите на публичния транспорт за да документира местата и хората, които среща по пътя си.

“София, подобно на Лондон, е град, който е много зависим от транспортната си система. Звукът на София за мен лично винаги се е олицетворявал от камбаната на трамвай или тролей, който се отдалечава от светофара. Дори сега, когато живея по-встрани от главните улици, често улавям слабия звук на отваряща се врата на трамвай или на такси, идващо да прибере група хора от ресторант. Дори мога да чуя влака, пътуващ на изток да подминава гара Подуяне посред нощ, към Пловдив или турската граница,” разказва Джеймс.

Снимка: Джеймс Краучман

‘Последната спирка’ за него е опит да се престъпят границите, да се пътува до линиите там, “където те свършват.” Докато човек се отдалечава от центъра, шумните ученици и възрастни жени, идващи си от къщи от пазара, Джеймс се озовава в забравен автопарк, гара или индустриален център, където има само бездомни кучета или дремещи автобусни шофьори. Другата София.

Джеймс забелязва, че колкото повече човек се отдалечава от центъра, толкова повече нещата постепенно потъват в безредие и разруха. Около блоковете са се напластили листа, полетата са изоставени. Но тогава внезапно човешките следи изчезват без предупреждение и се озоваваш сред планината, извисяващ се над града. В средата на това нищо понякога се появяват трамваите, автобусите и тролеите, които продължават да кръжат около София до последната спирка и се връщат отново.

Обектив

“Харесва ми идеята за връзката между обектив и обективност. За мен документалната фотография е много важна и тя трябва да улавя и красивото и грозното. Прави ми впечатление, че българите често искат да бъде уловено само красивото. Трябва да се покажат и двете, не можеш да променяш нещата, скривайки ги, трябва да ги признаеш и това е вече път към промяната”, раказва Джеймс за възприятията ни спрямо грозното и красивото.

Миналата година той открива изложбата ‘Верига от гористи планини’, посветена на природата и начина на живот на хората в Западна Стара Планина.

“Дойдох в България, защото исках да се озова на място, което е непознато за мен, което е като бял екран. Винаги съм се интересувал от подобни места,” казва Джеймс.

Снимка: Джеймс Краучман

Изложбата на Джеймс Краучман можете да видите до 21 декември в галерия +това на ул. Марин Дринов 30.